Решение № 195 от 13.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000332 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по две въззивни жалби: въззивна жалба на Д. К. Н., чрез процесуалния й представител адв.Н. Д. и насрещна въззивна жалба на "ЗД "БУЛ ИНС"АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез процесуалния представител адв.Ив.Т., двете срещу решение №175/17.04.2026г., постановено по ТД №469/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е уважил частично предявените от Д. К. Н. срещу "ЗД "БУЛ ИНС"АД искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, като осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 26 075,86 евро /51 хил.лева/ - обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания от травматични увреждания), ведно със сумата от 1 656,59 евро /3240 лева/- обезщетение за имуществени вреди (сторени разходи за медицинско изделие по ИЗ №8390 - стабилизация и 4 винта), които вреди са настъпили в резултат на ПТП на 23.07.2024г., виновно причинено от водача на л.а. марка „Ауди“, модел „SQ7”, с рег.

№NNNNNN, И С И, застрахован при ответното дружество по договор за задължителна застраховка

„Гражданска отговорност"/ГОА/ по застрахователна полица

№BG/02/123002196033, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване/получаване/ на застрахователната претенция– 19.08.2024г. до окончателното изплащане. С решението си ВОС е отхвърлил исковете за разликата над 26 075,86 евро до предявения размер от 51 129,19 евро /100 000 лева/ – неимуществени вреди, респ. за разликата над 1 656,59 евро до предявения размер от 2 760,98 евро /5400 лева/ – имуществени вреди.

С жалбата си въззивницата Д. Н. оспорва решението в частта, с което съдът е отхвърлил исковата й претенция за разликата над присъдените 26 075,56 евро до 43 393, 25 1 евро- неимуществени вреди, и по отношение на имуществените вреди – за сумата до предявения размер от 2 760,98 евро, ведно с акцесорната претенция, считано от 19.08.2024г. до окончателното изплащане. Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната отхвърлителна част като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със съдебната практика на съдилищата в Република България и практиката на ВКС. Основните оплаквания касаят неправилно приложение нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Не се оспорва определеният глобален размер на обезщетенията, в частност това за неимуществените вреди в размер от 85 000 лева. За неправилни въззивникът счита изводите на съда относно наличието или липсата на принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат и неговото процентно съотношение.

Изводът, до който е достигнал съда, въззивникът твърди, че е в противоречие с изготвеното и прието по делото заключение по КСМАТЕ и установените травматични увреждания, като експертът (д-р М, в т.ч. и в о.с.з. от 17.03.2026г.) с категоричност е уточнил, че подобен вид травма (в областта на шийния отдел на гръбначния стълб) може да се получи и при правилно поставен и изправен предпазен колан. Предотвратяване би имало за счупването на лумбален прешлен, но остава потенциалната възможност от провокиране на шийна травма в различна степен. /цитира се относима практика на ВКС в приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД/. В заключение ищцата счита за недоказана пряката причинно -следствена връзка между липсата на обезопасителен колан и настъпилия вредоносен резултат. Поради това моли съда да отмени решението в съответната отхвърлителна част, вкл. в частта, с която, при прието за доказано от ответното дружество възражение за съпричиняване, съдът е редуцирал размера на обезщетението с принос на пострадалата в размер от 40%. Претендира се постановяване на решение, с което съдът да присъди на Д. Н. допълнително 17 317,39 евро – неимуществени вреди и 1 104, 39 евро – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.08.2024г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по делото, вкл. адв.възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв., вр. чл.7, ал.2 Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна ЗД„БУЛ ИНС“АД, чрез адв.И. Т. от АК -Шумен, с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба на ищеца, респ. за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, поддържайки оплаквания, изложени в депозирана насрещна въззивна жалба. Въззиваемата страна счита, че освен преждевременно предявена, преди разрешаване на наказателното производство, исковата претенция е останала и недоказана, вкл. относно причинно -следствената връзка между получените увреждания и настъпилото ПТП. Оспорва да е изпълнен фактическият състав на чл.45 ЗЗД. Излагат се подробни съображения във връзка с противоправното поведение на пострадалата като се твърди, че същата не е предявила надлежна извънсъдебна претенция, съобразена с изискванията на чл. 380 КЗ, не е спазила процедурата по извънсъдебно уреждане на претенцията, не е представила изисканите документи. Твърди, че пострадалата носи цялата вина и отговорност за настъпването и степента на вредите от процесното ПТП. Препраща към възраженията, изложени в отговора на исковата молба във връзка с приложение нормите на чл. 52 и на чл.

51, ал. 2 ЗЗД, считайки, че съдът е пропуснал да се произнесе по всички доводи/съображения срещу исковата претенция. Моли съда да остави въззивната жалба на Д. Н. без уважение, ведно с присъждане на разноските.

Предмет на производството е и постъпила насрещна въззивна жалба на ЗД„БУЛ ИНС“АД, с която се оспорва решението в неговата осъдителна част за сумата над 20 000 евро неимуществени вреди, излагайки подробни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Поддържайки изложените в отговора на исковата молба доводи и аргументи за неоснователност на исковата претенция, застрахователят счита, че не следва да отговаря за настъпилите вреди.

2

Идентично на изложеното в писмения отговор намира, че пострадалата не е успяла да докаже наличие на причинно- следствена връзка между получените увреждания и настъпилото ПТП, да е изпълнен фактическият състав на чл.45 ЗЗД. Поддържа, че ищцата не е предявила надлежна извънсъдебна претенция, съобразена с изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. не е спазила процедурата за извънсъдебно уреждане на претенцията й. Сочи, че дадените от застрахователя указания за представяне на допълнителни документи не са били изпълнени, поради което изначално застрахователят е останал ненадлежно сезиран по претенцията за определяне на обезщетение, в т.ч. не е поставен начален момент, от който да текат сроковете за произнасяне по чл.496 КЗ, съотв. сроковете по чл.498, ал. З КЗ. Позовава се на нормата на чл.409 КЗ за недължимост на лихви от застрахователя, респ. за приложение нормата на чл.497 КЗ. Твърди, че вината и отговорността за настъпване и степента на получените увреждания са изцяло на пострадалата. Препраща към възраженията, изложени в отговора на исковата молба, във връзка с приложение нормите на чл.52 и чл.51, ал. 2 ЗЗД.

Въззивникът твърди, че приложение следва да намерят нормите на §.96, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018г., с определен лимит на размера на обезвредата до 5 000 лв. и на чл. 429, ал. 3 КЗ по отношение претендираните лихви за забава. Намира присъденото обезщетение за завишено и прекомерно, като счита, че при определянето му съдът не е съобразил задължителната съдебна практика и постановките на ППВС №4/68г. Моли съда да отмени обжалваното решение в осъдителната част за разликата над 20 000 евро до присъдените 26 075,86 евро - неимуществени вреди, като отхвърли исковата претенция за обезвреда на неимуществените вреди в съответната част, ведно с всички законови последици от това. Претендира присъждане на разноските, в т.ч. адв.възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна Д. Н., чрез адв.Н.Д., с който се излагат подробни съображения за неоснователност и необоснованост на насрещната въззивна жалба, съотв. за правилността на обжалваното решение в обжалваната от застрахователя част. Моли съда да остави насрещната жалба без уважение. Претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за защитата в производството както по въззивната жалба, така и по насрещната въззивна жалба, при съобразяване изискванията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл.7, ал.2, т.4 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание пред въззивния съд всяка от страните поддържа въззивната си жалба и депозираните отговори по насрещна въззивна жалба: ищецът, представляван от адв.Христова, а застрахователното дружество -от адв.Т..

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на Д. К. Н., предявена срещу ЗД Бул Инс АД, с която се претендира осъждане на дружеството - застраховало ГОА на виновния за ПТП на 23.07.2024г., деликвент – И С И, водач на л.а.Ауди модел SQ7 с ДК№NNNNNN, в който автомобил ищцата е била пътник на задна седалка, пострадал при произшествието, за сумата от 100 000 лева или 51 129.19 евро – неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от уведомяването на застрахователя на 19.08.2024г. до окончателното изплащане, както и на сумата от 5 400 лева или 2 760.98 евро– обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/,ведно с лихвите, считано от 23.07.2024г. до изплащане на дълга. В исковата молба се твърди настъпило на 23.07.2024г., около 22.24ч., на път III– 902, към 10.800км. ПТП, при което водачът И С И, при управление с превишена скорост на л.а.„Ауди“, рег.№Н5520КК, нарушил дистанция, започнал маневра за изпреварване като ударил предприемащия също изпреварване с подаден сигнал, л.а.„Фиат Фримонт“, рег.№XXXXXXXXX, управляван от Ф Ф О Х. В резултат на ПТП ищцата, като пътник в лек автомобил „Ауди“, получила – фрактура на първи лумбален прешлен. След инцидента била приета в болнично заведение, където на 26.07.2024г. била извършена оперативна процедура руптура на lig.Interspinosum на ниво Тн 12-Л1 и фрактура на ставичката вляво на същото ниво. Била осъществена педикулна фиксация на Тн12-Л1 с помощта на 4 винта и 2 пръчки; вертебопластика на Л1 с помощта на костен цимент – около 3

6сс. Твърди се, че за вложеното медицинско изделие ищцата заплатила сумата от 5 400.00лв.

След изписване от болничното заведение ищцата продължила лечението си в домашни условия. По време на оздравителния период ищцата продължила да изпитва болки, което налагало да приема и обезболяващи; нуждаела се от чужда помощ и придружител за изпълнение на ежедневни нужди. Твърди, че и към настоящия момент има затруднения в движението – нарушени са опорната и ходилна функции. След ПТП ищцата твърди търпени и негативни психични изживявания -страх, безсъние, кошмари и загуба на апетит. Наведени са твърдения, че л.а. „Ауди SQ7“, в който е пътувала ищцата, е застрахован в ответното дружество по полица №BG/02/123002196033. Твърди предявена пред застрахователя претенция, получена на 19.08.2024г., съотв. заведена щета №2410025742, по която не е извършено никакво плащане. Претендира се осъждане на застрахователя да заплати посочените по-горе обезщетения по прекия иск на ищцата ведно с лихвите и сторените разноски.

Със своевременно постъпил отговор ответното дружество ЗД Бул Инс АД оспорва предявените искове по основание и размер. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил „Ауди“. Не оспорва настъпилото ПТП между двамата водачи, но оспорва механизъма му и вината на застрахования водач, причинно -следствената връзка между получените телесни повреди и настъпилото ПТП. Счита, че водачът на другия автомобил „Фиат“ има изключителна вина за настъпилото ПТП. Оспорва настъпилите увреждания и негативните последици по отношение физическото и психическо здраве на ищцата. Релевира възражение за съпричиняване от 80%, тъй като ищцата не била с поставен предпазен колан. Поддържа възражение, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и несъобразено с нормата на чл.52 от ЗЗД. Оспорват се имуществените вреди, тъй като от представената фактура не било ясно за какво медицинско изделие е издадена. Отделно твърди, че този разход се покрива от НЗОК, поради което претенцията е неоснователна. По изложените горе съображения моли за отхвърляне на исковете ведно с заплащане на съдебни разноски.