Решение № 129 от 12.06.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Габрово, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244200500187 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. П. П. от гр. Габрово, против Решение № 540/11.12.2023г., по гр. д. № 95/2023г. на Габровски РС, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с основание чл. 45 от ЗЗД. Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че личните му данни са обработвани в противоречие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета, от което за него са настъпили неимуществени вреди и прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като вместо това да постанови решение, с което да уважи предявените искове по чл. 45 от ЗЗД.

В законния срок са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от ответниците „Ц.” ЕООД и „Д.С.” ЕООД, които заявяват, че считат жалбата за неоснователна и молят обжалваното решение на Габровски РС да бъде потвърдено. Претендират да им бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. П., който твърди, че във връзка със сключването на трудов договор е предоставил на „Д.С." ЕООД личните си данни – три имена, ЕГН, данни на 1 личната си карта, данни за здравословното си състояние. Ответникът, чрез обслужващата го счетоводна фирма „Ц." ЕООД изготвил трудов договор, който обаче не бил подписан от П.. Независимо от това било подадено уведомление по чл. 62 ал.2 от КТ като по този начин личните данни на ищеца били обработени и от НАП и НОИ. П. установил това при извършена справка в НАП за регистрираните на негово име трудови договори, при което изискал от ответниците да му бъдат върнати документите съдържащи личните му данни, но това му било отказано. В резултат на това бил принуден да си търси работа на Черноморието, защото нямал доходи, от които да се издържа, а липсата на горните документи била пречка да защити правата си пред съда.

Твърди също, че в ресторанта на ответника „Д.С." ЕООД, където полагал труд, имало разположени видеокамери, както в салона, така и в градината и в кухнята. П. никога не бил давал съгласие да бъде заснеман по време на работа, нито като клиент на заведението. Въпреки това камерите били в работен режим непрекъснато и ищецът бил филмиран по всяко време, в което бил в обекта.

В резултат на описаните по- горе действия на ответниците ищецът претърпял неимуществени вреди изразяващи се в изпитвани неудобство, нестабилност и тревожност.

Ищецът също така твърди, че е бил обсъждан в социалните мрежи, което му се отразило неблагоприятно при намирането на работа. Попаднал на коментар по свой адрес от някаква жена, която предупреждавала членовете на групата да внимават кого наемат, тъй като „ този човек си търси правата”.

Въз основа на горното са предявени искове по чл. 45 от ЗЗД, както следва : да бъдат осъдени ответниците „Д.С." ЕООД и „Ц." ЕООД, да заплатят солидарно на ищеца К. П. сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди поради злоупотреба с личните му данни да бъде осъден „Д.С." ЕООД, да заплати на ищеца сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради незаконосъобразното му заснемане да бъдат осъдени „Д.С." ЕООД и „Ц." ЕООД да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени 2 неимуществени вреди, поради уронване на доброто му име и достойнството му, чрез коментари в социалните мрежи.

Исковете са оспорени от ответниците.

Ответното дружество „Ц." ЕООД е заявило, че в периода посочен в исковата молба не е имало дейност и е отрекло да е извършвало каквато и да било обработка на личните данни на ищеца.

Ответникът „Д.С." ЕООД от своя страна не е отрекъл, че е извършил обработка на личните данни на ищеца, както и че в ресторанта му има работещо видеонаблюдение, но заявява, че тези действия се извършават в съответствие с изискванията на ЗЗЛД.

Що се касае до твърдението, че ищецът бил обсъждан в социалните мрежи, ответниците отричат това да е правено от техни служители .

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Като разгледа изложените във въззивната жалба оплаквания съдът счита, че същата е неоснователна.

По делото е безспорно, че „Д.С. ” ЕООД стопанисва ресторант „РЕСТ”, находящ се на ул. „Стара планина” № 4 в гр. Габрово. От показанията на свидетелката Д.Н. – салонен управител в ресторанта се установява, че счетоводното обслужване на работодателя „Д.С. ” ЕООД се осъществява от фирмата „Ц.” ЕООД, която е изготвила и документите за сключване на трудов договор с ищеца.

През пролетта на 2021 г. „Д.С. ” ЕООД търсел служител за длъжността „работник - кухня”. Във връзка с това и след проведено интервю управителят на дружеството Д.С. Станев решил да назначи на позицията ищеца К. П. П..

Последният лично предоставил необходимите за изготвяне на трудовия договор лични данни и документи. Към тях се съдържала и приложената по делото Декларация – съгласие от 19.02.2021г. за обработка на лични данни чрез автоматизирани системи и/или на хартия, във връзка с подаване на документи за сключване на трудов договор, както и други документи във връзка с бъдещото трудовото правоотношение.

На 20.03.2021 г., в ресторант „Рест” в присъствието на свидетелката Д.Н., Д.С. се срещнал с ищеца К. П. и му предоставил за подпис предварително изготвен и подписан от работодателя Трудов договор № 3

2/20.03.2021 г.,

Ищецът не подписал предоставения му Трудов договор № 2/20.03.2021 г., като го взел заедно с останалите документи, приложени в досието с уговорка да се запознае с тях в къщи. Независимо, че договорът не бил подписан от работника, на същата дата 20.03.2021 г. работодателят го регистрирал в НАП. На 22.03.2021г. сутринта К. П. отишъл в ресторант „Рест” и осъществявал трудовите си функции, без да му бъде връчено уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. Въпреки напомнянията от служители на ресторанта, ищецът не представил подписан трудовия си договор и останалите дадени му на 20.03.2021 г. документи.

От 23.03.2021 г. съгласно заповед на Министъра на здравеопазването заведенията били затворени за посещения от клиенти на закрито и ресторант „РЕСТ” престанал да приема клиенти – работел само на разнос. Поради това до 10.04.2021 г. голяма част от персонала на заведението, включително ищецът, били в неплатен отпуск. На 10.04.2021 г. ресторантът възобновил работа – извършвала се подготовка за отварянето му на следващия ден.

Ищецът отработил пълен работен ден, отново без да представи подписани от него документи, а на 12.04.2021 г. правоотношението му с „Д.С.” ЕООД било прекратено.

За времето, в което ищецът упражнявал трудовите си функции в ресторанта е работело видеонаблюдение, осъществявано чрез камери, поставени на двата етажа, на партера, в градината и в кухнята. Обектът е обозначен още при влизането в него, че се извършве видеонаблюдение. .

От показанията на свидетеля И.Х.Ц. - приятел на ищеца, е установено, че лично той не е виждал в социалните мрежи публикации и коментари по повод К. П., нито ищецът е споделял с него за такива. Свидетелката Д.А.Н. – салонен управител в ресторант „Рест” е заявила пред съда, че в социалните мрежи има група на ресторант „Рест”, на която тя е един от администраторите. В тази група били публикувани коментари от страна на ищеца П., които съдържали заплахи, затова тя го блокирала, но не е отговаряла на коментарите му.

При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е достигнал до изводите, че ответникът „Д.С." ЕООД е обработил личните данни на жалбоподателя, без наличие на условията за допустимост, 4 предвидени в чл. 6, § 1, б. „б" и б. „в" от Регламент (ЕС) 2016/679, разпространявайки ги пред НАП, без подписан с ищеца трудов договор и без за администратора /какъвто се явява/ да е възникнало законово задължение за обработване на данните - чрез подаване на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Преценено е, че с тези действия ответникът е осъществил противоправно деяние , но по делото не са събрани доказателства като резултат на това за ищеца К. П. П. да са настъпили неимуществени вреди.

Прието е също, че в производството по делото не са събрани доказателства „Ц.” ЕООД да е обработвало личните данни на ищеца, съответно не е извършило и нарушение свързано с обработката им. В тази връзка съдът се е позовал на показанията на свидетеля И.Х.Ц..

Въззивният съд изцяло споделя приетото от районния съд, че по делото ищецът не е установил в резултат от извършените действия по обработка на личните му данни по повод сключването на трудов договор да са настъпили за него неимуществени вреди.

Не могат да бъдат споделени обаче, изводите на районния съд, че обработката на личните данни на ищеца от „Д.С." ЕООД е противоправно.

Съгласно чл. 6 от ОРЗД „Обработването на лични данни е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

В преамбюла на Регламента изрично се посочва, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Обработването на данни следва да е законосъобразно, когато то е необходимо в контекста на договор или при намерение за сключване на договор, а когато обработването се извършва в съответствие с правно задължение, наложено на администратора на лични данни, или когато обработването е необходимо за изпълнението на задача от 5 обществен интерес или при упражняване на официални правомощия, за обработването следва да има основание в правото на Съюза или в правото на държава членка.

В случая, както е прието и в представеното във въззивното производство Решение № 4983/19.04.2024г. по административно дело № 9749/ 2023г. на ВАС, К. П. е предоставил доброволно личните си данни на "Д.С." ЕООД с цел сключването на трудов договор. Последният е изготвил трудовия договор от 20.03.2021 г., подписал го е и го е предал на П. за подпис. Независимо , че не е подписал договора П. се е явявал на работа и е полагал труд, поради което за дружеството е възникнало законово задължение по чл.62, ал.5 КТ да изпрати уведомление до НАП и дружеството го е изпълнило. Съществуването на трудовото правоотношение е установено и от Главна инспекция по труда, съгласно писмото им от 05.07.2021г.

Правоотношението е прекратено от К. П. от 10.04.2021 г. Съгласно чл.404, ал.1 т.11 КТ, Главна инспекция по труда дава задължителни предписания на работодателите за вписване на трудовото правоотношение в регистъра по заетостта, когато липсват писмени доказателства за съществуване на трудовото правоотношение - тоест при липса на писмен трудов договор. В случая ГИТ е установила наличие на трудово правоотношение, но дружеството доброволно е изпълнило задължението си да го обяви пред НАП, поради което липсва нарушение по чл.5 пар.2 б. "б" от ОРЗД - а именно данните на ищеца да са обработени последващо за друга цел, различна от тази, за която са събрани. След като данните са предоставени за сключване на трудов договор и е възникнало е трудово правоотношение, то целта за която са събрани, включва и законовото задължение на работодателя да обяви трудовото правоотношение и личните данни пред НАП в регистъра по заетостта и обработването на личните данни е съвместимо с целите, за които са събрани.