Определение № 8153 от 08.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8153 гр. София, 08.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502623 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-279 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ срещу определение № 547/07.01.2026г. по гр.д. № 48087/2024г. на СРС, 88 с-в, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 267396/06.08.2025г. за изменение на решение № 14261/22.07.2025г. по гр.д. № 48087/2024г. на СРС, 88 с-в в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение неправилно е изчислен от СРС в размер на 120 лв. с ДДС, тъй като съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения /НМРАВ/, възнаграждението следва да бъде определено за всеки от предявените искове, както и да бъде съобразено с минималния размер на всеки иск по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС по всеки иск, като присъди разликата над определения размер от 120 лв. с ДДС.

Ответникът по жалбата „Файненшъл България“ ЕООД не заявява становище.

Софийски градски съд, след като са запозна с фактите по делото и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

1

Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 14261/22.07.2025г. по гр.д. № 48087/2024г. на СРС, 88 с-в е разгледан и уважен един иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата 471. 84 лв. и е присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на частния жалбоподател, адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв. с ДДС.

Изложени са съображения, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, като са съобразени наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни и извършените процесуални действия, с цел да не се превръщат съдебните разноски в източник на неоснователно обогатяване.

С молба по реда на чл. 248 ГПК от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е заявено искане съдът да допълни решението в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на разликата над сумата от 120 лв. до размера на сумата 480 лв. с ДДС.

С обжалваното определение СРС е приел, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното решение в частта досежно определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. за осъществената безплатна правна помощ на ищцата, чрез неговото увеличаване.

Следва да се отбележи, че единственият довод в частната жалба за приложение на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ № 1/2004г. е неотносим, тъй като предмет на спора е един предявен иск за връщане на недължимо платено по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и възнаграждението е определено за един иск.

Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалвания акт, че не са налице предпоставките за присъждане на по-голям размер на адвокатско възнаграждение по така предявения иск.

Съгласно мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ № 1/20024г. минимални размери на адвокатски възнаграждения. При съобразяване с решението на СЕС, при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл.

36, ал. 2 ЗАдв /приложима ред. ДВ, бр. 97/2012г./, какъвто е настоящият случай, съдът също не е обвързан от минималните размери на възнаграждения в НМРАВ. В този смисъл е актуалната практика на ВКС, формирана въз основа на цитираното решение на СЕС – така определение № 4089/17.09.2024г. по ч.гр.д. № 2974/2024г. на ВКС, ІV ГО; определение № 2

4888/29.10.2024г. по ч.гр.д. № 3551/2024г. В актуалната практика на ВКС се сочи, че посочените в НМРАВ № 1/2004г. размери на адвокатски възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са задължителен критерий, а приложимите критерии при определяне цената на адвокатските услуги са фактическата и правна сложност на делото, видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа.

Съгласно практиката на СЕС /горецитираното решение от 25.01.2024г.; решение от 28.07.2016г. по дело С-57/15 на СЕС, решение от 28.04.2022г. по дело С-531/20, при определяне размера на адвокатско възнаграждение, следва да се съобразява принципа за разумност и пропорционалност. При тълкуване на този принцип в т. 2 на ТР №3/2022 от 01.08.2024г. на ВКС, ОСГТК, се сочи, че разноските за адвокатско възнаграждение са разумни, когато не са ненужно скъпи и прекомерни /при предоставяне на услуги, които не са необходими или поради необичайно висок размер/, а пропорционални – когато са значителна и подходяща част от разноските, следващи се на спечелилата страна.

С оглед изложеното, в случая при определяне размера на възнаграждението, следва да бъдат взети предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, което е вид типово дело за защита на потребител по нищожен договор за поръчителство, като в случая договорът е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, което е зачетено от съда. Ето защо предявеният иск за връщане на даденото по договора е с изключително ниска фактическа и правна сложност. Предвид изложеното, обстоятелството, че исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД между същите страни и въз основа на същия договор са предявени по избор на ищцата в отделни производства, не може да бъде източник на неоснователно обогатяване, чрез генериране на по-голям размер на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв и при съобразяване на принципа на разумност и пропорционалност.

Предвид гореизложеното и при съобразяване на ниския материален интерес и извършените процесуални действия, следва извод, че в случая не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗАдв. за разликата над присъдения размер от 120 лв. с ДДС до претендирания от 480 лв. с ДДС.

С оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, частната 3 жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004 срещу определение № 547/07.01.2026г. по гр.д. № 48087/2024г. на СРС, 88 с-в, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 267396/06.08.2025г. за изменение на решение № 14261/22.07.2025г. по гр.д. № 48087/2024г. на СРС, 88 с-в в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4