Определение № 4569 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4569 гр. ************, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110121229 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на „***********“ ЕООД против Л. В. В.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.

Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняването на спора и следва да бъдат уважени.

Следва да се допусне изслушването на ССчЕ с въпросите по исковата молба и по отговора на исковата молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА заповедното дело към исковото!

СЪСТАВЯ на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК следния проект за доклад на делото:

Ищецът „***********“ ЕООД твърди, че на 03.09.2024 г. бил образувал ч.гр.д. № 53834/2024 г., СРС, 161 с-в, по реда на чл. 417 ГПК срещу против Л. В. В.. По това дело била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 03.12.2024 г. Заповедта била редовно връчена на ответника, който в срок възразил и с оглед на което на ищеца бил предоставен едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви искове относно вземанията си. Настоящите искове бил предявени във връзка с това указание. Ищецът поддържа, че с ответника сключил договор за заем № 1297-сф-30.11.2022 от 30.11.2022 г. и договор за заем № 1291-сф-24.11.2022 от 24.11.2022 г. По първия договор на ответника била предоставена в заем сумата от 3500 лв., а по втория – сумата от 36500 лв.

1

В договора били уговорени гратисни периоди

, размер и падеж на възнаградителна лихва и погасителни планове. По договора от 24.11.2022 г. ответникът не бил платил вноски по погасителния план с №№ 13-20 общо за сумата от 451,76 лв. – 106,33 лв. главница и 345,43 лв. възнаградителна лихва. По договора от 30.11.2022 г. ответникът не бил платил вноски по погасителния план с №№ 13-20 общо за сумата от 4710,96 лв. – 1108,57 лв. главница и 3602,39 лв. възнаградителна лихва. Падежът на тези задължения бил настъпил.

Ответникът дължал сумата от 4710,96 лева, по договор за заем № 1297-сф-30.11.2022 от 30.11.2022 г. – вноски (1108,57 лв. главница и 3602,39 лв. възнаградителна лихва) за периода 01.12.2023 г.-30.07.2024 г., ведно със законна лихва от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 451,76 лева, по договор за заем № 1291-сф-24.11.2022 от 24.11.2022 г. – вноски (106,33 лв. главница и 345,43 лв. възнаградителна лихва) за периода 01.12.2023 г.30.07.2024 г., ведно със законна лихва от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането. С оглед горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи посочените суми, ведно със законната лихва върху главниците от 03.09.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Л. В. В. оспорва исковете. Банката била нарушила задължението си за предварителна преддоговорна оценка на кредитоспособността на потребителя, каквото изискване било налице в ЗКНИП с оглед на факта на наличие на реално обезпечение – ипотека. Предвидената в двата договора гаранционна вноска от 25% била скрито възнаграждение за търговеца кредитна институция, поради което ГПР не бил в реалния размер, а и нямало ясно за потребителя описание кои разходи се включват в ГПР. Самото даване предварително на гаранционната вноска изкуствено завишавало размера на главницата, която се отпуска на потребителя, а на самия търговец гарантира една сигурна печалба от 25%. Кредитът бил свръхобезпечен във вреда на потребителя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 22 ЗКНИП, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 22 ЗКНИП наличието на: 1. отпуснат потребителски кредит, обезпечен с ипотека, от ищеца на ответника за процесната сума по валиден договор за банков кредит, 2. предаване на сумата от ищеца на ответника, 4. размер на дължимата главница по договора за кредит, изискуемост, вкл. настъпила предсрочна изискуемост по твърдения от ищеца начин; по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД – и уговорка за възнаградителна лихва, размер и изискуемост на посочената лихва.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване, че е предоставил изискуемата по ЗКНИП преддоговорна информация, за което НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата молба.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с формулираните в 2 исковата молба и отговора на исковата молба задачи.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, и 150 евро, вносим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, гр. ************, бул. „*********, тел.:

***********; моб. тел.: ***********, която да се призове за съдебно заседание.

Н А П Ъ Т ВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2026 г. от 13:30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3