Определение № 4047 от 05.10.2022, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4047 гр. Плевен, 05.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Н. като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело № 20224430105228 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М.М. против С.Н., с която е предявен иск на основание чл.127 ал.2 от СК – относно определяне родителски права, местоживеене на малолетното дете, режим на лични отношения, издръжка. Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба е, че повече от една година ответницата и детето *** живеят в ***, където трайно са се установили да живеят.

При тези твърдения в исковата молба, съдът намира, че не е компетентен съд за разглеждане на предявените искове. Компетентността на съдилищата по въпросите, свързани с родителската отговорност се определя от Регламент (ЕО) №2201/2003г. на Съвета на Европейския съюз относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г. /Регламент (ЕО) №2201/2003г./, доколкото се касае за отношения с международноправен елемент на държави-членки. Регламентът в случая има пряко приложение и дерогира прилагането на българското законодателство.

Към момента на предявяване на иска, а и много преди това, детето е с обичайно местопребиваване в ***, където се твърди, че живее ответницата, която го отглежда. Съдът приема, че обичайно местопребиваване по смисъла 1 на закона е мястото, където детето обичайно живее или се е намирало наймалко 3 месеца преди подаване на исковата молба. Съгласно чл.8.1. от Регламент (ЕО) № 2201/2003г., съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В случая детето и майката от години са се установили и трайно пребивават в Германия. Следва да се съобрази решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 год. по дело С-523/07 по преюдициално запитване, където е посочено, че понятието „обичайно местопребиваване” по смисъла на чл.8 §1 от Регламента 2201/2003год. е мястото, свързано с интеграция на детето в социалната и семейна среда. В такава насока трябва да се прецени продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместване на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Позицията на съда на ЕС относно „обичайното местопребиваване в същата насока е утвърдена и с решение С-497/2010 год.

- преюдициално запитване по тълкуването на чл.8 и чл.10 от Регламент № 2201/2003 год. на Съвета. В така цитирания акт съдът заявява, че понятието „обичайно местопребиваване” се тълкува като мястото, отразяващо определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Изложеното в исковата молба обосновава извод, че не се касае за епизодично и еднократно пътуване на детето извън пределите на страната, а за създаване на лингвистични познания, семейна и социална интеграция в *** С оглед характера на производството, от значение за определяне на компетентния съд е обичайно местопребиваване на *** М. в ***и нямат релевантно значение постоянен и настоящ адрес.

Съгласно т.12 от Преамбюла на Регламент(ЕО) № 2201/2003г., основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата-членка на обичайното пребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на 2 детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност. В случая не се твърди, че такова споразумение между страните съществува. На основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. следва служебно да се прогласи, че настоящият състав на съда не е компетентен, а компетентността принадлежи на друг съд в ***.

Отделно от иска за определяне на родителската отговорност следва да се разгледа и иска за определяне на издръжката на детето, като претенцията следва да бъде разгледана при приложението на Регламент (ЕО) №4/2009г. на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка от 18 декември 2008г. Съгласно разпоредбите на чл.3 от този Регламент, е налице алтернативна компетентност, като настоящият случай не попада под нито една от хипотезите, при които българският съд би бил компетентен да разгледа иска за издръжка на дете с обичайно местопребиваване на територията на *** – обичайно местопребиваване на ответника, на взискателя, при иск за гражданско състояние, когато искът за издръжка допълва този иск и при компетентност на съда по иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск. В случая съдът е съобразил, че не е компетентен да разгледа иска за родителската отговорност, поради което тази алтернатива не е приложима изцяло. В случая съдът не може да изследва и дадената в чл. 4 възможност за избор на съд от страните, т.к. този член, съгласно ал.3 не се прилага при спор за издръжка на ненавършило 18 годишна възраст дете. На основание чл.10 от Регламент (ЕО) 4/2009г., настоящият съд следва служебно да прогласи, че не е компетентен да разгледа и този иск.

Съдът съобразява също и че провеждането на производство по предявените в РБългария искове за родителска отговорност и издръжка, при положение, че съгласно Регламенти (ЕО) № 2201/2003г. и (ЕО) 4/2009г., българският съд не се явява компетентен да разгледа предявените права, би довело до постановяване на решение, което не би било признато от съдилищата на друга държава-членка, като самият ищец не би могъл да се ползва от правата, които съдебното решение би му предоставило. Това води и до извод, че предявяване на иска пред съд, който не е компетентен да разгледа спора се явява и лишено от правен интерес.

3

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г., че българският съд – в случая Плевенски районен съд, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК.

ОБЯВАВА на основание чл.10 от Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка от 18 декември 2008г., че българският съд – в случая Плевенски районен съд, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск за определяне на ежемесечна издръжка за малолетното дете *** М..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5228/2022г. по описа на Плевенски районен съд и ВРЪЩА исковата молба, депозирана от М. М., с посочен съдебен адрес : адв.К. от САК - вх.№23283/05.10.2022год.

Определението може да се обжалва с частна жалба чрез Плевенски РС пред Плевенски ОС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4