Решение № 165 от 17.07.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Девня, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря И. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253120101260 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба на Т. Б. К. , ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез процесуален представител адв.С. Д. от АК Варна срещу „С.Г ГРУП“ЕАД , ЕИК 205942517 със седалище и адрес на управление : ***.

На основание чл.439 вр. 124 от ГПК се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 5432.19 лева включваща неиздължена главница по договор за кредит от 04.09.2008г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението, начислена наказателна лихва , законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2010г. до окончателното погасяване на задължението и съдебно – деловодни разноски..Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание ищецът изпраща представител , който заявява , че поддържа така предявената претенция. Иска се присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ангажират се доказателства.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника, който отрича, че процесните суми са погасени по давност.

След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази 1 приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс, с който се твърди, че ищецът не дължи на ответника процесните суми. Видно от доказателствата по делото , по заявление на „Райфайзен банк“ ЕАД е било образувано ЧГД № 674/2010г. по описа на РС Провадия и бил издаден ИЛ въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.Заповедта влязла в законна сила и бил издаден изпълнителен лист.Въз основа на издадения ИЛ било образувано ИД № 421/2010г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, което в последствие било прекратено.Била изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението до ищеца.На основание същия ИЛ ищецът получил уведомление, че вземането по издадения ИЛ е прехвърлено на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД по силата на договор за цесия.След това ищцата получила уведомление, че задължението е прехвърлено на „С.Г ГРУП“ ЕАД.

Съдът приема за установено, че вземането по ИЛ от 13.07.2010г.по ЧГД №674/2010г. по описа на РС Провадия, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност. Погасителна давност за вземането започва да тече от датата, когато е поискано ли е предприето последното валидно изпълнително действие. Всички други последващи действия са ирелевантни защото те се явяват такива по прекратено по силата на закона изпълнително производство и не могат да породят правни последици.

Безспорно предявения отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът има правен интерес от установяване на дължимостта или недължимостта на процесните суми. По настоящото дело се констатира, че ищецът е конституиран като длъжник по изпълнителното производство, образувано по издадения изпълнителен лист, за процесните суми, поради което и същият има правен интерес да оспорва дължимостта на тези вземания.

По основателността на предявената отрицателна установителна претенция съдът намира следното:

С оглед неоспорване по делото на фактите, касаещи ползвания кредит, съдът намира, че следва да се занимае с направеното от ищеца възражение за погасяване на задълженията по давност. В случая е приложима разпоредбата на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите. Касае се за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се еднородни 2 задължения през определени периоди от време. Съдът намира, че в настоящия случай се прилага тази предвидената в закона кратка погасителна давност не само предвид повтаряемостта на тези задължения, а и предвид критерияизточник на субективното право. Погасителната давност стимулира правните субекти към упражняване на субективните им права преди изтичане на давностния срок. Видно от посочените хипотези на чл.111 от ЗЗД, може да се направи извод, че законодателят е предвидил специалния кратък давностен срок за граждански правоотношения, при които има неизпълнение или неточно изпълнение на гражданско правните или търговски отношения, като наем, превозни и застрахователни правоотношения. Преценено е, че в тези случай има нужда от по-засилена стимулираща роля на погасителната давност за упражняването на субективните права.

Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит и разноски е общият 5 годишен срок на погасителна давност , а за вземането на обезщетение за забава е приложима разпоредбата на чл.111, б.”б” от Закона за задълженията и договорите , където давностния срок е 3 годишен.

Съдът намира, че към момента на завеждане на иска в ДРС е изтекла давността за процесното вземане за главница т.к първото изпълнително дело е образувано въз основа на издаден ИЛ по ЧГД № 674/2010г. – ИД № 421/2010г.

, което в последствие било унищожено. С оглед на това е обективно невъзможно да бъдат установени първите изпълнителни действия прекъсващи давността, което дава основание на съда да приеме , че за периода от издаване на ИЛ до 2019г. когато е подадена молба от „С.Г ГРУП“ ЕАД за образуване на второто ИД, давността не е прекъсвана или спирана, което означава , че е изтекъл общият 5 годишен срок на погасителна давност.

Изтекъл е и 3 годишния давностен срок по отношение на процесните вземания за лихви и разноски тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение не представлява съдебно решение по смисъла на чл.117 ал.2 ЗЗД и срока съвпада с давностния срок по чл. 111 б.“б“ и б.“в“ ЗЗД.

С оглед така изложеното съдът намира, че ответникът по делото не успя да докаже дължимост на претендираните от ищеца суми, като доказателствената тежест за това беше негова и ищецът успя посредством възражението за изтекла погасителна давност да се защити срещу ответника, като по делото следва да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника претендираните суми.

3

Предвид становището на съда за основателност на предявения иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на 434.60 евро за адвокатски хонорар , 111.61 евро д.т и 12.27 евро за копие от ИД- общо 558.48 евро.

Мотивиран от горното Девненският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Г ГРУП“ЕАД , ЕИК 205942517 със седалище и адрес на управление : ***, че ищецът не му дължи сумата от 5432.19 лева включваща неиздължена главница по договор за кредит от 04.09.2008г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението, начислена наказателна лихва , законна лихва върху главницата , считано от 02.07.2010г. до окончателното погасяване на задължението и съдебно – деловодни разноски.

ОСЪЖДА „С.Г ГРУП“ЕАД , ЕИК 205942517 със седалище и адрес на управление : *** да заплати на Т. Б. К. , ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата от 434.60 евро за адвокатски хонорар , 111.61 евро д.т и 12.27 евро за копие от ИД- общо 558.48 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4