Определение № 3692 от 15.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3692 гр. София, 15.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20248002102502 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Б. З. П. и М. Д. П., и двамата представлявани от адвокат А. Д. от САК, срещу въззивно решение № 6168/01.12.2023 г. по в. гр. д. № 1644/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.03.2021 г. по гр.д. 21491/2017 г. по описа на Районен съд – София, с което е отхвърлен предявения от Б. З. П. срещу Ц. Н. М. и Н. Н. М. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на имот с кадастрален идентификатор ***** , представляващ жилище , находящ се на адрес [населено място], район „С.“, [улица], ет. 1, с площ от около 20 кв.м и прилежащи части 250/10650 идеални части от общите части на сградата.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Касационните жалбоподатели молят решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният иск за делба да бъде уважен със законните последици.

В представеното изложение по чл. 284,ал.3, т.1 от ГПК, съдържащо се в касационната жалба, касационните жалбоподатели поддържат наличие на основанията на чл.280 ал.1 , т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на решението до касация- поради очевидна неправилност на решението от ГПК и поради това, че съдьт се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, практиката на съдилищата и същевременно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационните жалбоподатели поддържат, че по предходно дело по чл.7 от ЗВСОНИ състав на СГС и състав на ВКС са приели, че процесната галерия е 1 самостоятелен обект на собственост, че същата въпреки присъединяването й към апартамента на П. е запазила своята самостоятелност, поради което искът по чл.7 от ЗВСОНИ е бил частично уважен само по отношение на същата галерия. Считат, че не може в едно производство /това по чл.7 от ЗВСОНИ / процесната галерия да е самостоятелен обект на собственост, а в друго - настоящото - без да са налице промени във фактическото й състояние и правен статут - да не е. Поддържат, че галерията е самостоятелен обект, подлежащ на делба, а не е част от апартамента. Поддържат, че решението противоречи на решение № 416/20.12.2012г постановено по гр.д. № 294/2012г по описа на ВКС І г.о.

Поставят следните въпроси:

1.Длъжен ли е бил и следвало ли е въззивният съд да зачете силата на пресъдено нещо между страните, формирана с влязлото в законна сила решение по по гр.д. 2285/09 г. по описа на СГС, IIв състав, по предявения от ответниците иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ относно правния статут на процесната галерия като самостоятелен обект на собственост и допустимо ли е въпреки изричното изявление на въззивния съд, че отчита силата на пресъдено нещо по горното дело, да направи обратен извод, че не е налице самостоятелен обект на собственост без никакво изменение от фактическа и правна страна на същата галерия след постановяване на първото решение ?

Поддържат, че по този въпрос няма формирана практика на ВКС, поради което го поставят като основание за допускане до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, защото би бил от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото във връзка с пределите на силата на пресъдено нещо по даден правен въпрос, разрешен по различни начини в производство по реда на чл.7 от ЗВСОНИ и делбено такова.

2. При наведени доводи от страната за самостоятелен статут на процесния имот трябва ли въззивната инстанция да прецени установените факти, както и да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?

По горния въпрос е допуснато касационно обжалване с определение № 407/25.09.2019 г. по гр.д.№1534/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и е постановено решение № 159/2020г, в противоречие с което е обжалваното решение. Поддържат още, че поставят въпроса си с оглед противоречието на решението в обжалваната му част с ТР №1/2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 98/ 20.05.2013 г. по гр.д. № 520/2012 г. на ВКС, ІV г.о.

3. Предвид извода на въззивния съд, че е следвало да бъде предявен иск за делба от страна на ищеца едновременно на процесната галерия и магазина под нея, се поставя въпроса може ли да се допусне делба на имот, който не е съсобствен между страните / магазинът собственост само на първоначалните ответнини по иска за делба /, само защото преди одържавяването й процесната галерия е била присъединена към него и одържавена заедно с него?

Поддържат, че отговорът на този въпрос би бил от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото — касационно основание за допускане на обжалване по смисъла на чл. чл.280, ал.1, т.З ГПК.

Насрещните страни в производство Ц. Н. М. представляван от адв. С. и Н. Н. М., 2 представляван от адв. Д. са депозирали общ писмен отговор, в които оспорват касационната жалба и наличието на основания за допускане касационното обжалване. Молят решението на СГС да не бъде допускано до касация в обжалваната част. Развиват съображения, че процесната галерия може да бъде предмет на делба единствено с апартамента, към който е приобщена. Претендират разноски.

На свой ред обща касационна жалба са подали и Ц. Н. М., представляван от адв. С. и Н. Н.

М., представляван от адв. Д. срещу въззивно решение № 6168/01.12.2023 г. по в. гр. д. № 1644/2023 г. на СГС, в частта, с която е потвърдено решение от 16.03.2021 г., постановено по гр.д. 21491/2017 г. по описа на РС – София, в частта, с която е отхвърлен предявения от Ц. Н. М. и Н. Н. М. срещу Столична община и З. Г. П. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на апартамент, който съгласно договор за продажба от 03.07.1969 г., сключен между Д. В. – председател на ИК на Ленински РНС, от една страна, и Г. И. П. и Н.

Б. П. – от друга, е находящ се в жилищната сграда на [улица], втори етаж, и се състои от една стая, хол, кухня /дописана/, баня-клозет, входно антре, със застроена площ от 86.09 кв.м, който е изцяло идентичен с имоти с актуални кадастрални идентификатори ***** и *****, (поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение от 12.10.2022 г. относно адреса в [населено място], С. о., [улица], ет. 1 в сграда № 1, с идентификатор ***).

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че въззивният съд е формирал изводите си въз основа на несъбрани по делото доказателства, приложил е към спора нормативни разпоредби, неосносими и неприложими и който не са действащо право към възникването на съответните юридически факти. Касаторите поддържат, че съдът е възприел грешна фактическа обстановка. Навеждат оплакване за липса на произнасяне на въззивния съд по всички доказателства и мотивиране на констатирани противоречия.

В изложението си на основанията за допускане до касация на въззивното решение касационните жалбоподатели сочат основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Поставят следните правни въпроси от значение за изхода на делото:

1.Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, пр. 2 от ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти и обстоятелства, по които не са събрани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция ?

2. Допустимо ли е при отменено определение за допускане на допълнително заключение на СТЕ от първоинстанционния съд, въззивният съд да основава решението си в обратен смисъл, а именно, че това е установено обстоятелство по делото - което е директно нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК и такова установено обстоятелство не съществува между кориците по делото ?

3. Допустимо ли е въззивният съд да прилага аналогията на подзаконовата Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /отм./, отнасяща се за жилищни обекти, за нежилищни /тьрговски/ обекти, каквато е ъгловата стая към процесния апартамент /бивша галерия от 20 кв.м./, която към момента на построяване на сграда /1936 г./ е била част от магазин № 5 /под нея/ ?

3

4. Допустимо ли е въззивният съд в нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗНА да прилага отменената Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /подзаконов акт/, вместо нормативният акт с по-висока степен, а именно чл. 7 от ЗВСОНИ и чл. 108 от ЗС, по силата на които е прието, че процесният договор за продажба от 03.07.1969 г. между Общината и Г. и Н. П.

/праводателите на З. П./ с изцяло нищожен по чл. 26 от ЗЗД ?

Във връзка с този въпрос поддържат, че по делото е установено намаляване на площта на процесната галерия, станало след влизане в сила на решението по чл.7 от ЗВСОНИ и несъобразено от съда.

5.Допустимо ли е да не се допуска и извършва делба на процесния апартамент от 86.09 кв.м., когато фактически отново е намалена площта на ъгловата стая /нежилищен обект галерия/ от 20 кв.м, на 17,40 кв.м. - установено с приетото доказателство от първоинстанционния съд /на стр. 32/ скица на ъгловата стая-галерия, като това намаляване на площта на галерията е станало отново без строителни книжа в периода след влизане в сила на съдебно решение от 03.05.2012 г. на СГС ІІ “В” състав по гр.д. № 2285/2009 г. /по чл.

7 ЗВСВОНИ и чл. 108 от ЗС/ до подаване на исковата молба по настоящото дело за делба от Б. З. П. пред СРС, 158 с-в, а от друга страна с влязлото в сила съдебно решение от 03.05.2012 г. на СГС, II B с-в, по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл. 108 от ЗС е прието, че е нищожен договорът за продажба от 03.07.1969 г. на целия апартамент с площ от 86,09 кв.м. ?

6. Допустимо ли е да не се допуска и извършва делба на процесния апартамент от 86.09 кв.м., когато по силата на съдебно решение от 03.05.2012 г. на СГС по гр.д. № 2285/2009 г., с което са уважени исковете по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл. 108 от ЗС, е възстановено с обратна сила правото на собственост към 1948 г. на приобщената галерия /нежилишен обект/ към процесния апартамент, като по този начин е създадена съсобственост по чл. 34 от ЗС между страните върху процесния апартамент?

Или, допустимо ли е да се извършва национализация на недвижим имот чрез съдебно решение, а не по силата на закон, както е станало с решението на въззивния съд ?

7. Налице ли е съсобственост между страните по делото на процесния апартамент с площ от 86.09 кв.м., при положение, че единствения възможен достъп до галерията /като ъгловата стая от 20 кв.м./ е през единствения вход на апартамента и от никъде другаде ?

8. Допустима ли е да се допусне и извърши делбата на процесния апартамент с площ от 86.09 кв.м., между настоящите страни при положение, че единствени възможен достъп до галерията /като ъгловата стая от 20 кв.м./ е през единствения вход на апартамента и от никъде другаде ?

Поддържат, че решението е постановено в противоречие с решение № 670 от 27.12.2010 г. по гр.д.№ 1728/09 г. на ВКС, решение №14 от 03.08.2012 г. по гр.д.№217/2010 г. на ВКС, решение №131 от 14.07.2011 г. по гр.д.№1 120/2010 г. на ВКС, решение №176 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1281 /2010 г. на ВКС и Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК, с които е прието, че с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, пр.2 от ГПК въззивният съд не може да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят 4 защитната си позиция. В тази връзка поддържат, че въззивният съд е обсъждал неприета съдебно-техническа експертиза, която не е част от доказателствата по делото и това е мотивирало извода му да отхвърли делбата на процесния апартамент. Поддържат, че решеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото .