Акт от 28.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27177 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110119481 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по исковата молба с вх. № 218414/07.07.2026 г., уточнена с молба с вх. № 236106/23.07.2026 г. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ’’УНИКА” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. “Т*, представлявана от И* и А* - Изпълнителни директори срещу „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. Кремиковци, ул. *, представлявано от управителя Л*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл.86 ЗЗД за сумата от 11 407.15 (единадесет хиляди четиристотин и седем евро и 15 евроцента) евро, представляваща изтеклата законна лихва (обезщетение за забава) върху главницата от 65 886,63 лева/33 687,31 евро, считано от датата на предявяване на насрещния иск в срока за отговор по т.д. № 939/2023 г., по описа на СГС, VI-26 състав - 07.07.2023 г. до погасяването на главницата на 30.01.2026 г;

В исковата молба се твърди, че ищецът е предявил иск за сумата от 65 886.63 лева срещу ответника. Бил е предявен като насрещен иск по т. д. № 939/2023 г. по описа на СГС, VI-26 в срока за отговор по чл.131 ГПК. Твърди се, с решение № 746/23.05.2024 г., постановено по т.д. № 939/2023 г., по описа на СГС, VI-26 състав, насрещният иск е изцяло отхвърлен, но с въззивно 1 решение N° 749/23.12.2024 г. по в.т.д. № 7/5/2024 г. по описа на САС, 15-ти състав, в последствие недопуснато до касационен контрол с определение N° 2891/14.10.2025 г. по т.д.№ 1237/2025 г. на ВКС Т.О., насрещната претенция на застрахователя, по отношение на претендираната главница от 65 886,63 лева, е изцяло уважена.

Твърди, че е забравил да предяви иска си ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

Сочи, че е образувано изп. д. № № 405/2025 г., по описа на ЧСИ О**, per.

№ 846, с район на действие СГС. По така образуваното изпълнително дело е принудително събрана и изплатена на ищеца, на 30.01.2026 г., общо сумата от 41 225,29 евро, включваща главница и разноските в съдебните производства.

Счита, че ответникът дължи обезщетение за забава от датата на поканата, която в случая е датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането, поради което предявява настоящия иск.

Моли съда да уважи иска.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка:

Моля съда да спре производството по делото, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до постановяване на решение по т.д. № 962/2026 г., по описа на ВКС, I Т.О., доколкото по това дело, е допуснато до касационно обжалване с определение № 1863/24.06.2026 г., допълнително решение № 10/12.01.2026 г. по в.т.д. №775/2024 г., по описа на САС, 15-ти състав, относно дължимостга на законната лихва от страна на „К*“ ЕООД, и решението по което ще има значение за настоящето дело.

Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.Региение № 746/23.05.2024 г., постановено по т.д. № 939/2023 г., по описа на СГС, VI-2 6 състав; 2.Решение № 749/23.12.2024 г. по в.т.д. № 775/2024 г. по описа на САС, 15-ти състав; З.Определение№ 2891/14.10.2025 г. по т.д.М 1237/2025 г. на ВКС.; 4.Молба за образуване на изпълнително дело вх. №3920/31.10.2025 г.;  5.Изпълнителен лист № 606/29.10.2025 г.; 6.Платежно нареждане от 30.01.2026 г.;

7.Определение № 1863/24.06.2026 г. по т.д. № 962/2026 г., по описа на ВКС, I Т.О;

8.Калкулатор за размера на законната лихва - 2 бр.;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното 2 от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от Адвокат Г. Г. П., вписан в регистрите на Великотърновска адвокатска колегия с личен номер *, със служебен адрес: гр.София, бул.Х*, която представителна власт важи за всички инстанции (л.45 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Следователно дължимата такса по това дело за иска е 456.29 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК, съгласно молба с вх. № 238847/28.07.2026 г. (л…. от делото).

По редовността на исковата молба

Исковата молба е предявена на основание обезщетение за забава (мораторна лихва) върху суми, които са присъдени с влязла в сила Решение № 10/12.01.2026 г. по в.т.д. № 775/2024 г. по описа на САС за периода от датата 3 на подаване на исковата молба по цитираното дело до погасяване на главницана.

Същевременно е подадена молба по чл.250 ГПК, с което САС е уважил като е допълнил диспозитива на решението като е присъдил ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

Решението, с което молбата по чл.250 ГПК е уважена, е обжалвано пред ВКС, поради което спорът дали лихвата за забава е присъдена с посоченото решение или не, е преюдициален въпрос по настоящото дело. Това е така, тъй като актът на ВКС ще постанови дали има произнасяне за лихвата или не, т.е. съответно дали има влязъл в сила акт за лихвата, която е предмет на делото.

Това ще реши въпроса по допустимостта на иска, дали има спорът за лихвата от датата на предявяване на ИМ до плащане на вземането е решено със силата на пресъдено нещо.

Ето защо настоящото производство следва да се спре, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до влизане в сила на окончателен съдебен акт по т. д. № 962/2026 г. по описа на ВКС.

Искането на ищеца, обективирано в молба с вх. № 236106/23.07.2026 г. е основателно, поради което следва да се издаде съдебно удостоверение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гражданско дело № 19481/2026 г. по описа на СРС до влизане в сила на краен съдебен акт по т.д. № 962/2026 г. по описа на ВКС, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

УКАЗВА на ищеца да представи доказателства за влизане в сила на краен съдебен акт по т.д. № 962/2026 г. по описа на ВКС.

ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ищеца, след представяне на документ по чл.23 ТДТССГПК.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищеца чрез неговия процесуален представител.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа и след провеждане на процедура по призоваване.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5