Решение № 8711 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8711 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110152679 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена от „М.Л.“ ООД, искова молба против „И.М.Б.“ ООД, с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

1536,00 лв. (785,34 евро) – главница по фактура № 0000047185 от 14.01.2025 г. и 71,82 лв. (36,72 евро) мораторна лихва за периода от 14.02.2025 г. до 23.06.2025 г.;

3096,00 лв. (1582,96 евро) – главница по фактура № 0000047344 от 28.01.2025 г. и 129,18 лв. (66,05 евро) мораторна лихва за периода от 28.02.2025 г. до 23.06.2025 г.;

2 544,00 лв. (1300,73 евро) – главница по фактура № 0000047368 от 31.01.2025 г. и 103,40 лв. (52,87 евро) мораторна лихва за периода от 03.03.2025 г. до 23.06.2025 г.;

2640,00 лв. (1349,81 евро) – главница по фактура № 0000047788 от 05.03.2025 г. и 75,97 лв. (38,84 евро) мораторна лихва за периода от 05.04.2025 г. до 23.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2025 г. до окончателно изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 16.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1458/2025 г. по описа на РС Димитровград.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между страните са налице трайни търговски отношения. Сочи, че периодично ответното дружество е възлагало извършването на спедиционни услуги, както и че между страните били сключени спедиционни договори във връзка с извършването на международен превоз на стоки. Излага, че са подавани заявки за транспорт, подписани от ответника с посочени релации, изисквания за товарене, срок за извършване на превоза и цена по всеки превоз, както следва: заявка за автомобилен транспорт от 08.01.2025 г. по релация К., Б. – М., Н., изпълнен по график на 10.01.2025 г.; заявка за автомобилен транспорт от 22.01.2025 г. по релация Z., Н. – К., Б., изпълнен по график на 23.01.2025 г.;

1 заявка за автомобилен транспорт от 22.01.2025 г. по релация К., Б. – М., Н., изпълнен по график на 24.01.2025 г.; заявка за автомобилен транспорт от 26.02.2025 г. по релация К., Б. – Е., Н., изпълнен по график на 28.02.2025 г.

Ищецът твърди, че е изпълнил договорните си задължения, както и че стоките са доставени в срок и приети без забележка, за което били съставени CMR товарителници. Излага, че за извършените спедиционни услуги е издал 4 бр. фактури, както следва фактура № 0000047185 от 14.01.2025 г. на стойност 1536 лв. с ДДС за превоз по релация К., Б. – М., Н., доставка на 10.01.2025 г., с падеж на задължението за плащане 13.02.2025 г.; фактура № 0000047344 от 28.01.2025 г. на стойност 3096 лв. с ДДС за превоз по релация Z., Н. – К., Б., доставка на 23.01.2025 г., с падеж на задължението за плащане 27.02.2025 г.; фактура № 0000047368 от 31.01.2025 г. на стойност 2544 лв. с ДДС за превоз по релация К., Б. – М., Н., доставка на 27.01.2025 г. с падеж на задължението за плащане 02.03.2025 г.; фактура № 0000047788 от 05.03.2025 г. на стойност 2640 лв. с ДДС за превоз по релация К., Б. – Е., Н., доставка на 28.02.2025 г. с падеж на задължението за плащане 04.04.2025 г. Излага, че задълженията не са платени на падежните дати. Твърди, че на 24.06.2025 г. е изпратил по електронен път покана до ответника за заплащане на сумите по издадените фактури, както и лихвите за забава, вследствие на което управител на ответното дружество се свързал с ищеца и признал вземанията, като поискал същите да бъдат заплатени поетапно, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В хода на заповедното производство ответникът е подал бланкетно възражение по чл. 414 ГПК.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В проведеното на 08.05.2026г., открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не изпрати представител в първото по делото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност с разпореждането по чл. 131 ГПК.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1966.56 евро, от които 88.63 евро – държавна такса в заповедното производство, 573.06 евро – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 182.09 евро – държавна такса в исковото производство, 922.78 евро – адвокатско възнаграждение в исковото производство и 200.00 евро – депозит вещо лице.

Водим от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „И.М.Б.“ ООД, ЕИК *********, дължи на „М.Л.“ ООД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 785,34 евро – главница по фактура № 0000047185 от 14.01.2025 г., 36,72 евро мораторна лихва за периода от 14.02.2025 г. до 23.06.2025 г., 1582,96 евро – главница по фактура № 0000047344 от 28.01.2025 г., 66,05 евро мораторна лихва за периода от 28.02.2025 г. до 23.06.2025 г., 1300,73 евро – главница по фактура № 0000047368 от 31.01.2025 г., 52,87 евро мораторна лихва за периода от 03.03.2025 г. до 23.06.2025 г.,1349,81 евро – главница по фактура № 0000047788 от 05.03.2025 г., 38,84 евро мораторна лихва за периода от 05.04.2025 г. до 23.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2025 г. до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1458/2025 г. по описа на РС Димитровград.

ОСЪЖДА „И.М.Б.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „М.Л.“ ООД, ЕИК ********, сумата от 1966.56 евро – разноски в заповедното и исковото производство.

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3