Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 16.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 226/2024
Вид
Решение № 170
Подписан
16.10.2026
Състав
Емилия Дончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 14, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 290 · Търговски закон
  • чл. 291 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Благоевград, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20241200900226 по описа за 2024 година

Производството по делото е обра зувано въз основа на искова молба с вх. № 14512/01.11.2024 г., подадена от „Мос Консулт“ ООД, ЕИК 148120263, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „М.“, ул. Западна промишлена зона, представлявано от П. Е. Д.- управител, чре з адв. П. Г., съдебен адрес: гр. В., бул. „В. В.“ №, ет., офис 3, АД „Г. и партньори“ против „Ф. Х.“ ЕООД, ЕИК 203998684, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Х. Б.“ № *, представлявано от В.Л. Т- управител, с която са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в ра змер на 76669, 32 лева, представляваща неплатен остатък от сума в общ размер на 92002,25 лева- стойност на доставени софтуерни продукти и услуги, както и сумата в размер на 4158,50 лева- лихва просрочие за периода от 10.06.2024 г. до 30.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че по поръчка с № 202392901 на „Фабрика Хамефа“ ЕООД са доставени софтуерни стоки и услуги, а именно: imos CAD САМ Пакет (00090286) - 1 пакет; imos CAD OEM (00090003) - 1 лиценз; imos Organaizer (00090004) - 1 лиценз; Interface to Cutting Optimizer (00090012) - 1 лиценз; Постпроцесор за CNC Homag woodWOP (8) (00090350) - 1 машина; Пост-процесор за CNC BiesseWorks, bSolid, cid, XNC (00090351) - 1 машина; CAM Multi Workflow (CAM Add-On) (00090020) - 1 лиценз; Калкулация (CAD add-on) (00090009) - 1 лиценз; iFum (00010011) - 2 лиценза/1 година; Пакет услуги imos CAD CAM (2200-10-1001) - 1 бр., както и е и звършена услуга инсталация и настройка връ зка машини (2-200-30-2001) - 4 дни, при обща цена за услугите и доставките на стойност 92 002,25 лв. с ДДС. Пояснява се, че за извършените доставки и услуги са 1 издадени фактура с № 4000000400/10.06.2024 г. на обща стойност 76669,32 лв. и фактура с № 4000000233/29.09.2023г. на стойност 15332,93 лв., както и са съставени двустранни протоколи за извършена работа.

Твърди се, че по фактура с № 4000000400/10.06.2024 г. ответникът „Фабрика Хамефа“ ЕООД е направил авансово плащане в размер на 15332,93 лв. Въпреки неколкократните обещания от страна на дружеството-длъжник, плащане на остатъка към настоящия момент не е извършено.

В отговора на исковата молба от ответното дружество не се оспорва твърдението, че между страните по делото са били налице облигационни отношения по договор за доставка на софтуерни продукти и и звършването на услуга, както и извършено плащане по фактура № 4000000233/29.09.2023 г. в размер на 15332,93 лв. с включен ДДС.

Оспорва се твърдението, че страните са постигали съгласие за доставянето на описаните в исковата молба софтуерни стоки, като се твърди, че между страните е бил налице договор, с който ищецът, в качеството си на изпълнител, се задължил да достави на ответника, в качеството му на въ зложител, софтуер за изработването на проект за мебели, след което да и звърши обучение на персонала.

Описаните в исковата молба стоки били повече от поръчаните от ответника.

Твърди се, че поръчаните стоки не били доставени в срок, а доставените такива не отговаряли на уговорените между страните параметри, което правело доставената стока негодна за нормалното й пол зване. Редица модули не отговаряли на заложените от възложителя параметри, което поставяло ответното дружество в невъзможност да ползва софтуерните продукти. Също така, ищецът не и звършил договорената между страните работа, но същата била фактурирана.

Сочи се, че ответното дружество „Фабрика Хамефа“ ЕООД е с основен предмет на дейност дървообработване и производство на мебели и об завеждане и търговия с тях. Твърди се, че между страните е бил сключен неформален договор за изработка и доставка на софтуерни продукти, по силата на който ответникът, в качеството си на възложител, поръчал на ищеца, в качеството му на и зпълнител, да изработи и достави софтуерни продукти за изработка на проекти за мебели и обзавеждане. Този софтуер е следвало да се и зползва от страна на ответното дружество чрез инсталирането на ползваните компютри, като да може да съ здава така наречените „3D“ проекти и ви зуализация на бъдещите мебели. Софтуерът следвало да работи с операционна система Windows, като следвало да бъде доставен в срок от една седмица от датата на извършеното авансово плащане, а именно от 29.09.2023 г., което не било изпълнено.

Твърди се, че между страните и зрично било договорено и зпълнителят да извърши инсталация на софтуерните продукти в информационната система на възложителя, да направи необходимите настройки, да и звърши тест, както и да извърши обучение на персонала на ответника, като нито една от те зи услуги не била изпълнена от страна на ищеца в срок и в пълнота.

Сочи се, че при доставката на софтуерните продукти, всеки един потребител следвало да се запознае със спецификата на продуктите, но посоченото не било изпълнено. При положение, че не било проведено надлежно обучение от страна на ищеца, то дори и да бил доставен поръчаният софтуер, същият не можел да бъде ползван, тъй като ставало въпрос за професионален софтуер, и зползва н за проектиране и визуализиране на проекти за изработването на мебели и цялостно 2 обзавеждане.

Посочва се още, че договорът за изработка и доставка на софтуерен продукт, както и провеждането на обучение на ползвателите му, представлява разновидност на договора за изработка. С него изпълнителят се задължава да изработи по поръчката на възложителя нещо, а последният е длъжен да заплати уговореното между страните възнаграждение. Изпълнителят следва да изпълни работата така, че същата да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В конкретния случай предна значението на поръчания софтуерен продукт било същият да бъде изработен така, че да бъде годен за изработването на проекти за мебели и цялостно об завеждане. Задължение на възложителя е да приеме изработеното, ако то отговаря на поръчаното. В случая липсвало приемане на работата от страна на възложителя, тъй като той не я е получил, поради което не е имал възможност да я провери и да я прегледа, съответно да направи всички свои възражения за недостатъците на работата.

Пояснява се, че приемането на работата има двояко значение. От една страна задължение на изпълнителя е да и зработи и предаде поръчаното съгласно договореното. Предаването представлява фактическото предаване на изработеното във фактическата власт на възложителя. Приемането в юридически смисъл обаче представлява одобрение на работата, т.е. възложителят да потвърди, че работата е изработена съгласно поръчаната и не открива явни недостатъци. В конкретния случай ищецът нито бил изпълнил работата съгласно поръчаното, нито я е предал, нито пък ответникът е приел и одобрил работата.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че между страните е сключен договор за доставка на софтуерни продукти и услуги чре з провеждането на електронна кореспонденция между страните, с който същите са се споразумели за извършването на доставките и услугите, посочени в исковата молба, като същите са определени и приети от страните, в момента, в който приемането е достигнало у предложителя, при условията на чл. 14, изр. 1 ЗЗД, а именно с получаването на „потвърждение за поръчката 2023092901“ на 29.09.2023 г.

Оспорва се изцяло твърдението на ответната страна, че се претендира заплащането на софтуерни продукти и услуги, които не са поръчвани от страна на възложителя и за които не е налице поръчка при условията на чл. 258 ЗЗД.

Сочи се, че с писмото, и зпратено на имейла за кореспонденция на ответното дружество, с което е изпратен документа „потвърждение на поръчката 2023092901“ от 29.09.2023 г., в което потвърждение са посочени всички софтуерни продукти и услуги, както и общите условия, е изпратена и фактура 400000000233/29.09.2023 г.q която е заплатена от ответното дружество. Предвид, че ответното дружество е направило плащане по фактура 400000000233/29.09.2023 г., не е възможно до знанието на същото да не е достигнала информация за потвърждението, в което се съдържа пълна информация за възложените за изпълнение софтуерни продукти и услуги.

Оспорват се твърденията на ответното дружество за неизпълнение на договореното в срок. Сочи се, че в „потвърждение на поръчката 2023092901“ от 29.09.2023 г., в което потвърждение са описани всички софтуерни продукти и услуги, както и общите условия, между страните не е договорен конкретен срок за изпълнение на договорената доставка на софтуерни продукти и и звършени услуги, не е отправена и покана за изпълнение от страна на въ зложителя.

3

Оспорва се и въ зражението за неизпълнение на възложените софтуерни продукти. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило доставките и услугите, за които е постигнато съгласие в „потвърждение за поръчката 2023092901“ от 29.09.2023 г. с договореното качество, количество и вид. Дружеството е доставило и инсталирало софтуерния продукт с необходимите за това лицензи, като е направено тестване на софтуерния продукт. Конфигурациите били направени и интегрирани в системата на възложителя.

Твърди се, че обучението на служителите на ответното дружество е изпълнено от подизпълнител „Имос Сървис“ ООД, на който ищецът е въ зложил извършването на обучение на служителите на ответното дружество. Обучението било проведено пет дни, за което били подписани приемо-предавателни протоколи от 08.01.2024 г., 09.01.2024 г., 10.01.2024 г., 11.01.2024 г. и 12.01.2024 г. от представители на възложителя и подизпълнителя. Изтъква се, че с приемопредавателните протоколи изрично била предоставена отлична оценка за предоставените услуги и софтуерни продукти.

Сочи се, че доказателство за активирането и и зползването на софтуерния продукт, който е лицензиран от Imos AG и доставен от ищцовото дружество, от страна на ответното дружество, е предоставеното писмо от Свен Ото- директор по експлоатация и администрация на Imos AG, регистрирано във Ф. Р. Г., гр. Х., ул.

Планкщрасе 24 от 11.02.2025 г. В цитираното писмо се съдържала информация за закупените от „Ф. Х.“ ЕООД лицен зи за ползване на софтуерните продукти, доставени от ищеца, а именно: лиценз № 33960 за потребител**, който лиценз е създаден на 10.10.2023 г. и е активиран на 09.11.2023 г., както и лицен з № 33961 за потребител **, който лиценз е създаден на 10.10.2023 г. и е активиран на 10.11.2023 г. В писмото било посочено, че администратори за „Ф. Х.“ ЕООД са определени следните акаунти: ** и ** и към тях са създадени потребителски акаунти в периода от 16.10.2023 г. до 03.01.2024 г. и активирани от 16.10.2023 г. до 08.01.2024 г. вкл. В писмото се съдържали и доказателства, че съгласно извлечените данни от договете на сървъра на немското дружество, с лицен з № 33960 е осъществяван достъп в периода от 09.11.2023 г. до 12.04.2024 г. включително, както и с лиценз № 33961 е осъществяван достъп в периода от 10.11.2023 г. до 15.05.2024 г. включително.

В отговора на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа направеното възражение, че между страните не е съществувал договор за поръчка с описаните от ищеца стоки и услуги, а постигнатата между страните договорка е била за доставка на много по-малко стоки и услуги от и зброените от ответника.

Сочи се, че приложеното от ищеца потвърждение на поръчка и зхожда от самия него, а не от ответника по делото, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай предложител е ищецът, който е отправил публична покана или публично предложение по смисъла на чл.

290 и чл. 291 ТЗ за изработване и доставка на определени стоки и услуги, поради което той е обвързан от него и договорът се смята за сключен, когато приемателят, т.е. ответникът, приеме това предложение. Не може едностранно предложителят да предложи и след това да потвърди поръчката сам, както и едностранно да определи нейния обем. Обстоятелството, че ответното дружество е заплатило авансово поръчаните от него стоки и услуги, не води до изменение на обема на поръчаните продукти. Изтъква се, че при договора за изработка, изпълнителят се задължава на 4 свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Когато е и зработено нещо, което не е поръчвано, то поръчващият не е длъжен нито да го приема, нито да го заплаща, доколкото изпълнителят се е отклонил от поръчката.