Решение № 131 от 10.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пазарджик, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. К.а като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №1022/01.08.2024 г. по гр.д.№1094/2023 г. по описа на РС – Пазарджик е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, гр.С., бул.

„Генерал Николай А.“ №21 да заплати на К. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.„П.“ №120, вх.Б, ет.3 дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 679,62 лева, положен през 4-то тримесечие на 2020 г. /01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 1-во тримесечие на 2021 г. /01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./; 2-ро тримесечие на 2021 г. /01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./; 3-то тримесечие на 2021 г. /01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./; 4-то тримесечие на 2021 г. /01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./; 1во тримесечие на 2022 г. /01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./ 2-ро тримесечие на 2022 г. /01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./; 3-то тримесечие на 2022 г. /01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./; и 1-во тримесечие на 2023 г. /01.01.2023 г. до 24.03.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница над присъдената сума в размер на 679,62 лева до претендирания размер от 1 500 лева и за останалия претендиран период, както и иска за 1 обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 57,14 лева до претендирания размер от 200 лева, като неоснователни.

Осъдена е ГДИН да заплати на адв. Д. от САК, ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 112,49 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъден е К. Б. А., ЕГН ********** да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 174,14 лева.

Осъдена е ГДИН на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 32,33 лева.

С определение № 3349/18.11.2024 г. по същото дело, съдът е оставил без уважение искането на ищеца К. А. по чл.248 ГПК, инкорпорирано във въззивната жалба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В законоустановения срок така постановеното решение е обжалвано от ГДИН в осъдителната част, в която се излагат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Твърди се, че съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Сочи се, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като единствено за затвора в С. допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали затвори в страната допълнителното време било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички надзиратели. Цитира се съдебна практика в тази насока.

Излагат се твърдения, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019 г. работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното време от всеки един от тях при 12 и 24 часови дежурства. Сочи, че съдът неправилно не бил взел под 2 внимание показанията на свидетеля Ф., доколкото бил заинтересован от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност в затвора – Пазарджик, а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца – Д., който според жалбоподателя бил пряко заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д. № 1096/2023 г. по описа на PC- Пазарджик, а също така бил и баща на представителя на ищеца – адвокат Д..

Излагат се твърдения, че неправилно съдът не бил кредитирал предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца. Сочи, че не са му давани указания да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност, като въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя.

Твърди се също така, че посочените видеофайлове потвърждавали показанията на Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Д..

Сочи се, че районният съд бил приел, че след като служителят се подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора, тоест не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста, ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, като това били част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от 13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН.

Излагат се съображения, че решението било необосновано и неточно, доколкото по делото било установена невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените от ищеца часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - Пазарджик е 3 отчитала и смятала сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г.- период от време, през който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен. Това водело до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразявали и на крайното заключение по експертизата. Въпреки това, при постановяване на решението, съдът възприел изцяло заключението на вещото лице.

Намира, че показанията на св.Д., че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Сочи, че свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора, след бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време.

Работното време на служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08,15 часа в стаята за развод на наряда. Сочи се разпоредбата на чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС, според която назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като кредитирайки показанията на св.Д., съдът пренебрегнал тази разпоредба. Намира, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължавало ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това.

Твърди се още, че показанията на Д. категорично не кореспондирали с обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят, явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд.

4

Прави искане решението в обжалваните части да бъде отменено, с присъждане на разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца – адв. Д., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни съображения във връзка с наведените в жалбата доводи. Набляга се, че съвсем логично било когато противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който имал същото работно време с това на ищеца.

Сочи, че разпитаният свидетел Ф. е бил служител в редовна смяна, като приключвал работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд, приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени. Твърди, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца - дали изобщо присъства на самия запис. Поради това ищцовата страна оспорила записите, а ответникът не се е възползвал от предоставената законова възможност и не поискал назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки дадените указания от съда в този смисъл. От събраните доказателства било установено, че определените в заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия.

Прави искане жалбата да бъде отхвърлена, а решението да бъде потвърдено в обжалваната му част, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част е подадена и от ищеца К. А. чрез адв. Д., която е оттеглена още в първата инстанция, поради което с определение №32/07.01.2025 г. въззивната жалба е върната. Определението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което настоящата инстанция не я разглежда в настоящето производство.

В срок е депозирана и частна жалба от К. А. чрез адв.Д. срещу определение №3349/18.11.2024 г., с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, като постановен в противоречие с материалния закон.

Намира, че възнаграждението е изчислено грешно, доколкото по делото е 5 направено изменение на исковите претенции. Счита, че във всички случаи възнаграждението следвало да бъде определено в минималния размер предвиден в Наредбата за минималните адвокатски хонорари. Погрешно съдът бил приложил разпоредбата на чл.78 ГПК, тъй като касае намаляване на заплатени разноски и хонорар на ищеца и не се отнасяла за незаплатени такива, каквото е претендираното адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита. Намира същото и за несправедливо и неотговарящо на реално положените по делото усилия, поради сторените транспортни разходи, явяване в 6 открити заседания и други. Намира, че възнаграждението следва да се определи на размер от 400 лева, съобразно чл.7, ал.2 от Наредбата, което би било справедливо.

Прави искане за отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се уважи искането по чл.248 ГПК, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от ГДИН, в който се поддържа неоснователност. Намира, че възнаграждението е определено правилно от съда, поради което частната жалба следвало да се остави без уважение.

В съдебно заседание, за жалбоподателят ГДИН, редовно призован, се явява юрисконсулт Р., който поддържа въззивната жалба. Прави доказателствено искане за повторно преглеждане на видеофайловете.