Решение № 145 от 13.12.2022, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Административно наказателно дело 357/2022
- Вид
- Решение № 145
- Подписан
- 13.12.2022
- В сила
- 29.12.2022
- Състав
- Гергана Николаева Божилова
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 2, предложение първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- параграф 30 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 145 гр. Севлиево, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20224230200357 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Й. М. Й. от с. ***, област Перник, е обжалвал наказателно постановление № 22-0341-000327 от 04.08.2022 година на Началник РУ към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като в хода на административното производство са допуснати редица процесуални нарушения от категорията на съществените, както и неправилно в наказателното постановление е посочена действителната фактическа обстановка.
За ответника по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 13.09.2022 година. Жалбата е изпратена по пощата на 27.09.2022 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:
1
На 11.07.2022 година в 11:05 часа в РУ на МВР – Севлиево бил получен сигнал за възникнало ПТП на път I-4, км. 78+732 в посока на движение към гр. Велико Търново. На мястото на инцидента бил изпратен патрулен епик в състав свидетелите П.
К. и И. К.. При пристигането си на място полицейските служители установили, че жалбоподателят Й. Й., управлявайки автомобила в посочения по – горе пътен участък, излязъл извън пътното платно в ляво по посока на движението си и се е ударил в тръбен водоскок и крайпътно дърво, в следствие на което настъпило ПТП с материални щети. Пристигналата на място линейка откарала пострадалия жалбоподател в ЦСМП – Севлиево, където след установяване наличието на контузия на гръдния му кош и руптура на далака, същият бил настанен в хирургическото отделение на МБАЛ „Д-р Стоймчо Христов“ гр. Севлиево. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя, в който свидетелят П. К. описал констатираните от него и колегата му фактически обстоятелства. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние, извършено от жалбоподателя, като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае с него и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН № 601924 от 11.07.2022 година жалбоподателят не направил възражения, но отказал да подпише акта. Отказът му бил удостоверен с подписа на В.С.Д. – служител в ЦСМП – Севлиево. По делото липсват данни жалбоподателят да е депозирал писмени възражения срещу съставения му АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 04.08.2022 година Началникът на РУ на МВР – Севлиево съставил обжалваното наказателно постановление № 22-0341000327, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Й. глоба в размер на 200,00 лева.
В хода на производството съдът изслуша жалбоподателя и полицейските служители П. К. и И. К.. Същите обясниха, че при отИ.ето си на място, видели автомобила, в който все още бил постарадалия жалбоподател, който се бил ударил тръбен водоскок и крайпътно дърво. Двамата полицейски служители заявиха, че времето било ясно, че печало слънце и че пътното платно било сухо.
Жалбоподателят заяви пред съда, че причина за възникналото ПТП била рязкото и внезапно влошаване на здравословното му състояние, в резултат на което е загубил контрол над управлявания автомобил.
При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи: актът за установяване на административно нарушение и 2 обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни лица съгласно представената по делото Заповед Рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 година.
В хода на съставянето им са допуснати обаче груби нарушения на процесуалните правила, които са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".
Според наказващия орган жалбоподателят се е движел с несъобразена с пътните условия скорост. Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посочения участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености, а именно с пътните условия. В с. з. по безспорен и несъмнен начин се установи, че участакът бил прав, че настилката била суха и времето било ясно с много добра видимост.
В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В процесния случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съгласно параграф 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или 3 смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай е налице разминаване между обстоятелствената част, която е възприел АНО, а именно, че в конкретния случай било налице движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия /без да сочи какви са те/, а по - надолу е възприел и отбелязал, че водачът не избира скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение. Не става ясно какви са били пътните условия и съответно релефа на местността, за да може да се прецени с какво не е съобразена скоростта му. При това положение съдът е затруднен да приеме какво точно е следвало да извърши водачът на МПС при избиране на скоростта си на движение, т. е. с какво е следвало да се съобрази, защото изобщо не са посочени такива в наказателното постановление.
На следващо място настоящия съдебен състав намира за целесъобразно да посочи, че съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средство да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т. е. при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие. В случая не се установи по безспорен начин, че вина за настъпване на произшествието има жалбоподателя и че причина за същото е движението му с несъобразена с пътните условия, за които между другото изобщо липсва посочване и описание в наказателното постановление.
Преценката на гореизложеното дава на съда основание да приеме, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0341-000327 от 04.08.2022 година на Началник РУ към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с което на Й. М. Й., ЕГН:
**********, от с. ***, област Перник, ул. „***“ № 10, на основание чл. 179, ал. 2, 4 предложение първо от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 5