Решение № 478 от 02.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500342 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 531/21.01.2025г., подадена от Х.

К. Х. (преди М.), ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Ф. Б. М., ЕГН ********** срещу решение № 4/06.01.2025г., постановено по гр.д. № 1082/2024г. по описа на РС-Провадия, в частта, с която е определен срок от 6 месеца на наложената на Б. Х. М., ЕГН ********** мярки за защита от домашно насилие забрана да приближава на разстояние по-малко от 100 метра Х. К. М., ЕГН ********** и Ф. Б. М., ЕГН **********, жилището, в което те пребивават, находящо се в *** както месторабота на молителката – гара „Юнак“ община Аврен, и обществените места й за социални контакти в ***, детска площадка, находяща се в *** адреса на родителите на молителката: ***.

Във въззивната жалба са възпроизведени събраните по делото доказателства, съобразно които въззивниците считат, че наложеният срок от 6 месеца за мярката забрана ответникът да ги приближава е недостатъчен, 1 поради което настояват за увеличаване на срока на 12 месеца, като бъде наложена и мярката забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и срок, определени от съда. Моли и за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу въззивната жалба от въззиваемия Б. Х. М., ЕГН **********, с което жалбата се оспорва като неоснователна. В същото се сочи, че период от 12 месеца на мярката извършителят да не доближава детето би способствал за развитие на синдром на родителско отчуждение. Излага се още, че заповедта за защита се издава, за да се преустанови една дейност, а не да се даде срок на молителите да се възстановят. Сочи се, че заповедта цели да предотврати следващи актове на домашно насилие, а видно от събраните доказателства ответникът избягва контакт с бившата си съпруга.

В тридневния срок за подаване на възражение е депозирана и насрещна въззивна жалба вх.№ 875/30.01.2025г. от Б. Х. М., ЕГН ********** срещу решение № 4/06.01.2025г., постановено по гр.д. № 1082/2024г. по описа на РСПровадия в цялост. Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и наличие на съществени процесуални нарушения. Излага се коментар на събраните по делото доказателства, като се поддържа, че от същите не са установени конкретни извършени от ответника актове на домашно насилие. В условията на евентуалност се сочи, че не е установен умисъл за извършване на конкретно посегателство. Моли решението да бъде отменено изцяло, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

В законоустановения тридневен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Х. К. М., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Ф. Б. М., ЕГН **********, с който се настоява за отхвърлянето й. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че спрямо молителите са извършени конкретни катове на домашно насилие.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са редовни, подадени са 2 в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по молба на Х. К. М., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Ф. Б. М., ЕГН ********** срещу Б. Х. М., ЕГН ********** за защита от домашно насилие.

В молбата са изложени твърдения, че молителката Х. М. и ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 200/27.07.2024 г. по гр.д. 708/2024 г. по описа на ПРС. От брака си молителите имали родени две деца, едно от които било малолетно, а именно молителката Ф. Б. М., като родителските права по отношение на нея били предоставени на майката. Излага се, че в последните години, особено след като се разболял тежко през 2023г., ответникът се е ядосвал много лесно, крещял на съпругата си и я обиждал пред малката им дъщеря. Това довело до неспокоен сън за детето и изпускане през нощта по малка и голяма нужда, както и до повръщане. Твърди се, че след развода ответникът заживял в една стая на ***, озлобил се към молителката и й оказвал психически тормоз и отправял обидни думи. С оглед упражняване режимът на лични отношения с детето, ответникът започнал да посещава дома на молителката, но при всяко посещение разговорите прераствали в заяждане, дразнене, обвинения и обиди.

Посочени са конкретни случаи, както следва:

3

1) На 25.07.2024 г. ответникът дошъл в дома на молителката М. да види детето около 12;30 часа. Двамата пили кафе и пушили цигари на терасата, но той започнал да се заяжда с нея и да я дразни във връзка с това, че имала нов приятел. След това излезли на заведение с детето Ф., където Б. отново се заяждал с Ф. и я обиждал, че е лека жена;

2) На 28.07.2024 г. отново дошъл в апартамента да види детето и скоро пак започнал да обижда бившата си съпруга, че не си гледа детето и го оставя при родителите си, за да прави на спокойствие секс с приятеля си, че не ставала за майка, че никоя нямало да я търпи, нарекъл я „курва“ и „лека жена“, говорел, че приятелят й е мъжка курва, казал й че е бременна от приятеля си и била ходила на гледачка, за да разбере пола на детето, като всичко това се случило пред детето Ф.;

3) На 29.07.2024 г. молителката Х. М. била на работа и ответникът й звъннал по телефона и пак се заяждал с нея, че била отишла на работа с колата на приятеля си, като се изразявал нецензурно за взаимоотношенията им, а освен това с насмешка и казал, че може и той някой ден да дойде да прави секс с нея, въпреки че са разведени;

4) На 01.08.2024 г. ответникът отново отишъл в апартамента на молителките, за да види Ф., която не искала да излизат на заведение, защото било много топло. Б. отново пред детето започнал да говори обидно за приятеля на Х., която му казала, че ако продължава така следващият път ще се виждат извън апартамента;

5) На 04.08.2024 г. ответникът дошъл около 12:00 часа да види Ф., но Х. не го допуснала в апартамента и той излязъл с детето. Разбрали се да го върне в 15:30 ч., но той го върнал в 13:30 часа. Ф. била притеснена и с насълзени очи, като споделила, че баща й я разпитвал за личния живот на майка й.

Твърди се още, че детето започнало да посещава детски психолог и психиатър, защото вследствие на скандалите и агресията на ответника към нея, на които ставала свидетел, е започнала да се изпуска по малка и голяма нужда вечерно време и да повръща. Детето споделило, че не желае да общува с баща си и че се страхува от него.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва молбата и изложените в нея обстоятелства. Излага, че молителката сама търси контакт с него и цели упражняване на контрол върху него и 4 неговите решения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените удостоверение за раждане детето Ф. Б. М. е родено на 10.09.2015г. от родители Х. К. М. и Б. Х. М..

Видно от решение № 200/27.07.2024 г. по гр.д. 708/2024 г. по описа на РС-Провадия, влязло в сила на 24.07.2024г., бракът между Х. К. М. и Б. Х. М. е прекратен и родителските права по отношение на детето са предоставени на майката.

В декларацията на молителите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени твърденията от молбата им за защита, описани по-горе.

Представен от молителите е амбулаторен лист от 17.08.2024г., видно от който детето Ф. Б. М. е прегледано от психиатър, като му е поставена диагноза „разстройство в адаптацията“ и е предписана терапия. В анамнезата е посочено, че Ф. споделя страх от изоставяне, както и че преди да се разделят родителите й много са се карали и това я е напрягало.

Съгласно писмо с вх. № 6749/13.09.2024 г. от РУ Провадия се за периода 23.08.2023 – 23.08.2024г. от страна на Х. К. М. е подаден един сигнал против Б. Х. М. на 23.08.2024 г. с данни за упражнено домашно насилие.

Представена по делото е още кореспонденция между страните чрез приложението „Вайбър“.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на молителите – К. С. (баща на молителката Х.

М. и Б. М. (дъщеря на молителката Х. М. и на ответника) и двама свидетели на страната на ответника – Й. П. и Р.П..

Съгласно показанията на свидетеля С. съжителството между страните е придружавано от напрежение и стрес, предизвиквано от ответника, което оказало и здравословно влияние върху по-малката му внучка, тъй като започнала да повръща и да се изтърва. Споделя, че ответникът е тормозел семейството си, както физически, така и психически. Посочва, че е посягал да бие и него самия, както и възприел подобни оплаквания от съседите. Излага, че от внучка му е известно това, че Б. всеки ден по телефона я разпитвал за 5 майка й и нейния личен живот, както и че обиждал молителката и се е разправял физически с нея. Посочва, че ответникът е упражнявал редовно насилие спрямо дъщеря му и внучка му, като след издаване на заповедта счита, че внучката му е по-спокойна и нейното състояние се стабилизира.

Съгласно показанията на св. Б. М. родителите й не са се разбирали от години, но след болестта на ответника, наложила болнично лечение, отношението му към майка й се влошило. Споделя, че той постоянно Х., че си има любовник и се държал с нея ужасно. По подобен начин постъпвал и с малката й сестра, тъй като й звънял, за да разпитва за майка й, което довело до психологични проблеми у нея, които са овладяни след преустановяване контактите помежду им. Проблемите се изразявали в повръщане, изпускане от стреса, предизвикани от разправиите между страните. Сестра й споделяла, че не иска да вижда баща си и че изпитва страх с от него. Излага, че е ставала свидетел на насилие и тормоз, осъществен от ответника спрямо майка й.

Св. П. споделя, че от 2006 г. познава ответника, с когото са колеги и приятели, и приятели. Описва го като добър и неконфликтен човек, готов да помогне на всеки. След раздялата със съпругата си той заживял на гарата, като преди това около месец и половина останал при свидетелката и съпруга й.

Счита, че е преживял тежко развода, бил психически изнервен, гледал втренчено, не разговарял, затворил се в себе си. Излага, че молителката е конфликтна и че е създавала контакти с други мъже.

Съгласно показанията на св. П., в който също е колега на ответника, Б. никога не е проявявал агресия. Споделя, че един ден на работа го видял, че е умълчан и го разпитал какво става, при което Б. обяснил, че ще се развежда, че се е набълбукал с кредити и че има самоубийствени мисли. Според свидетеля молителката е тази, която предизвиква кавгите и повишава тон, а ответникът винаги се съгласявал. След раздялата Б. останал при свидетеля и съпругата му и изглеждал като болен. Впоследствие се преместил да живее на гарата.