Решение № 218 от 02.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Велико Т. , 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Сара Стоева

Станислав Стефански

Светослав Иванов като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20204100500945 по описа за 2020 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Е. С.“ АД, ЕИК:

********, гр. В., бул. "В. В." № 258, В. тауърс Г срещу решение № 787 от 19.11.2020г., постановено по гр.д. № 1940 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Т., с което е прието за установено в отношенията между страните, че А.

Г. Ш., ЕГН: **********, гр. Г., ул. „П. М.”, № 59, ет.2 не дължи на дружеството сума в размер на 5 174.81 лв. /пет хиляди сто седемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща начислена корекционна сума на основание чл.55 от ПИКЕЕ по партида с клиентски № 1600001201 и абонатен № 0104101108 за електроенергия на адрес в гр. Г., ул.

„С. л.” , № 27 за която е издадена фактура № 0106264983 от 28.07.2020 година, както и е осъдено „Е. С.“ АД да заплати на А. Г. Ш. сумата 811.99 лв. /осемстотин и единадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща направените разноски по делото.

1

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че е налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува, т. е. следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е начислил сумата, предмет на иска за посочения период, в правилен размер.

Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

Налице е начисляването на допълнително количество електроенергия в определен размер за определен период. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество 2 електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура за определена сумата.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по невизуализираните тарифи.

Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца.

От приложения по дело Протокол метрологична експертиза на средство за измерване № 288 от 25.06.2020 година на БИМ се установява, че при процесното СТИ отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клеменния блок, като същевременно са налични всички необходими обозначения на табелката на електромера, включително наличие на пломба против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера.

При софтуерно четене е установено наличие на регистрирана енергия на Т3 – 26947.830 квтч, която не е визуализирана на дисплея, както и че СТИ не съответства на техническите характеристики. Следва да се има предвид, че съставеният констативен протокол за метрологична експертиза е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно посочените погоре факти и обстоятелства. От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза обаче се установява, че СТИ тип "АСЕ 2000" не е "SMRT" тип и софтуерно не притежава 6 възможност за извличане на информация за така наречения "товарен график", поради което не може да се установи причината за регистрирани показания в тарифа Т3. Освен това от представените по делото 3 доказателства, се установява, че СТИ не е монтирано като ново на адреса на потребление на ищеца, а след преминала метрологична проверка, като видно от представения протокол за монтаж № М60491** от 17.05.2017г. /л.

50/, в него са посочени само показанията на дневна и нощна тарифа.В тази връзка в проведеното на 04.11.2020 година съдебно заседание вещото лице допълва, че действително електромерът е бил използван за отчитане на електроенергия на друг абонат, като при последващата метрологична проверка не са записани показанията по Т3 и по общата тарифа, поради което не може да се определи първоначалният момент и натрупването на тези показания.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.

Съдът приема, че за ответното дружество не е възникнало правото до преизчисли количеството електрическа енергия на ползвателя за минал период от време, доколкото по делото не се установява по безспорен и категоричен начин, че показанията в невизуалзирания регистър са натрупани след монтажа на процесното СТИ. В тази връзка в чл. 55 ПИКЕЕ изрично е посочено, че операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализираните регистри. Ето защо и доколкото при монтирането на същото не са записани показанията на ненастроените за отчет тарифи, а от техническа гледна точка не съществува възможност да се установи кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показанията по тарифа Т3, не може да се обоснове извод, че по нея е отчетено реално потребление на 26 947 квтч ел. енергия именно в имота на ищеца.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На основание чл.272 въззивният съд препраща и към мотивите на първата съдебна инстанция.

4

По разноските:

Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и на основание член 78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 650,00 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 787 от 19.11.20 20г., постановено по гр.д.

№ 1940 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Т. .

ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК: ********, гр. В., бул. "В. В." № 258, В. тауърс Г да заплати на А. Г. Ш., ЕГН: **********, гр. Г., ул. „П. М.”, № 59, ет.2 сумата от 650,00лв., представляваща сторени по делото съдебноделоводни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5