Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5832 от 16.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5448/2025
Вид
Решение № 5832
Подписан
16.09.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Весела Тодорова Аврамова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5832 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100505448 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 646/14.01.2025 г., постановено по гр.д. № 48 017/2024 г. на СРС, ГО, 157 състав, е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от ищеца „ВГД КОМЕРС“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ за осъждане на ответника Народното събрание на Република България да заплати на ищеца сума в размер на 986 лв. - претърпени имуществени вреди вследствие бездействие на ответника, изразяващо се в липса на законодателна инициатива.

Подадена е въззивна жалба вх. № 61129/ 20.02.2025 г. /дата пощ. кл. 19.02.2025 г./ н а ВГД КОМЕРС ЕООД срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Излага в жалбата, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че не е налице противоправно бездействие. НС не е приело изрична разпоредба, която да урежда дали и кой следва да заплати държавна такса в хипотезата на прекратяване на производството по установителния иск по чл. 694 ТЗ в случай на отмяна на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Ищецът като кредитор на длъжника в производството по несъстоятелност е упражнил правата си - предявил е свое вземане, подал е възражение по чл. 690 ТЗ и е предявил иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Всички особени производства обаче били прекратени поради отмяна на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Поради липса на изрична норма БлОС приложил чл. 694, ал. 7 ТЗ, но в нея не било уредено кой дължи разноски при прекратяване на делото. Сочи, че в закона е предвидено задължение на кредиторите да 1 предявяват свои вземания, а липсва изрична разпоредба относно разноските при прекратяване на делото по иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

В писмената защита въззивникът аргументира, че създаването на взаимоизключващи се законови норми съставлява нарушение на принципа на правовата държава.

Въззиваемият Народното събрание не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Като правилно следва да бъде потвърдено.

В исковата молба ищецът твърди, че е претърпял вследствие на заплащане държавна такса по чл. 694, ал. 7 ТЗ вр. чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 986 лв. имуществени вреди в размер на заплатената такса. Твърди, че намаляването на имуществото му се намира в пряка причинно - следствена връзка с противоправното поведение на ответника – НС, който при уреждане на разноските по иска по чл. 694, ТЗ е допуснал празнота в закона – а именно кое лице дължи и дали се дължи дт при прекратяване на производството по чл. 694, ал. 7 ТЗ.

С отговора на исковата молба ответникът НС оспорва иска. Навежда, че отговорността за разноски е обективна и на осн. чл. 621 ТГЗ е приложим чл. 78, ал. 4 ГПК.

Не е било спорно между страните, че с Решение № 860 от 20.09.2019 г. по т.д.

№ 252/2016 г. по описа на ОС Благоевград е открито производство по несъстоятелност по отношение на „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД, което решение обаче е отменено с влязло в сила решение от 26.02.2020 г. на Апелативен съд София по т.д. № 3999/2019 г.; че решението на САС е обжалвано и не е допуснато до касационно обжалване с определение от 04.01.2021 г. по к.д. № 1186/2020 г. по описа на ВКС на РБ.

Не е било спорно, а и се установява, че вземането на ищеца като кредитор не е прието от синдика; че ищецът кредитор е възразил по чл. 690 ТЗ, но възражението му не е прието с определение от 04.05.2020 г. по т.д. № 252/2016 г. по описа на ОС Благоевград; че ищецът като кредитор е предявил против длъжника иск по чл. 694, ал.

2, т. 1 ТЗ с искова молба вх. № 1559 от 29.05.2020 г., по която е образувано т.д. № 75/2020 г. по описа на БлОС.

Не е спорно, а и се установява, че производството по т.д. № 75/2020 г. по описа на БлОС е било прекратено на 25.01.2021 г. поради отмяна на решението, с което е открито производството по несъстоятелност по отношение на „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД. Съдът е приел, че една от предпоставките за допустимост на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ - да е открито производство по несъстоятелност, е отпаднала, поради което искът е недопустим. Производството по иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е прекратено като недопустимо.

С Определение № 900202/03.02.2021 г. по т.д. 75/2020 г. по описа на ОС Благоевград ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на 986 лв.

Определението е влязло в сила след обжалване на 04.03.2022 г.

2

Дружеството е заплатило таксата видно от платежно нарежда е от 18.04.2022 г.

Спорът между страните е съсредоточен около това дали е налице виновно противоправно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в пропуск да бъде приета изрична разпоредба за дължимостта на разноските за дт в тази хипотеза, както и дали във връзка с виновното противоправно поведение на ответника /бездействие/ ищецът е претърпял вреди.

Съгласно чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ кредитор на дружество в производство по несъстоятелност предявява иск за установяване на вземането си. Предпоставка за допустимост на установителния иск е вземането е да е предявено в срока по чл. 685 и чл. 688 ТЗ в производството по несъстоятелност и по отношение на него да е направено възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. За да е допустим искът, то спрямо длъжника следва да е открито производство по несъстоятелност.

В случая на дата 29.05.2020 г. ищецът кредитор е предявил против „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване на вземане от списъка за неприетите вземания – вземане за 98 596,29 лв. Образувано е т.д. 75/2020 г. по описа на ОС Благоевград, което е прекратено на 25.01.2021 г. поради отмяна на решението, с което е открито производство по несъстоятелност спрямо „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД. Ищецът кредитор е осъден на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати дт в размер на 986 лв.

Не е налице празнота в закона относно регламентиране на разноските относно иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Според чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.

Законодателят е приел специално правило за разноските в полза на ищеца кредитор. Вместо държавната такса да се дължи при предявяване на иска тя не се внася предварително, а се определя кое лице я дължи при приключване на производството. При уважаване на иска несъстоятелния длъжник следва да се осъди да заплати държавната такса, а при отхвърлянето му – ищецът.

При прекратяване на производството по иска на осн. чл. 621 ТЗ се прилага чл. 78, ал. 4 ГПК и ищецът дължи таксата. Той е сезирал съда с иск, производството по който е прекратено. Не е предвидено ищецът /в случая ЮЛ, а не ФЛ/ да е освободен от дт. Не е налице празнота в закона, а отговорността по разноските при прекратяване на делото е регламентирана, но не в чл. 694, ал. 7 ТЗ, а в приложимия чл. 78, ал. 4 ГПК.

В тази смисъл е и Определение № 22 от 25.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 119/2012 г., I т. о., ТК, според което “ правилото на чл. 621 ГПК, доколкото в тази част няма особени разпоредби, прилагат се съответните разпоредби на ГПК. Предвид на уредбата с процесуални правила, които са в отклонение от нормите на ГПК, то субсидиарното приложение на кодекса е за неуредените процесуални въпроси.

Разпоредбата на чл. 694, ал. 2 ТЗ също е от процесуален характер и въпросът за отговорността за разноски при прекратяване на производството по установителния иск п о чл. 694, ал. 1 ТЗ поради недопустимост на претенцията, не е уреден в ТЗ. На основание чл. 621 ГПК по отношение на този въпрос следва да намери приложение правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, като се признае правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото“. “ Кредиторът, предявил установителен иск по чл. 694, ал.

1 ТЗ, дължи заплащането на държавна такса и на разноски по смисъла на чл. 694, ал. 2 ТЗ и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска“.

3

Правилно искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 646/14.01.2025 г., постановено по гр.д. № 48 017/2024 г. на СРС, ГО, 157 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4