Решение № 260097 от 06.02.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………….. гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА при участието на секретар Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 11839 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 20.08.2020 г., постановено по гр.д. № 41746 по описа за 2017 г. на СРС, III ГО, 176-ти състав, съдът е отхвърлил предявения от ищеца С.В.А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 2797,76 лева, стойност на начислена електроенергия за обект, находящ се в с. Лесидрен, общ. Угърчин, обл.

Ловеч, клиентски № 300225671088 съгласно извършена корекция по констативен протокол № 3019270/26.05.2017 г. и издадена фактура № **********/30.05.2017 г. С решението на основание чл. 78, ал.

3 и ал. 8 от ГПК, С.В.А. е бил осъден да заплати на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД (с настоящо наименование „Е.П.“ АД) сумата в размер на 300,00 лева – съдебни разноски.

Решението е било обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, приемайки, че извършената корекция от страна на доставчика не е обвързана с виновно поведение на потребителя. От събраните по делото доказателства ответникът не успял да докаже задължението на ищеца за заплащане на процесната сума, както и наличието на основание за преизчисляването ѝ на база нормативно предвидена методика. Твърди се, че съдът е тълкувал еднозначно доказателствата по делото.

Неправилно било прието, че ищецът осъществил нерегламентиран достъп до електромера. Възразява се срещу изключване на част от изводите на вещото лице.

Посочва се, че съдът не отчел, че за конкретната манипулация ищецът е следвало да има специални знания и умения, каквито нямал. Районният съд не изследвал въпроса, че електромерът се намирал извън границите на имота и не можело да се установи кой точно е извършил посегателството, и не съобразил факта, че ищецът не живеел на адреса. Посочва се, че въззивникът не бил надлежно уведомен за проверката и е нямал възможност да присъства на нея. Възразява се, че констативният протокол за проверката представлявал частен удостоверителен документ. В общите условия на ответника и третото лице – помагач липсвало предвиден ред за уведомяване на потребителя съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за измерванията. Излагат се съображения, че доколкото настоящото производство било гражданско, а не административно, районният съд не бил обвързан от силата на присъдено нещо, установено с Решение № 13691/08.11.2018 г. на ВАС по адм. дело № 4785/2018 г. Направено е искане за отмяна на решението на районния съд. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника „Е.П.“ АД в първоинстанционното производство. Посочено е, че районният съд правилно е приел, че ищецът като потребител на електрическа енергия е използвал количества, които не са били надлежно отчетени поради неточност в измерването заради манипулация на техническото средство. Съдът е постановил решението си след оценка на всички релевантни факти и обстоятелства. Съдът бил отчел възможността, дадена на ответника по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, действала към процесната проверка. Съобразно установената съдебна практика СРС бил приел, че за дължимостта на сумите не било необходимо да се докаже виновното поведение на потребителя за манипулация на устройството за отчитане. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

В срока по чл. чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предишно наименование „Ч.Р.Б.“ АД).

С Определение от 04.01.2022 г., постановено по реда на чл. 227 от ГПК, съдът е конституирал на мястото на починалия ищец и въззивник неговия законен наследник Л.С. А.-Г..

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че не дължи начислената сума в размер на сумата от 2797,76 лева, стойност на начислена електроенергия за обект, находящ се в с. Лесидрен, общ.

Угърчин, обл. Ловеч, клиентски № 300225671088 съгласно извършена корекция по констативен протокол № 3019270/26.05.2017 г. и издадена фактура № **********/30.05.2017 г., тъй като липсвало основание за начисляване и формиране на посочената сума.

По делото не се спори, че ищецът е титуляр на горепосочената партида и клиентски номер с обект на потребление в с.

Лесидрен, общ. Угърчин, обл. Ловеч.

По делото е представен констативен протокол № 3019270/26.05.2017 г., видно от който при проверка на място е констатиран нерегламентиран достъп до електромера. Констатирана била промяна на схемата на свързване на измерителната система на СТИ.

Видно от представения констативен протокол и депозираните показания на разпитаните свидетели за проверката е бил търсен потребителят, но същият не е бил открит. На проверката са присъствали представители от Федерацията на потребителите и служител на МВР, подписали се на протокола. Въззивният съд не констатира основания за съмнение в пристрастността на свидетелите и правдивостта на показанията им, доколкото разказаното от тях се отличава с логичност, последователност и подробности в изложението.

От заключението по назначената пред районния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че вследствие на увреждане на пломбите електромерът гарантирал неизмерване на консумираната електрическа енергия на 95,62 %. Количеството незаплатена енергия възлизала в размер от 2797,76 лева. Експертът посочва, че корекцията и периодът са били правилно изчислени от ответното дружество. Въззивният съд се доверява на експертните изводи, като компетентно изготвени от специалист в съответната област, притежаващ необходимите знания и след запознаване с материалите и данните по делото.

По делото е представена процесната фактура за дължима сума по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ за сумата в размер на 2797,76 лева.

Приети по делото са предложение за корекция на сметка и уведомление за извършената проверка. От приложената към тях товарителница не се установява връчване на ищеца с посочената пратка на същите, поради липса на вписване на изпращаните документи и различие между изходящите номера.

Представени са и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, одобрени с решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителни мрежи на „Ч.Р.Б.” АД, одобрени с решение № ОУ-056/07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, ведно с доказателства за публикуването им. Съгласно чл. 17, ал. 1 от общите условия продавачът, въз основа на издадени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за минал период.

Според ал. 2, в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Съгласно чл. 49, ал. 2, всякакви документи, вкл. съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ, ще бъдат разменяни на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен документите, които общи условия предвиждат да бъдат направени чрез средствата за масова информация.

С оглед приетите фактически положения въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е потребител на електроенергия на процесния адрес. Въззивният съд се съгласява с този извод, като допълва, че страните по делото са в облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия.

За да достигне до крайните си изводи районният съд е приел, че към датата на процесната проверка е било налице основание за корекция от ответното дружество, наличие на неправомерно въздействие върху СТЕ, процедурна законосъобразност по приемане на ПИКЕЕ и ред за уведомяване на потребителя за извършената корекция.

С оглед непреклудираните доводи във въззивната жалба за произнасяне по правилността на обжалваното решение, въззивният съд счита за основателно оплакването в жалбата касателно липсата на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекционна процедура в общите условия на ответното дружество.

Предвид представените по делото доказателства и релевираните от страните правни доводи, въззивната инстанция счита, че към момента на извършване на процесната проверка и начисляване на сумите по процесната фактура ответникът не е изпълнил задължението си за приемане на общи условия или за изменение на действащите такива съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, тъй като в релевираните по делото общи условия не се съдържа клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметката. Предвиден е само ред за уведомяване за вече извършена корекция на сметката и сроковете за плащане.

Следва да се отбележи, че ДКЕВР (сега

КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.).

Понастоящем тези ПИКЕЕ са отменени изцяло- с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 – 51 вкл., уреждащи реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия, обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., и с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на съдебното решение, поради което чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ (отм.) са били приложими към процесната проверка, извършена на 26.05.2017 г. С оглед отмяната, считано от 14.02.2017 г. на чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.), към релевантния момент на проверката не са били налице правила, регламентиращи реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Законодателят в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ ясно е посочил, че редът за установяване на нарушенията следва да бъде уреден с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, а към извършване на процесната проверка правила относно този ред липсват. След като такива правила липсват, то не може да се приеме след 14.02.2017 г. да е била изпълнена законовата делегация, а следователно и не може да бъде ангажирана обективната отговорност на потребителя. С оглед доводите в жалбата следва да се посочи, че макар развиващото се производство пред съда да е по гражданскоправен спор, съдът следва да вземе предвид цитираните решения на ВАС, доколкото касаят отмяната на относима за спорното право разпоредба.