Решение № 78 от 12.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 734/2023
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 12.03.2024
- Състав
- Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев, ИВАНИНА ИГНАТОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78 ал. 1 · Закон за собствеността
- чл.206 · Наказателен кодекс
- чл.206 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.209 ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Пазарджик, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Венцислав Ст. Маратилов
Членове:
Димитър П. Бозаджиев
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500734 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик, постановено по гр.д.№ 3325 по описа на съда за 2022 година е прието за установено на основание чл. 124 ал.1 ГПК между страните Д. Т. Т. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т." №*, и М.
Ц. Т. с ЕГН ********** от град В., ж.к.Г. М." №**, вх.*, ет.*, ап.**, че Д. Т. е собственик на лек автомобил марка „М.“, модел: ** *** *** *-M., рег. № ** **** **, цвят: черен, рама № ***************, двигател № *************, придобит на основание Договор за дарение на моторно превозно средство с нотариално удостоверяване на подписите с рeг. № 3800 от 04.04.2022г. на М.
Г.а, Нотариус в район PC Д. с peг. № 355 на Нотариалната камара. Оставен е без разглеждане иска на Д. Т. срещу С. Г. Р. с ЕГН ********** и Л. Б. Р. с ЕГН ********** двамата от град П., ул. „Б. К.“ № *, ет. *, ап. **, с правно основание чл. 124 ГПК - за установяване на правото на собственост върху същия лек автомобил , като процесуално недопустим и производството е прекратено в тази част. Присъдени са разноски.
1
В срока по чл.259 ал.1 от ГПК, така постановеното решение е обжалвано от М. Т.. В жалбата е посочено, че решението се обжалва изцяло, но жалбоподателката има правен интерес да го обжалва само в частта, с която е уважен предявения срещу нея иск. В останалата част, имаща характер на определение, тя няма правен интерес да обжалва решението, а и видно от доводите във въззивната жалба, фактически не го атакува. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, и неправилна преценка на доказателствата по делото. Моли решенето да бъде отменено и предявения срещу нея иск – отхвърлен. Неправилно съдът приел, че С. Г. Р. и Л. Б. Р. са закупили автомобила от И. от ответницата Т.. Установено било от доказателствата по делото, че договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил жалбоподателката била попълнила частично с личните си данни и данните на автомобила, и го подписала. Това станало в присъствието на М. С.
Р., син на втория и третия ответник, на когото предала ключовете, талона и владението на автомобила в изправно състояние и движение. Тези действия били извършени на 18.03.2018г., в присъствие на Я., разпитан като свидетел.
Останалите данни в договора не били попълнени, но М. Р. го направил от името на купувач. Уговорката им била той да докара автомобила в България, да му намери купувач и продажна цена не по-малко от 7500 евро, за колкото бил купен на 09.03.2018г. Жалбоподателката твърди, че не познава лицето К.
К. и не му е предавала автомобила. Не била получавала продажна цена от никого и до момента, нито от М. Р., нито от К. К., нито от вписания впоследствие като купувач втори ответник и баща на М. Р. - С. Р.. Последния бил вписан допълнително в договора като купувач. Също така била дописана и сумата от 1 500 евро като продажна цена, която не съответствала на уговорката. Експертното заключение потвърдило, че сумата е изписана от М.
Р.. Нито свидетелят, нито първоинстанционния съд в обжалваното решение не обсъдили липсата на логика, в действията на страните ,според които Р. чрез К. превел на жалбоподателката сума от 5 000 евро, тя добавила 2 500 евро, за да купи автомобил за 7 500 евро, който да продаде за 1500 евро. Твърди, че К. К. не й е заплатил покупната цена на 14.02.2018г. по банкова сметка.
Действително получила превод от 5 000 евро на тази дата от лице с това име, което не познавала, но с тези пари се погасявал заем даден от нея на Д. Р. и съпругата му А. Уведомена била от М. Р., че сумата, която е преведена от непознатото за нея лице К., е за връщане на техния заем. Към тази дата 2 автомобила не бил закупен. Уговорката й с Р. била да продаде колата поне за същата сума, за която я е купила, а именно 7 500 евро. От представеното копие от банкова книжка на жалбоподателката, било видно, че на 09.03.2018г. е превела сума от 7 500 евро, като покупна цена на автомобила. Датата на покупката се потвърждавала и от регистрацията на автомобила на нейно име в Управлението на трафик полицията в М. Твърдяното от М. Р., че са били съдружници с жалбоподателката в търговия с леки автомобили и тази кола не е първата, която продава от нейно име, не било вярно. Показанията на св.К. били в смисъл, че превода не е за автомобил. На жалбоподателката не й било известно кой, как и кога е докарал автомобила в страната. Опровергани били твърденията на Р. по отношение изпращането на автомобила. Той твърдял, че жалбоподателката го е натоварила и изпратила, но било установено, че на ЧМР няма неин подпис като изпращач. На ответницата по иска не й било известно на кого е прехвърлян автомобила тук в страната. Тъй като тя не била получила продажна цена за него, не била го прехвърляла на никого и той се водил на нейно име в И. Неправилно съдът приел, че автомобила е отписан от нея в И. Отписването било само от данъчните служби, за да не плаща данъци на автомобил, който не ползва. В продължение на около 7-8 месеца след подписването на договора на 18.03.2018г., Р. й заявявал, че автомобила не може да се продаде и затова не изпраща договорените пари от 7500 евро.
След това преустановили всякакви контакти и след като жалбоподателката получила известия за наложени глоби, подала жалба в полицията в с. С. А. Д.
Г., до М. като обявила колата за издирване. Установено било, че трите пъти при налагане на глобите регистрационния номер на нейната кола е бил поставян на три различни автомобила. Първия път на М. с тъмен цвят, втория път също на М., но светъл цвят и третия път на О. К. Това предизвикало и интереса на полицията. Твърди, че по отношение на нея е извършена измама.
Моли решението да бъде отменено и иска срещу нея-отхвърлен. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Д. Т., чрез процесуалния му представител. Счита, че въззивната жалба е неоснователна. По делото било установено, че по силата на Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 26.07.2018г., с нотариално удостоверяване на подписите с per. № 3273 от 26.07.2018г. на Н. Х., нотариус в район PC Пазарджик, peг. № 154 на Нотариалната камара, дъщерята на ищеца Д. Т. - Т. Д. Т. закупила лек 3 автомобил марка: М., модел: ** ** *** *-*****, рег.№ ** **** **, (след продажбата: per. № ** **** **, цвят: черен, № на документ: *********)рама № ****************, двигател №***************, съгласно Свидетелство за регистрация **********/19.04.2018 г. на КАТ. Продавачи по сделката били С. и Л. Р.и .Цената на автомобила била 3000 лева. Продавачите пък придобили автомобила в И. от тогавашния му собственик М. Т.. От разпита на св. М. Р. било установено, че той е имал близки отношения с ответницата М.
Т.. Към онзи момент М. Т. живеела в И. и със св. Р. закупували автомобили, които продавали след това в Р Б. По указание на М. Р. другият свидетел К. К. превел сума пари по банкова сметка на М. Т. на 14.02.2018г. Неоснователни били твърденията на въззивника, че тези пари имали друго някакво предназначение. Правилно районният съд приел, че е без значение за настоящия казус размера на сумата и точното предназначение на тези пари, тъй като става въпрос за парични средства - заместими вещи. Към момента М.
Т. не само е присъствала и е била в течение с продажбата на процесното МПС, но и не е възразила това да се случи, но и - по-важното - Т. лично е подписала договора за продажба и е подала уведомлението за отписване на автомобила от службите в К. И. Дори да е имало някакви неуредени отношения между Т. и Р., то тези отношения били ирелевантни за отчуждаването и прехвърлянето на собствеността на автомобила. Едва на 04.04.2022г. ищецът разбрал, че процесното МПС е било обявено за издирване на 19.11.2019г. в И. по жалба на бившата му собственичка М. Т.. В резултат на това автомобилът бил предаден с протокол за доброволно предаване от 07.04.2022г. на полицията и поставен за пазене на специализиран паркинг при сектор Пътна полиция на ОД-МВР П. По образувано ДП 559/2022 по описа на РУ МВР П. и пр.пр. 3665/2022 по описа на Районна прокуратура П. представителят на прокуратурата отказал връщане, докато спорът не бъде разрешен между страните. Правилно районният съд приел, че Д. Т. е придобил собствеността на процесния автомобил посредством договор за дарение, сключен с неговата дъщеря Т. Тя от своя страна придобила автомобила от първите двама ответници - С. и Л., които са били първи собственици на МПС-то след първоначалния му внос в Б. Автомобилът е бил закупен в И. от предишния му собственик - първия ответник М. Т.. Тя подписала лично Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил между частни лица от 18.03. 2018г. В последствие на 4
11.04.2018г. М. Т. лично е дерегистрирала (отписала) автомобила от съответния регистър в И. като е попълнила и подписала заявление в тази насока. Със сключването на Договора за покупко-продажба на моторно превозно средство от 26.07. 2018г. Т. Т. е придобила възмездно собствеността и владението върху автомобила (арг. чл. 78 ал. 1 от Закона за собствеността), съответно ищецът е придобил права върху автомобила. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на М.
Ц. Т., с вх.№24756 от 23.10.2023г. подадена чрез адв. М. от АК-В., както и постъпилия писмен отговор от насрещната по спора страна Д. Т. Т. чрез адв. Д. А. с вх.№28762 от 06.12.2023г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.124 от ГПК във връзка с чл.77 предложение първо,чл.78 ал.1 и във връзка с чл.110 ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/ за признаване право на собственост по покупкопродажба с нотариална заверка на подписите по отношение на движима вещ-лек автомобил.
В исковата си молба против М. Ц. Т., ЕГН-**********, с постоянен адрес област В., гр. В., ж.к.“Г. М.“ №**, вх.“*“, ет.*, ап.**, С. Г. Р., ЕГН**********, с постоянен адрес обл.П, гр.П., ул.“Б. К.“ №*, ет.*, ап.** и Л. Б.
Р., ЕГН-**********, с постоянен адрес обл.П., гр.П., ул.“Б. К.“ №*, ет.*, ищецът Д. Т. Т., ЕГН-**********, с постоянен адрес обл.П., гр.П., ул.“Т.“ №*, чрез пълномощника си адв. Д. Н. А. от САК-Пловдив, твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 26.07.2018г. с нотариално удостоверяване на подписите, с рег.№3273 от 26.07.2018г. на нотариус Н. Х., с район на действие Районен съд Пазарджик, рег.№154 на Нотариалната камара, дъщерята на ищеца Д. Т., Т. Д. Т. е закупила лек автомобил марка “М.“, модел ** *** *** *-M. , рег.№** **** **,/след продажбата с рег.№ ** **** **/, цвят: черен, № на документ :*********/, рама
№****************, двигател
№**************, съгласно
Свидетелство за регистрация ********* от 19.04.2018г. на КАТ. Твърди се, че автомобилът бил продаден на Т. Т. от втория и третия ответник С. и Л. Р.и за 5 сумата от 3000лв. Ищецът посочва още, че продавачите С. и Л. Р.и от своя страна са закупили автомобила от И. от първия ответник М. Т.. Автомобилът бил избран и уговорен от сина на ответниците Д. С. Р., като същият възложил на К. И. К. да натовари на платформа автомобила заедно със съпътстващите го документи-договор за покупко-продажба на употребяван автомобил между частни лица от 18.03.2018г., сключен в гр.М., И.Твърди се още, че двамата Д.
Р. и К. К. са се познавали от преди с ответницата М. Т.. Допълва се, че към онзи момент, а и понастоящем М. Т. живее постоянно в К. И. К. К. заплатил покупната цена по банковата сметка на продавача М. Т. на 14.02.2018г., впоследствие натоварил лекия автомобил на автовоз-платформа и по такъв начин е организирал докарването на автомобила в Р. Б. Посочва се изготвен в тази връзка ЧМР. Твърди ищецът, че през пролетта на 2022г. се уговорил с дъщеря си Т. Д. Т., да му дари процесното МПС. Двамата сключили договор за дарение на МПС с нотариално удостоверяване на подписите, с рег.№3800 от 04.04.2022г. на нотариус М. Г., с район на действие Районен съд Д., с рег.