Определение № 3138 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3138 гр. София, 25.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000503059 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 27.10.2025 г. на ищеца П. Ж. П. срещу определение № 18993/7.10.2025 г. по гр. дело № 11061/2025 г. на Софийския градски съд, І-26 състав, с което е прекратено производството.

В жалбата се твърди, че съдията саботира делото и прикрива 20 престъпления. Нарушен бил материалния закон, както и чл. 6 ЕКЗПЧОС, чл. 44, чл. 47, чл. 49 и чл. 54 ХОПЕС.

Налице била ОПГ за източване на еврофондове и за търговия с човешки органи. Налице били и безспорни доказателства за корупция.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. Ж. П. със заявление, наречено „искова молба“ с вх. № 111464/29.09.2025 г., съставен върху разпореждане № 22310/10.09.2025 г. по гр.д. № 2472/2025 г. на СГС, който е бил изпратен за образуване в ново дело с разпореждане от 1.10.2025 г. В документа е посочено, че се подава срещу ответници – държавата, Прокуратурата на РБ, съдия Д. С., прокурор Ж., д-р Е. и съдия Г. К..

В молбата е посочено, че съдията саботира и прегражда делото, като се иска същото да се разгледа от друг съдия.

С обжалваното определение от 7.10.2025 г. е прието, че съдът не е сезиран с искова молба, а с искане за отвод на съдията по гр.д. № 2472/2025 г. на СГС. Прието е, че дори и да се касае до искова молба, то тя е недопустима и на друго основание, доколкото е насочена срещу магистрати във връзка с изпълнение на служебните им задължения, което попада под функционалния имунитет по чл. 132 КРБ. Прието е и, че е налице недобросъвестно упражняване на права от ищеца, доколкото същият имал заведени 228 дела в СГС, което сочело на злоупотреба с права.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

1

Сезиращото заявление от 29.09.2025 г. не представлява искова молба и по него въобще не е следвало да се образува отделно исково производство. Единственото направено в него искане е за отвод на съдията по друго дело – гр.д. № 2472/2025 г. на СГС. Това искане следва да се разгледа в рамките на посоченото дело. Поради това напълно излишно е било първоинстанционният съд да преценява допустимостта на заявлението от гледище на чл. 132 КРБ, доколкото липсва искане за ангажиране на гражданска отговорност спрямо когото и да било.

Ето защо сезиращото заявление е недопустимо за разглеждане в отделно производство, поради което правилно същото е било прекратено.

Настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК /исканията за отвод не подлежат на такова обжалване/.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 18993/7.10.2025 г. по гр. дело № 11061/2025 г. на Софийския градски съд, І-26 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2