Решение № 498 от 21.10.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Разлог, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 13-та от ГПК, (”Основно производство”). Образувано е по ИМ на А.Д.П., ЕГН*, насочена с/у ответника „С.Г.Г.“ЕАД, ЕИК*, обективиращ отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да бъде установено, че задължението му по ИЛ от 16.12.2010 г. по ч. гр. д. №1991/2010 г. на Рг.РС, по повод издадена заповед за изпълнение №6553/16.12.2010 г., общо на 5`696,52 лв./2`912,58 € е погасено по давност и не се дължи на ответника. Ищецът твърди, че задължението произтича от договор за издаване на златна кредитна карта от 28.09.2007 г. с „О.Б.Б.“АД и включва главница 1`951,85 лв., законна лихва от 13.12.2010 г. от 3`116,47 лв., договорна лихва за периода 08.02.2010 г. – 12.12.2010 г. от 312,92 лв., нак. лихва за същия период от 19,37 лв., платена държ. такса 45,69 лв. и адв. възнаграждение 250,22 лв. Въз основа на издадения ИЛ ЧСИ В.Т. образувала през 2011 г. ИД №20117950400066. Вземането било цедирано последователно – първо от ОББ на „Ф.И.“ЕАД с договор от 04.12.2015 г., а впоследствие от „Ф." на „С.Г.Г.“ЕАД с договор от 07.03.2019 г. Първоначалното ИД било прекратено с постановление от 06.03.2025 г., след което по молба на новия взискател „С.Г.Г.“ЕАД било образувано ново ИД №20257950400724 при същия съд. изпълнител. Ищецът твърди, че от последното валидно изп. действие (запор в/у трудовото му възнаграждение в „Б.Ш.“ЕООД, наложен на 21.07.2020 г.) до 21.07.2025 г. е бил изтекъл период от 5 г., в който не били предприемани валидни действия по принудително изпълнение, поради което погасителната давност е изтекла на 21.07.2025 г.

Ответникът оспорва изцяло твърденията за изтекла давност. По отношение на ИД №66/2011 г. се сочи, че то е образувано преди приемането на Тълк. решение №2/26.06.2015 г. по т.д.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. при действието на ППВС №3/1980 г., съгласно което давност не тече докато трае изпълнителният процес. С обявяването на ППВС №3/1980 г. за загубило сила ч/з посоченото Тълк. решение, нова петгодишна давност е започнала да тече едва от 26.06.2015 г. – Тълк. решение №3/2020 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК. В рамките на новия давностен срок ответникът сочи три действия, прекъсващи давността: налагане на запор в/у трудовото възнаграждение на длъжника на 13.10.2015 г. (по молба на тогавашния взискател ОББ); молбата на „С.Г.Г.“ЕАД от 28.10.2019 г. за конституирането му като взискател с искане за справки и налагане на запори; повторното налагане на запор в/у трудовото възнаграждение на 21.07.2020 г. Дори да не се приеме прекъсващият ефект на молбата от 28.10.2019 г., ответникът поддържа, че м/у запора от 13.10.2015 г. и този от 1

21.07.2020 г. не е изтекъл 5-год. период, поради което давността не е била прекъсвана.

Отделно се сочи, че в периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. (70 дни) давността е била спряна по силата на чл.3 от ЗМДВИП. По отношение на новообразуваното ИД №724/2025 г. ответникът твърди, че от последното действие по старото дело (21.07.2020 г.) давността би изтекла на 21.07.2025 г., но преди това – на 23.06.2025 г. – „С.Г.Г.“ЕАД е образувал новото ИД №724/2025 г. въз основа на същия ИЛ (след прекратяване на старото дело поради перемпция на 03.06.2025 г.), с което давността отново е била прекъсната. Ответникът моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да присъди в негова полза направените съд. разноски.

На база приетите по делото писмени док-ства, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:

Не е спорно по делото, че с/у ищеца А.П. е издаден ИЛ на 16.12.2010 г. по ч. гр. д. №1991 по описа на Рг.РС за 2010 г. за следните суми по повод задължения, произтичащи от договор за издаване на златна кредитна карта от 28.09.2007 г. с „О.Б.Б.“АД, а именно главница от 1`951,85 лв./997,97 €, ведно със законна лихва от 13.12.2010 г. до окончателното погасяване на вземането, договорна лихва за периода 08.02.2010 г. – 12.12.2010 г. от 312,92 лв./159,99 €, нак. лихва за същия период от 19,37 лв./9.90 €, държ. такса 45,69 лв./23,36 € и адв. възнаграждение от 250,22 лв./127,94 €.

Въз основа на този ИЛ, ЧСИ В.Т. образувала на 26.01.2011 г. ИД №20117950400066. По това дело на 20.09.2013 г. бил наложен запор на трудово възнаграждение, като по повод на същия на 15.10.2015 г. било изпратено напомнително съобщение до дружеството-работодател, с оглед молба на взискателя от 13.10.2015 г. Вземането било цедирано последователно – първо от „О.Б.Б.“АД на „Ф.И.“ЕАД с договор от 04.12.2015 г. (молба за конституиране на взискател от 11.03.2016 г. по ИД №66 от 2011 г., с претенция за извършване на справки и предприемане на изп. мерки), а впоследствие от „Ф." на „С.Г.Г.“ЕАД с договор от 07.03.2019 г. - молба за конституиране на взискател от 28.10.2019 г. по ИД №66 от 2011 г., съдържаща искане за извършване на справки в БНБ, НОИ, за налично движимо и недвижимо имущество на длъжника, за налагане на запор, като в тази вр. било и издадено разпореждане с правно основание чл.429, ал.1 ГПК, от ЧСИ В.Т. от 06.04.2020 г. На 21.07.2020 г. бил наложен запор на вземания на длъжника в “П.И.Б.”АД, на трудово възнаграждение на длъжника. До работодателя на длъжника на 20.12.2021 г. било изпратено и напомнително съобщение вр. с наложения запор. По ИД №66/11 г. било извършено единствено плащане на 06.12.2013 г. на сума от 32.14 лева, с която били платени начислени такси по изп. производство. Посоченото ИД било прекратено на 06.03.2025 г. с нарочно постановление на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, (влязло в сила на 26.03.2025 г.) На 23.06.2025 г. „С.Г.Г.“ЕАД представило молба до ЧСИ В.Т. за образуване на ново ИД с/у А.П., с отправяне на искания за извършване на нови имуществени справки, налагане на запори и възбрана. На 08.07.2025 г. с нарочно разпореждане съд. изпълнител образувал ново ИД с №724 по описа за 2025 г. На 25.08.2025 г. бил наложен нов запор в/у трудовото възнаграждение на ищеца, както и върхудруги негови парични вземания. От представена сметка за размер на дълга от 25.08.2025 г. става ясно, че задълженията по ИЛ не са погасени ч/з плащане.

От правна страна съдът съобразява следното:

Единственият спорен въпрос в настоящото производство е дали на база тези факти може да се достигне до заключението, че процесното вземане не е принуд. събираемо поради настъпил 5-год. давностен срок, доколкото е налице влязла в сила заповед за изпълнение с/у ищеца - чл.117, ал.2 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприеманена действия за принуд. изпълнение, като в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че давността се прекъсва с предприемането на което и да е изп. действие в рамките на определен изп. способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съд. изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл.18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се 2 приложи определен изп. способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението ч/з налагане на запор/възбрана в/у определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица. Искането да бъде приложен определен изп. способ прекъсва давността, защото съд. изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изп. процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изп. способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изп. способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изп. действия в продължение на 2 г., изп. производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по право, без значение дали и кога съд. изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен хар-р. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изп. производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изп. действие. До 26.06.2015 г. обаче погасителната давност за процесните вземания не е текла - Тълк. решение №3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като към този момент първоначалното изп. производство не е било прекратено, от която дата е започнала да тече 5год. погасителна давност за вземанията по ИЛ. С Тълк. решение №2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че погасителната давност се прекъсва от изп. действие, извършено по ИД, по което е настъпила перемпция. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че за прекъсването на давността по чл.116, б. „в“ от ЗЗД, е водеща активността на кредитора, обективирана в редовно искане за прилагане на изп. способ, като е подчертано изрично, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи ч/з изп. действие в рамките на искания изп. способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Води до прекъсване на давността молба на взискателя, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.426, ал.3 ГПК, вр. с чл.129 ГПК. Единствено върнатата от съд. изпълнител поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т.10 на ТР №2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани в/у имуществените права, които съд. изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл.426, ал.4, във вр. с чл.426, ал.2, изр.2 и ал.1 ГПК, и прекъсва давността.

В Решение №37/24.02.2021 г. по гр. д. №1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО е разяснено, че давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.

Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става ч/з отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

В случая по делото след 26.06.2015 г. от страна на взискател са представени редовни молби за предприемане на изп. способ “запор” на 13.10.2015 г. (молбата на взискателя “Ф.И.“ЕАД от 11.03.2016 г. не съдържа искане за прилагане на конкретен изп. способ, а единствено за имуществена проверка състоянието на длъжника), на 28.10.2019 г. за налагане отново на запора, а и на възбрана, първият от които способи реализиран на 21.07.2020 г.; молба от 23.06.2025 г. по повод на която е и реализиран на 25.08.2025 г. изп. способ. Ето защо и 3 предвид разясненията посочени по-горе в ТР №2 от 04.07.2024 г. по т. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, молбите на взискателя от 13.10.2015 г. и 23.06.2025 г.прекъснали давностния срок, при това независимо от това дали изпълнителните способи са били успешно реализирани. Давността е прекъсната и на 21.07.2020 г. с налагането на запора, като след тази дата е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност (т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС), но прекъсната с редовната молба на кредитора от 23.06.2025 г. (има се предвид именно тази дата, а не датата на налагане на самия запор, с оглед посочените по-горе разяснения на ВКС, според които от значение е именно активността на взискателя, който не може да търпи неблагоприятни последици за това, че самото изп. действие е извършено след изтичане на давностния срок).