Определение № 2682 от 21.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2682 гр. София, 21.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002103600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Б.-А., М. В. Б.-М., П. Н. М. и А. М. Б., чрез процесуалния си представител адвокат Б. К., срещу решение №146 от 28.02.2025г. по в.гр.д.

№1916/2024г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1408/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 4290/2023 г. по описа на PC-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от „ЕЛКАБЕЛ“ АД против въззивниците иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], както и е допусната делба на този имот между „ЕЛКАБЕЛ“ АД, А. А. А., А. Х. А., О. К. Н. и П. К. Н. при следните квоти: за „ЕЛКАБЕЛ“ АД – 83993/86658 кв.м. ид.ч., за А. А. А. – 444.17/86658 кв.м.ид.ч., за А. Х. А.– 444.17/86658 кв.м.ид.ч., за О. К. Н. – 888.33/86658 кв.м.ид.ч. и за П. К. Н. – 1888.33/86658 кв.м. ид.ч.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което делбата на процесния имот да бъде допусната с тяхното участие, при посочените в молбата за главно встъпване квоти.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.Въпросите са следните:

1

1/Съществуването на утайници, шахти, незаконно изградени сгради и жп- коловози, обслужвали бившия кабелен завод „Васил Коларов“ в гр. Бургас, съставляват ли пречка за настъпване на реституционния ефект по ЗВСОНИ и възможна ли е реституция на одържавения имот или част от него поради промяната на функционалното му предназначение и евентуалното му застрояване ;

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/17.10.1995г. на ОСГК, решение № 151/04.05.2012 г. по гр.д.№1082/11г. на ВКС, ІІг.о., решение № 179/08.06.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1241/2011г., ІІ г.о., решение №567/21.06.2010г. по гр.д.№1112/2009г. на ВКС, І г.о., решение №70/11.07.2019г. на ВКС по гр.д.№2036/2018г., ІІ г.о.и решение №54/08.05.2015г. по гр.д.№4484/2014г. на ВКС, ІІ г.о.

2/Необходима предпоставка за възстановяване на един имот ли е към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ същият да се намира в патримониума на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон ;

Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с Тълкувателно решение №1/17.10.1995г. на ОСГК на ВКС и решение № 28 от 18.02.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 677/2012 г., II г. о.

3/Какъв е предметният обхват на понятието „незаконно строителство“ по смисъла на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ и по-конкретно дали наличието на генерален план и протокол за приемателна комисия за приемане на подобекти към Цех за кабели е достатъчно за да се приеме строителството за законно.

Въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, , решение № 301 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г., II г. о. решение № 60151 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. 3471/2020г, II г. о., решение № 281 от 1.09.1998 г. на ВКС по гр. д. № 522/97 г., 5-членен с-в ;

4/ Нормата на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ , касаеща извършено незаконно строителство, приложима ли е в хипотезите на реституция на недвижим имот, одържавен по реда на ЗОЕГПНС ;

Твърди се, че по този въпрос изводите на въззивния съд са постановени в отклонение на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г Решение №476 от 9.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2010 г., I г. о.

5/Допустимо ли е след обезсилването на първоинстанционното решение поради неучастието на задължителен другар, в производството по новото разглеждане на делото пред първата инстанция ищецът, който е участвал в производството от самото начало, да сочи нови доказателства и да твърди нови факти и обстоятелства при условие, че новоконституираните задължителни другари не твърдят нови факти и не сочат доказателства, различни от тези в производството преди тяхното конституиране.Може ли съдът да основе решението си на 2 тези доказателства, при условие, че възможността на страната да ги представи е била преклудирана.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.6 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 /2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 92 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр.д.№5163/2023г., III г.о., решение № 690 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. №4251/2023г., III г.о., решение № 19 от 21.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4830/2023г., IV г.о., решение № 300 от 4.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 136/2011г., II г.о., решение №50055 от 9.03.2023г. на ВКС по гр.д.№ 919/2022г., IV г.о., решение №29/27.03.2019г. по гр.д.№1482/2018г. на ВКС, I г.о.

6/Длъжен ли е въззивният съд, при постановяване на своето решение, да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните и може ли съдът да основе решението си на документи, които не са приобщени като доказателства по делото.В този смисъл може ли въззивният съд, при постановяването на своя съдебен акт, да се позове на едностранчив и извадков анализ на събрания по делото доказателствен материал, без да отчете възраженията на другата страна.

Въззивният съд се е произнесъл по така поставения правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, т. 3 от ППВС № 1/1953 год., решение № 5/11.05.2020 г. по гр.д. № 1241/2019 г. на ВКС, I г.о., решение №173/06.11.2020г. по гр.д.№4404/2019г. на ВКС,ІІІ г.о., решение №22 от 24.02.2015г. на ВКС по гр.д.№4581/2014г., І г.о., решение №3 от 22.07.2013г. на ВКС по гр.д.№534/2012 г, IV г.о, решение №411 от 27.10.2011г. на ВКС по гр.д.№1857/2010г, IV г.о., решение № 24 от 28.01.2010г. на ВКС по гр.д.№4744/2008г., I г.о., решение №589 от 29.06.2010г. на ВКС по гр.д.№1359/2009г.,I г.о. , решение № 27/ 28.06.2017г. по т.д.№2430/2015г. на ТК, I т.о., решение №283/2014г. по гр.д.№1609/2014г. на ВКС, IV г.о., решение №101/2015г. по т.д.№ 1740/2014г. на ВКС, I т.о., решение №10/01.02.2012г. по гр.д.№130/2011г. на ВКС, I г.о., решение №230 от 11.02.2013г. на ВКС по т.д.№1090/2011г., II т. о.

7/длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, да обсъди всички доводи и възражения на страните, въведени със въззивната жалба и представения писмен отговор на същата ;

По този въпрос въззивното решение е постановено в отклонение на ППВС№7/1965г., ППВС № 1/198 г., т.19 от Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение №227 от 22.03.2019г. на ВКС по гр.д.№896/2018г., ІІІ г.о., решение №29/28.03.2012г. по гр.д.

№1144/2010г. на ВКС, IVг.о., решение №22 от 29.06.2017г. на ВКС по гр.д.№2113/2016г., I г.о., решение №186 от 2.07.2015г. на ВКС по гр.д.№4465/2014г., IV г.о., решение №157 от 08.11.2011 г. по т.д.№823/2010г. на II т.о., решение №120 от 04.04.2013г. по гр.д.№964/2012г. на ВКС, IV г.о., решение № 68 от 24.04.2013г. по т.д. №78/2012г. на II т. о. ; решение №268 по гр.д.№191/2011г. на ВКС, II г.о., решение №383 от 29.11.2012г. по гр.д.№141/2012г. на ВКС, III г.о. и др.

3

8/Може ли съдът да кредитира и да обоснове решението си върху копие от документ, заверен от процесуалния представител на страна в процеса/в конкретния случай - протокол обр. 16 от приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие на подобекти към Цех за кабели/, който е оспорен от другата страна и последната е изискала оригинал, респективно заверен официален препис от него, като вместо това да се довери на заверка с оригинала на документа по ред на чл. 32 от Закона за адвокатурата ;

Изводите на въззивния съд са формирани в отклонения на решение №225 от 7.01.2019г. на ВКС по гр.д.№567/2018г., ІІІ г.о., решение № 50061 от 11.05.2023г. на ВКС по гр.д.

№1543/2022г., III г.о.

9/Какви са предпоставките за валидност на споразумението за прехвърляне на акции, сключено по реда на чл.18 от ЗППДОП – отм.

Въззивното решение е постановено в противоречие с решение №216 от 1997г. на ВКС, 5членен с-в, решение №1/30.03.2009г. на ВКС по гр.д. №2237/2008г., I г.о. и решение № 163 от 25.05.2010г. на ВКС по гр.д.№676 /2009г., І г.о.

Ответникът по касация „Елкабел“АД, чрез процесуалните си представители адв.С. Н. и адв.М. И. от АК – [населено място], е депозирал отговор на подадената касационна жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявена от „ЕЛКАБЕЛ“ АД искова молба против А. А. А., А. Х. А., Д. Я. Н., О. К. Н., П. К. Н. и допълнително конституираните ответници В. В. Б.-А., М. В. Б.-М., А. М. Б. и П. Н. М., за делба на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 86 658 кв.м.Ищецът е твърдял, че е правоприемник на КЗ „Васил Коларов“ - гр. Бургас, съответно на дружествата „Елкабел“ ООД и „Елкабел“ ЕАД, като собствеността върху процесния имот му е предадена от държавата въз основа на заповед № РД-11-257/19.07.2006г. на Областния управител на област Бургас и допълнителна заповед № РД-11-165/30.04.2009г.Сочи, че първоначалните ответници са наследници на братята Я. и П. А., част от чийто имот „Фабрика за захарни изделия“ се е намирал в границите на делбения имот и е бил отчужден с Указ № Ц-4872/1947г.Със Заповед № 1970/28.10.1992 г. на кмета на Община Бургас в полза на наследниците на братя А. са били възстановени 2285 кв.м. от отчуждения им имот бивше дворно място, без новопостроените върху терена сгради и прилежащите им части, а с решение № 688/26.07.2000 г. по адм.д. № 390/1999 г. по описа на БОС на наследниците на Я. и П. А. са възстановени още 380 кв.м. от национализираното дворно място.Ищецът също така твърди, че в процесния имот са построени множество сгради, които са собственост на „Елкабел“ АД, а наследниците на братя А. притежават самостоятелни обекти единствено в сграда с идентификатор ***.С оглед на това първоначално заявеното искане е било делба да се допусне между ищцовото дружество и горепосочените лица.

4

В хода на делото вещни права върху идеална част от делбения имот са заявили и В. В. Б.-А., М. В. Б.-М., А. М. Б. и П. Н. М., с твърденията, че в качеството им на наследници на И. К. по реда на ЗВСОНИ им е било възстановено правото на собственост върху празно дворно място с площ от 3 800 кв.м., попадащо в делбения имот.Считат, че от споразумение от 07.07.1999г., с което на наследодателите им са прехвърлени акции от капитала на „Елкабел“АД срещу правото на собственост, не става ясно за каква част от имота им са получили акции от дружеството – дали за застроената или незастроената част, или за цялото място, като според тях това би могло да стане единствено за застроената част от имота, но не и за незастроената част от 330 кв.м.

Въззивният съд е приел, че от заключенията по допуснатите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че върху бившето дворно място на И. К., което е било с площ от 3800кв.м., попадат следните постройки: 590 кв.м. от сграда 48 /цялата с площ от 6752 кв.м./ промишлена сграда на един етаж ; 1 188кв.м. от сграда 49 /цялата с площ от 1510 кв.м./ промишлена сграда на два етажа и цялата сграда 51 с площ 594 кв.м. - промишлена сграда на три етажа, като не се спори, че тези сгради са били изградени и ползвани за нуждите на завод „Елпром“.След приспадане на площите, заети от сградите и от други съоръжения по смисъла на ЗТСУ /съгласно дадените в с.з. от вещото лице обяснения/, вещото лице е установило, че към 1992 г. незастроеното пространство от бившето дворно място е било 1090 кв.м., но през него преминават два вътрешно ведомствени коловоза, които го разделят на три части.От събраните по делото свидетелски показания се установява, че горепосочените две ЖП линии са били използвани интензивно за доставка на материали за завод „Елпром“.Установява се също така, че в незастроената част от имота попада и водомерна шахта за промишлена вода, която е обслужвала целия завод, като там са били изградени и утайници.При тези данни относно състоянието на претендирания от наследниците на И. К. имот с площ от 3 800 кв.м. към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, е прието, че върху този имот е било осъществено строителството на завод, който към 1992г. е функционирал, т.е. било е осъществено комплексно мероприятие, засягащо и одържавеното по реда на ЗОЕГПНС от И. К. дворно място, а не строителство на отделни сгради.Въз основа на това е формиран извод, че към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ бившето дворно място от 3 800 кв.м. не е съществувало реално до размерите, в които е бил отчуждено, нито е имало свободна част от него, която да е подлежала на реституция, предвид осъщественото в него комплексно строителство, изградените ЖП коловози, обслужващи завода, както и наличието на други допълнителни елементи /шахта и утайници/, които също са обслужвали завода. Поради това, в полза на наследниците на И. К. не е настъпила реституция на горепосочения имот по реда на ЗВСОНИ, нито на част от него, тъй като не са били налице предвидените в закона условия за това. Прието е още, че дори да се приеме, че в полза на наследниците на И. К. е било възстановено правото на собственост върху имота от 3800кв.м. или върху част от него на основание ЗВСОНИ, то налице е и друго основание за невключване на наследниците му в настоящата делба, тъй от представеното по делото споразумение за прехвърляне на акции по чл.18 от ЗЗПДОП от 07.07.1999г., сключено между Министерството на промишлеността на РБ и Л. И. Б. и С. П. К.