Решение № 421 от 22.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Гоце Делчев, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220101198 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от от адв. М. В. М. от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на А. Я. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ул. Кап. П. в. **, aп. ** **** гр. Р. срещу "М." **с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Г. С. Р Р.“ № ***, ап.**, представлявано от В. С. - Изпълнителен директор, за заплащане на сумата от **** евро по недействителен Договор за потребителски кредит №****от **** г., ведно със законовата лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №**** от **** г., съгласно който ищцата е получила в заем сумата **** лева, при ГПР:49.65% и ГЛП:41%, при срок от кредита 6 вноски. Съгласно чл. 10 от Договор за потребителски кредит №**** от **** г. кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че в срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице. По Договор за потребителски кредит № ****от **** г. ищцата е заплатила сумата от *** евро над дължимата главница.

Твърди се, че сключеният между страните ДПК е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Излага се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Излагат се подробни съображения за начина на изчисляване на ГПР, както и че в конкретния ДПК неустойката е следвало да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Излага подробни 1 съображения за нищожност на клаузата за неустойка и недължимост на същата. Въз основа на изложеното и предвид недействителността на договора претендира неоснователно заплатена сума към ответника.

Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени искания.

Претендират се разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника "М." **, с който признава иска до размера на сумата **** евро. Излага твърдения, че задължението е погасено предсрочно, като за погасяванете му са платени общо **** лева.

Сочи, че в хипотеза на недействителност на договора за кредит, на възстановяване подлежи разликата между платеното (****лева) и усвоената главница (****лева) или сума, в размер на **** лева, равняващи се на **** €, която именно сума, ведно със законна лихва, е заплатена в пълен размер на ищеца, чрез услугите на „И.“ **, за което представя разписка за плащане. Сочи, че преведената сума в размер на **** € е формирана като сбор от подлежащите на възстановяване суми и дължимата законна лихва.

Прави признание на предявения осъдителен иск до размера на цитираната и възстановена сума. До пълния предявен размер, оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Излага подробно становище за недължимост на разноските, както и при евентуалност възражения за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. От адв. М. е постъпила молба, с която моли съда да постанови неприсъствено решение. Признава получаване на плащане на сумата посочена от ищеца и прави искане за изменение на иска по чл. 214 от ГПК чрез неговото намаляване.

В съдебно заседание представител на ответното дружество не се явява. От пълномощника му е постъпило становище, с което поддържа отговора на исковата молба.

Претендира разноски в хипотеза на намаляване на размера на предявения иск. Прави възражение за дължимост на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът с протоколно определение от **** г., на основание чл. 214 от ГПК, е допуснал изменение на иска, предявен от А. А. С. чрез адв. М. против „М.“ **, чрез намаляване на неговия размер, като същият следва да се счита за предявен за сумата в размер на **** евро и е прекратил производството по делото в останалата част на сумата, а именно **** евро.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от **** евро (след допуснато изменение чрез намаляване на размера на първоначалния иск), представляваща надплатена над главницата сума по недействителен догвоор за кредит.

По иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже, какво е получено от ответника, респективно стойността/размера на претендираната сума. В тежест на ищеца е също така да докаже, че полученото от ответника е без правно основание.

В тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.

Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Направеното признание на иска от ответника по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за 2 основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение. Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска.

По тези съображения въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, без да се излагат мотиви, съобразно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК. В случая съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В тази връзка с отговора на исковата молба е представена Разписка за извършено плащане от **** г. за платена в полза на ищеца сума в размер на **** евро. От своя страна ищецът е заявил, че действително претендираната сума е погасена поради извършено плащане. По тези съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от **** евро, представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № **** от **** г.., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен поради извършено в хода на производството плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора и тъй като искът е отхвърлен поради плащане, което обаче е направено след образуване на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на **** евро за държавна такса.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответното дружество, че разноските в производството следва да бъдат възложени на ищеца по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Предвидените в посочената разпоредба предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски, а именно да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска, следва да са налице кумулативно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 78, ал.

2 ГПК. В случая съдът намира, че е налице втората от двете предпоставки, а именно направено признание на предявения иск от ответното дружество. Същевременно обаче съдът намира, че не е налице първата предпоставка, защото в разглеждания случай ответникът с извън процесуалното си поведение е станал повод за завеждане на делото, доколкото в основата на предявения осъдителен иск стои обективният факт на сключения недействителен договор за потребителски кредит, който поражда правото на потребителя да иска връщане на недължимо платеното по съдебен ред. В тази връзка съдът съобрази постановките на Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС, съгласно които с оглед на това, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. Следователно от този ден вземането е изискуемо, защото неоснователността на преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. По тези съображения съдът намира, че когато предмет на исковата претенция е защита на субективни права с настъпила изискуемост (забава не е необходима), ответникът винаги е дал повод за завеждане на делото и е неприложима нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което и дължи да възмезди ищеца за сторените в процеса разноски.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна 3 правна помощ съгласно ал. 1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат спазва следните критерии: фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като осъжда другата страна да го заплати. Тази редакция на разпоредбата е съобразена с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с настоящо наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), и при възлагане на разноските следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Ето защо, като взе предвид ниския материален интерес на иска, признанието му от ответника, факта, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, както и че пълномощникът не е присъствал на проведеното съдебно заседание, съдът приема, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 120 евро с вкл. ДДС.

Съдът намира за неоснователно искането за присъждане на разноски на ответника, поради частично прекратяване на производството за сумата **** евро, поради изменение на иска чрез неговото намаляване. Ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото, като едва в хода на производството е признал иска до определен размер и е заплатил същия на ищеца. Едва в хода на процеса е установен точния размер на платената без основание сума, поради което и разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да се тълкува в съвкупност с чл. 78, ал. 2 от ГПК и не следва да се присъждат разноски на ответника.