Разпореждане № 20113 от 31.01.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20113 гр. София, 31.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско дело № 20241110166878 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.

Образувано е по заявление на А.С.В ЕАД, с ЕИК: ***, срещу Г. Г. Н. с ЕГН:

**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по Договор за потребителски кредит от 28.06.2018 г.

Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.

Целта на директивата и на законовата уредба в тази насока е да защитава правата на потребителите, като задължава съдът да следи за спазването на законовите разпоредби при вземания произтичащи от потребителски договори. Тоест, превратно е тълкуване на закона в насока, че съдът не следи за съответствие между претендираното със заявлението и реално дължимото от кредитополучателя. Съдът, като ръководно-решаващ орган във всяко едно производство не би могъл да бъде ограничаван в извършваната от него проверка. Това разбиране би довело до абсурдния резултат съдът да се превърне в пощенска кутия на страните, чиято единствена функция е да разменя волеизявления им. Не такъв е смисълът на заповедното производство, още по-малко когато страна по делото се явява потребител. Това следва още повече от факта, че съдът при приключване на производството издава акт, с който заповядва на страната да заплати едно предполагаемо съществуващо вземане. Ето защо съдът има задължение при констатиране на всяко едно несъответствие между твърденията на страната и реално съществуващите вземания да го установи и отстрани, съответно в случая да откаже да издаде заповед за него.

Още повече, в случая не става въпрос за проверка на верността на изчислението на законната лихва, както заявителят погрешно счита. Съдът цели проверка на потребителския 1 договор за нищожни клаузи и конкретно за отхвърляне на съмнението, че ведно със законната лихва обезщетението за забава включва и други пера, като неустойка или разноски по договора или, че законната лихва е начислена върху сума, включваща такива. Така приема СГС в идентична хипотеза напр. с Определение № 1549/27.01.2024г. по ч.гр.д. 14186/2024г. по описа на СГС.

По същество със заявлението се претендира обезщетение за забава в размер на 6352,94 лв. за период от 06.08.2018г. до 06.11.2024г. При изчисление с общодостъпен лихвен калкулатор на НАП съдът е констатирал, че законната лихва върху главницата от 5600 лв., дължима за периода от 06.08.2018г. до 06.11.2024г., е в размер на 3864,04 лв. Още повече необходимо е да се спомене, че за периода до 05.07.2022 г. следва лихва да се начислява само върху непогасените по кредита вноски, следователно лихвата би била в по-нисък размер от горепосочения. Поради тази причина съдът се намира в невъзможност да изчисли действително дължимата законна лихва върху сумата. Ето защо заявлението в тази му част следва да бъде отхвърлено изцяло. Недопустимо е заявителят да включва към размера на посочената като лихва сума вземания по договора с друг характер, напр. неустойки, които съдът би счел за нищожни. За включването на такива в претендираната като лихва сума съдът не би могъл да следи, поради отказ на заявителя да посочи по какъв начин е била формирана същата.

Също така с Разпореждане № 171196/21.11.2024г. на заявителя са били дадени указания да отстрани нередовностите на заявлението си, като посочи как се формира размера на претендираната от него лихва. Било му е указано, че при неизпълнение в срок на указанията, заявлението му ще бъде оставено без уважение в тази му част.

Въпреки горното и в разрез с чл. 129 ГПК заявителят не е изпълнил дадените му указания в срок до 04.12.2024г. Заявителят, напротив, е отказал да изпълни дадените му указания, като е цитирал определения на окръжни съдилища от страната, необвързващи по никакъв начин съда и нямащи отношение към делото.

С оглед изложеното, заявлението в частта, с която се претендира обезщетение за забава в размер на 6352,94 лв. за период от 06.08.2018г. до 06.11.2024г. следва да бъде отхвърлено.

Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 229,84 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер).

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 354791/06.11.2024г. на „А.С.В“ ЕАД, с ЕИК: ***, срещу Г. Г. Н. с ЕГН: **********, В ЧАСТТА за сумата 6352,94 лв., обезщетение за забава за период от 06.08.2018г. до 06.11.2024г., дължимо по Договор за потребителски кредит от 28.06.2018 г., както и в частта за разноските над сумата от 229,84 лв.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

2

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3