Определение № 936 от 31.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. Стара Загора, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500470 по описа за 2025 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на „С.к.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законен представител: Н.П.П., действащ чрез адв. Х. М., срещу определение № 986/11.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 68/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлено искането му за изменяне на решение № 74/07.02.2025 г. в частта за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, и се излагат доводи, че е налице злоупотреба с права от насрещната страна по делото – ищцата В. И. П., по чиито искови молби са били образувани шест дела с идентичен предмет, и едни и същи страни, поради което целта на производствата била присъждането на разноски в нейна полза.

Неправилността на обжалваният съдебен акт се обосновава и посредством доводи за несъответствие на присъденото адвокатско възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Претендира се отмяна на определение № 986/11.04.2025 г. и постановяването на ново, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските като такива не бъдат присъждани на насрещната страна, а евентуално – бъдат присъдени разноски в по-нисък 1 размер.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от адв. Д. М. – пълномощник на В. И. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Излагат се доводи, че не е налице твърдяната от частния жалбоподателя злоупотреба с право, а присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Претендира се потвърждаването на обжалваният съдебен акт.

След обсъждане на становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 68/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък е било образувано по искова молба на В. И. П., действаща чрез адв. Д. М., срещу „С.к.“ ООД, с която са били предявени в условията на евентуалност два обективно съединени иска: 1/ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, с цена 4397,64 лв.; 2/ за прогласяване нищожността на договорна клауза, с цена 2641,94 лв.

Не е спорно между страните, че по искове на В. И. П. срещу „С.к.“ ООД са били образувани още пет дела, с идентичен предмет на предмета на гр.д.№ 68/2024 г.

Ответникът е предявил насрещен осъдителен иск, с цена от 710,36 лв.

В производството ищцата е била представлявана от адв. Д. М., който е преупълномощил адв. И.Г..

С договор за правна защита и съдействие, сключен между В. И. П. и адв.

И.Г., е била уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., за правната защита и съдействие по гр.д.№ 68/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

До приключване на устните състезания ответникът не е направил изявление по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявеният от ищцата главен иск и предявеният от ответника насрещен иск, като в полза на В. И. П. е присъдил разноски в общ размер от 925,91 лв. /сбор от заплатената държавна такса от 175,91 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение от 750 лв./.

2

В срока за изменение на решението в частта за разноските ответникът „С.к.“ ООД е подал молба, с която е поискал изменението му чрез неприсъждане на разноски поради злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК от страна на ищцата, евентуално намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение съдът е оставил искането без уважение, като е приел, че не е налице осъществена от В. И. П. злоупотреба с права, както и че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:

Нормата на чл.78, ал.1 от ГПК признава право на ищеца при уважаване на иска да получи заплатените от него във връзка с воденето на делото държавни такси и възнаграждение за един адвокат, респ. да ги получи съразмерно на уважената част от иска.

Чл.3 от ГПК предвижда, че участниците в съдебните производства под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

В случая ищцата е предявила искове за защита на своите имуществени права, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен със „С.к.“ ООД.

Няма спор, че между същите страни в Районен съд – Казанлък са налице образувани още пет дела, чиито предмети касаят защита на имуществените права на В. И. П., произтичащи от други сключени със „С.к.“ ООД договори за потребителски кредит.

Касае се за идентични, но все пак различни правоотношения, макар и между едни и същи страни.

3

Действащото процесуално право не съдържа норма, която да предвижда задължение на едно лице да защитава накърнените свои права, произтичащи от различни правоотношения с един и същ контрагент, в рамките на едно и също съдебно производство.

Самото упражняване на правото на иск за защита на произтичащи от дадено правоотношение права, при наличието и на други идентични правоотношения между същите страни, не накърнява никакви морални норми.

За да може да се приеме, че е налице недобросъвестност при упражняването на правото на иск от страна на ищцата, то следва да са налице разумно обосновани в достатъчна степен съмнения, че посредством това тя цели да навреди на насрещната страна.

В случая такива разумни доводи не са налице, т.к. в крайна сметка във връзка с делото ищцата е направила разходи като е заплатила дължимата на съда държавна такса и договореното с пълномощника й адвокатско възнаграждение.

Лишено от каквато и да е житейска логика е разсъждението, че щом иска възстановяването им, при наличието на законно основание за това, тя цели да увреди насрещната страна, а още по-малко, че по този начин извлича някаква облага.

Следва да се има и предвид, че отговорността по чл.3 от ГПК е вид деликтна отговорност, пора което твърдящата причиняването на вреда страна следва да я докаже.

Подобно доказване в случая от страна на „С.к.“ ООД не е налице, т.к. по никакъв начин не е установено по какъв начин ищцата е причинила вреди на дружеството като е упражнила правото си на иск чрез подаване на шест искови молби, с всяка от които е предявила искове за нищожност на различен договор за потребителски кредит.

Ето защо според съда възражението на частният жалбоподател за недължимост на разноски на ищцата поради нейната недобросъвестност по чл.3 от ГПК е неоснователно.

Чл.78, ал.5 от ГПК предвижда, че по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в частта им за възнаграждение за адвокат, ако заплатеното от страната възнаграждение е 4 прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Това искане следва да бъде заявено под формата на възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение до приключване на устните състезания по делото.

В настоящият случай процесуално валидно искане от „С.к.“ ООД за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение на В. И. П. не е правено.

Поради това и това възражение на частният жалбоподател е неоснователно.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 986/11.04.2025 г., постановено по гр.д.

№ 68/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5