Решение № 1007 от 10.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1531/2025
- Вид
- Решение № 1007
- Подписан
- 10.10.2025
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- Ивелина Владова, Антония Якимова, мл.с. Цвета Боянова Борисова
Други актове по делото
- Определение № 3494 от 24.07.2025 · Ивелина Владова, Антония Якимова, мл.с. Бойко Александров Мачорски
- Протокол № 1227 от 18.09.2025 · Ивелина Владова, Антония Якимова, мл.с. Цвета Боянова Борисова
- Разпореждане № 6190 от 17.10.2025 · Антония Якимова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1007 гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Владова
Членове:
Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100501531 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Г. А. (ответник в първоинстанционния процес) срещу решение № 603/24.02.2025 г. по гр.д. № 1294/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, В ЧАСТТА, с която въззивницата е осъдена да заплати на ищеца (сега въззиваем) „Ф. Д.“ ЕООД сумата от 12 968,69 лева, представляваща имуществена вреда от липса на парични средства в касата на ищеца „Ф. Д." ЕООД, намираща се в Регионалния офис на дружеството „Ф. Х.“ АД в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска - 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 177,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от деня на откриване на липсата - 28.12.2023 г. до датата преди завеждане на иска - 01.02.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Със същото решение въззивницата е осъдена да заплати на ищеца (сега въззиваем) разноски по делото в размер на 1563,50 лв.
В ъ в въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Въззивницата счита, че предявеният главен иск погрешно е квалифициран като такъв по чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане на ищцовото дружество от извършени от нея фактически действия, свързани с 1 приемането и отчитането на парични средства на дружеството, за които е била упълномощена. Поддържа, че с оглед спецификата на действията по приемане, съхранение и разходване на стоково-материални ценности, същите може да е извършват само по силата на трудово правоотношение, но не и на мандатно такова. Излага, че липсата на валидно сключен между страните трудов договор за изпълнение на задълженията на касиер на дружеството не изключва съществуването на трудово правоотношение помежду им, прикрито като облигационно. Затова и по арг. от чл. 17 ЗЗД намира, че за имуществената й отговорност по действителното прикрито трудово правоотношение е приложим КТ, респ. предявените искове по ЗЗД са недопустими.
Поддържа, че от доказателствата по делото не може да се направи еднозначен извод, според който тя е отговорна за установената липса, доколкото още две лица са били упълномощени да извършват същите действия с наличните парични средства от касата на ищцовото дружество и са имали достъп и ключ от нея. Намира, че при тези условия всички следва да носят солидарна отговорност за липсата, както и че следва да бъде изяснен приносът на всеки от тях. Изтъква, че нито един от приложените приходни и разходки касови ордери не е подписан от нея, поради което тя документално нито е приемала, нито разходвала парични средства на дружеството, за което да носи имуществена отговорност.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на решението в обжалваните негови осъдителни части и постановяване на друго такова, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Ф. Д.“ ЕООД, чрез адв. Й. Д., с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за преклудирани възраженията относно неправилната правна квалификация на иска. Намира същите и за неоснователни. Оспорва между страните да е налице прикрито трудово правоотношение, каквито твърдения са изложени едва във въззивната жалба, респ. не са събрани никакви доказателства в тази насока. Счита, че от доказателствата по делото се установява противоправното поведение на ответницата и презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена от нейна страна.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител. Пълномощникът на въззиваемото дружество предварително депозира писмена молба, с която поддържа депозирания отговор и направеното в него искане.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Ф.
Д.“ ЕООД против И. Г. А. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата от 12 968,69 лева, представляваща имуществена вреда от липса на парични средства в касата на ищеца „Ф. Д.“ ЕООД, намираща се в Регионалния офис на дружеството „Ф.
Х.“ АД, в гр. Варна, както и сумата от 180 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от деня на откриване на липсата - 28.12.2023 г. до 01.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 02.02.2024 г., до 2 окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба и уточняващата я от 14.02.2024 г. ищецът твърди, че ответницата и трето лице - „Ф. Х.“ АД са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им трудов договор от 08.05.2019 г., по което ответницата е заемала длъжността „касиер-счетоводител“ с уговорено място на работа в регионалния офис на дружеството-работодател.
Въпросният офис се ползвал и за обслужване на дейността на ищцовото дружество „Ф. Д.“ ЕООД и в него се помещавали две каси, във всяка от които се държали съответно паричните средства на всяко от двете дружества „Ф. Х.“ АД и „Ф. Д.“ ЕООД, като въпросните средства периодично се внасяли по банковите сметки на съответното дружество. По силата на изрично пълномощно от 31.05.2022 г. ответницата И. А. е била упълномощена да внася от името на „Ф. Д.“ ЕООД парични средства от дейността на дружеството по негови банкови сметки. Във връзка с правата й по пълномощното тя е имала и достъп до касата на ищцовото дружество, както и право да държи паричните средства, намиращи се в нея. Пак на ответницата е било възложено да описва във водената касова книга на „Ф. Д.“ ЕООД на коя дата, от кого и какви суми са й били предадени за дружеството, а въз основа на пълномощното тя е следвало да внася тези суми по банковите сметки на ищеца.
На 06.12.2023 г. ответницата е напуснала работното си място и повече не се е върнала на работа, както причините за отсъствието й са останали неизвестни. Поради това и с оглед невъзможността за осъществяване на контакт с нея, на 28.12.2023 г. е взето решение да се отворят касите, до които тя е имала достъп. След отварянето им от специално назначена за целта комисия са констатирани липси от двете каси, като липсата от касата на „Ф.
Д.“ ЕООД била в размер на 12 968,69 лева. До ответницата е отправена покана за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с отсъствието й от работа и установените липси, която покана е получена от нея на 11.01.2024 г. В предоставения срок тя не е депозирала обяснения и със Заповед на работодателя й от 22.01.2024 г. е била уволнена дисциплинарно.
Ищецът счита, че установената липса на парични средства от касата на дружеството представлява негова имуществена вреда – претърпяна загуба, за която отговорност носи ответницата, тъй като е причинена от нея „поради неспазване на задълженията й по пълномощното“.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Сочи, че според твърденията в исковата молба липсите в общ размер на 12968,69 лв. са от две каси, в които са съхранявани парични средства на две различни юридически лица и ищецът, като едно от тези лица, е легитимиран да претендира вреди само от липсващата наличност от собствената му каса, но не и от двете. Оспорва съпричастието й към твърдяното деяние. Изтъква, че според представеното пълномощно права да извършват финансови операции от името и за сметка на ищцовото дружество са дадени на още две лица, наред с нея.
С първоинстанционното съдебно решение предявените искове са квалифицирани като такива по чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като искът за главница е уважен изцяло за сумата от 12968,69 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 02.02.2024 г., а искът за компенсаторна лихва е уважен частично, до размер на сумата от 177,89 лв., дължима за периода 3
28.12.2023 г. – 01.02.2024 г., и е отхвърлен за разликата до претендираната сума от 180 лв. за същия период. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано и същото е влязло в сила.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че между ответницата И. А. и трето лице „Ф. Х.“ АД е бил сключен трудов договор № *********** г., по който А. е заемала длъжността касиер-счетоводител.
Съгласно приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителите с peг. № 1713/31.05.2022 г. на нотариус С. К. с рег. № 446 на НК, И. Т. С., в качеството му на управител на „Ф. Д.“ ЕООД, и В. Д. А., в качеството й на главен счетоводител на същото дружество, са упълномощили М. Й. Х., Ф. В. В. и ответницата И. Г. А. със следните права:
1.) да внасят от името на „Ф. Д.“ ЕООД парични средства от дейността на дружеството по разплащателните му сметки, открити в „И.“ АД, както и 2.) да получават документи от банковата поща и извлечения от открити на дружеството сметки, както и да депозират документи, свързани със счетоводното обслужване на „Ф. Д.“ ЕООД.
От приложеното извлечение от посочена банкова сметка, открита в „И.“АД с титуляр „Ф. Д.“ ЕООД, се установява, че в периода 31.08.2023 г. – 05.12.2023 г. И. А. е внасяла периодично по сметката на ищцовото дружество парични средства в брой на различна стойност с отразено основание на преводите: „освободена касова наличност“.
За същите преводи са приложени и 43 бр. вносни бележки, съставени в периода 01.09.2023 г. – 05.12.2023 г., както и 21 бр. разходни касови ордери, съставени в периода 01.09.2023 г. – 30.11.2023 г.
Със Заповед № В-4/28.12.2023 г., издадена от регионален мениджър на „Ф. Х.“ АД И. С., във връзка с констатирано нарушение на трудовите задължения на касиер-счетоводителя И. А. - неявяване на работа и липса на връзка с нея, е наредено да се сформира комисия в състав: В. Д. А. – на длъжност „гл. счетоводител“, Ф. В. В. - на длъжност „счетоводител“ и Г. К. Г. на длъжност „експерт управление на собствеността, наемни отношения“, която комисия да отключи железните каси за съхранение на парични средства, находящи се в офис – гр. Варна, бул. ***, и да извърши пълна инвентаризация на средствата в тях.
Съгласно протокол от 28.12.2023 г. на посочената дата комисия в състав, определен със заповедта на регионалния мениджър, без присъствието на МОЛ И. А., е извършила инвентаризация на паричните средства в касите на посочения адрес, при която са констатирани налични парични средства в общ размер на 459,76 лв. в банкноти и монети, описани в протокола по брой и номинал.
На същата дата 28.12.2023 г. е съставен и инвентаризационен опис (със сравнителна ведомост), подписан от членовете на горната комисия, според който в касата на „Ф. Д.“ ЕООД е налице липса в размер на 12968,69 лв., формирана като разлика между счетоводната и фактическата наличност, съответно 13340,55 лв. и 371,86 лв.
Счетоводната наличност в посочения размер към дата 28.12.2023 г. е 4 отразена и в приложената справка салда за периода 01.12.2023 г. – 28.12.2023 г.
Съставен е и нарочен протокол за установени липси към дата 28.12.2023 г., подписан от членовете на комисията и утвърден от ръководител.
С докладна записка с вх. № 6 от 29.12.2023 г. И. С., в качеството му на регионален мениджър на „Ф. Х.“ АД и управител на „Ф. Д.“ АД, и В. А., в качеството й на главен счетоводител на двете дружества, са докладвали на изпълнителните директори на „Ф. Х.“ АД установени нарушения на трудовата дисциплина от И. Г. А., назначена на длъжност „касиер счетоводител“ във „Ф.
Разпечатката съдържа 39 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b761182-5577-44a7-8ac8-c895e454e174