Решение № 137 от 23.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Ловеч, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500319 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 46/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 971/2024 г., РС – Тетевен е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от „АПС Бета Б“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление в гр.С, п.к.

****, р-н Т, бул.“Б“ № 81, представлявано от управителите П.В. и Х.М., против Я. Ц. Д., ЕГН: ********** от гр.Т Лов.обл. иск с основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 3269.50 лв., от които: главница в размер на 1000.00 лв., договорна лихва върху главницата в размер на 274.28 лв. за периода от 10.01.2019 г. до 10.01.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 239.76 лв. за периода от 10.01.2020 г. до 02.08.2024 г., сумата от 413.74 лв., представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД, сумата от 1341.72 лв. дължима неустойка съгласно чл.6.2. от договора за потребителски кредит, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело №793/2024 г. по описа на РС-Тетевен до окончателното й заплащане, както и за разноските по заповедното и исково производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 1772 от 12.03.12.2025 г. от „АПС Бета Б“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Б.

Т.. В жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, 1 свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че районният съд не е взел предвид и обсъдил в решението, че процесният договор за паричен заем е сключен по електронен път съгласно ЗПУФР, за което е представил лог файл за извършените по електронен път действия, като е описал всяка една от стъпките. Дори съдът да не приеме сключването му по електронен път, следва да отчете, че договорът за заем е реален и се счита сключен от датата на получаване на паричната сума. Оспорва извода на ТРС, че от кредитодателя не са представени доказателства за изпълнение на задължението му за предоставяне на заемната сума в размер на 1000.00 лв. на кредитополучателя. Твърде, че е приложил разписка за извършено плащане от системата на еPay.bg, от която се установява, че сумата е предоставена на клиента целево.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение на РС – Тетевен като неправилно и постанови друго, с което уважи предявените искове срещу ответника Я. Ц. Д., произтичащи от неизпълнение по Договор за потребителски кредит № 256909, като му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Р. Г. от АК – Ловеч, назначена за особен представител на Я. Ц. Д.. В него изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение на ТРС като правилно и законосъобразно. Не оспорва, че правоотношенията между страните попадат в приложното поле на ЗПУФР, но не е доказано изпълнение на изискванията на чл.18 от същия.

Споделя извода на районния съд относно нищожността на клаузата за неустойка, което води до недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК. На следващо място изтъква, че в случая цесията не е породила действие спрямо длъжника, тъй като липсват доказателства за изпълнение на задължението на цедента по чл.99, ал.3 ЗЗД. Счита, че връчването на уведомлението като приложение към исковата молба на назначения особен представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване на цесията, тъй като неговата представителна власт е ограничена.

Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС - Тетевен като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът „АПС Бета Б“ ЕООД не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощения процесуален представител юрисконсулт К.Х., в което поддържа подадената жалба и моли за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Развива доводи в подкрепа основателността на предявените искове.

Въззиваемата

Я. Ц. Д. се представлява от назначения особен представител адв.Р. Г., която моли съда да потвърди обжалваното решение на ТРС като правилно и законосъобразно по изложените в отговора на въззивната жалба съображения.

2

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт, които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на въззиваемия и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Постъпилата от „АПС Бета Б“ ЕООД въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна – ищец в производството пред районния съд срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидените от закона преклузивен срок по ГПК.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.

Обжалваното решение № 46/28.02.2025 г. по гр.д. № 971/2024 г. на РСТетевен е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

От приложените по делото доказателства се установява че производството по гр.д. № 971/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета Б“ ЕООД с посочено правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК срещу Я. Ц. Д. с искане да бъде осъдена ответницата да му заплати сума в общ размер на 3269.50 лв., от които: главница в размер на 1000.00 лв., договорна лихва върху главницата в размер на 274.28 лв. за периода от 10.01.2019 г. до 10.01.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 239.76 лв. за периода от 10.01.2020 г. до 02.08.2024 г., сумата от 413.74 лв., представляваща неплатени такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД, сумата от 1341.72 лв. дължима неустойка съгласно чл.6.2. от договора за потребителски кредит, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело №793/2024 г. по описа на РСТетевен до окончателното й заплащане.

В срока за отговор ответникът чрез назначения особен представител адв.Г. е оспорил претенцията като неоснователна. Направил е възражение, че ответникът не е бил уведомен за Договора за покупко-продажба на вземания от 21.07.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета Б“ ЕООД като цесионер. Изтъква, че връчването на уведомлението на особен представител не би могло да се приравни на връчване на ответника, тъй като особеният представител по делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. На следващо място прави възражение за нищожност на клаузи на договора за потребителски кредит относно изискването за представяне на обезпечение, както и по отношение размера на възнаградителната лихва и неустойката.

3

Затова моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, ведно със законните последици.

За да отхвърли предявения иск, в мотивите на обжалваното решение ТРС е приел, че не е спазена процедурата по чл.18 от ЗПФУР, тъй като ищецът не е представил възпроизведен на хартиен носител СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити и придружаващите го документи, както и декларация за обработка на лични данни, декларация за приемане на общите условия и че е получен СЕФ. Изложени са и подобни мотиви за нищожността на клауза за неустойка по процесния договор.

Въззивният състав счита, че основният спор по делото се свежда до това, възникнала ли е облигационна връзка между страните въз основа на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние № 256909 от 10.01.2019 г. по правилата на ЗПФУР и в зависимост от отговора на този въпрос, да се произнесе по направените в отговора възражения за нищожност на клаузи от същия и връчването на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК, подадено на 14.08.2024 г., е било образувано ч. гр. д. № 793/2024 г. по описа на РС – Тетевен. С разпореждане № 2393/23.082024 г., заповедният съд е отхвърлил изцяло искането на „АПС Бета Б“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Я.

Ц. Д. и с разпореждане № 2558/19.09.2024 г. указал на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск срещу длъжника.

В законоустановения срок ищецът е депозирал настоящата искова молба, поради което предявените осъдителни искове са допустими.

По делото е представен договор за паричен заем Кредирект № 256909, сключен на 10.01.2019 г. между "Сити Кеш" ООД и Я. Ц. Д. за предоставяне в заем на сумата в размер на 1000.00 лв. без положени саморъчни подписи, подлежащ на погасяване на 12 месечни вноски, от които първите три в размер на 33.38 лв. месечно и 9 по 130.46 лв. Съгласно посочения в договора погасителен план, общата сума по кредита за целия срок на действие на договора е определена в размер на 2 616.00 лв., от които 1000.00 лв. – главница, 274.28 лв.– лихва и 1 341.72 лв. – неустойка, при уговорен ГПР 48.40 % и ГЛП 40.05 %. Датата на първото плащане е 10.02.2019 г., а на последното – 10.01.2020 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на заемната сума да предостави на заемодателя поне едно от следните обезпечения – поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на заемодателя. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 341.72 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, за което заемателят се счита уведомен с подписването на договора. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно инкорпориран в договора за заем 4 погасителен план.

От ищеца е представен "лог файл" по договор за паричен заем № 256909, в който е описана електронна комуникация между страните.

Приложена е и разписка за извършен паричен превод чрез системата за електронни плащания Изипей № 2000000169282122 от 10.01.2019 г. с наредител "Сити Кеш" ООД и получател Я. Ц. Д..

Представени са и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между "Сити Кеш" ООД и " АПС Бета Б " ЕООД, ведно с извадка от Приложение № 1 към договора, пълномощно, с което "Сити Кеш" ООД упълномощава "АПС Бета Б" ЕООД да уведоми длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземания съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2021 г., Тарифа за таксите и разходите събирани от "Сити Кеш" във връзка с предоставяните заеми "Кредирект" чрез Интернет, както и Общи условия на "Сити Кеш" ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019 г.

По ч.гр.д. № 793/2024 г. по описа на РС – Тетевен е приложено уведомление за цесия от 23.08.2022 г. от "Сити Кеш" ООД до Я. Ц. Д., изпратено на посочения в договора електронен адрес.

При така установената фактическа обстановка, съдебният състав приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.3 ГПК осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД . Основателността на така предявените искове е обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1. наличието на валидно сключен договор за паричен заем № 256909 от 10.01.2019 г. между "Сити Кеш" ООД като заемодател, и Я. Ц. Д. като заемател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2. кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия заем; 3. настъпила изискуемост на задълженията по договора и техния размер;