Решение № 3765 от 14.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3765 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20211100514216 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на М. К. Т. и Т. Н. П. срещу Решение № 20150683/02.07.2021 г., постановено по гр. д. № 62246/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149-ти състав.

С въззивната си жалба ищецът по първоначалните искове М. К. Т. атакува решението в частта, в която е определен режим на лични отношения на Т. Н. П. с детето Н. Т. П.а, родена на **** г. Изложени са оплаквания неправилност, необоснованост на атакувания съдебен акт в обжалваната част и постановяването му в противоречие с установената съдебна практика. Въззивникът желае отмяна на решението на първостепенния съд и постановяване на друго, с което да се внесе детайлизация в регламентирания от СРС режим на лични отношения на бащата с детето, съгласно посоченото във въззивната жалба.

Поддържа, че отсъствието на детайлизация в определения от първоинстанционния съд режим е предпоставка за конфликт между страните. Претендират се разноски.

Ответникът в първоинстанционното производство Т. Н. П. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло изложеното в последната. Наведени са подробни съображения, поради които жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

П. е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта на разписания режим на лични отношения и в частта, в която е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря месечна издръжка в размер на 300 лева. Излага подробни 1 съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт и постановяването му в противоречие с материалния закон. Желае отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което нему да бъде определен по – разширен режим на лични отношения с дъщеря му Н., съгласно описаното във въззивната му жалба, както и определяне издръжка, която да е дължима от постановяване на съдебното решение в определения с привременните мерки размер от 200 лева.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът в първоинстанционното производство Т. е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба на П. като неоснователна и намира доводите в нея за несъстоятелни. Изложени са съображения, поради които жалбата не следва да бъде уважавана.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 20150683/02.07.2021 г., постановено по гр. д. № 62246/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149-ти състав, е предоставено, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на Н. Т. П.а на майката М. К. Т., при която детето да живее, определен е режим на лични отношения на бащата Т. Н. П. с детето Н. (всяка четна седмица от годината с преспиване от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя като този режим се осъществява в рамките на учебната година, но не касае официалните празници, пролетните, летните и коледните ваканции; по време на пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великденските празници (когато включва дните, определени за Великденските празници през съответната година се прилага режим относно тези празници) за първата половина от тази ваканция за през четни години и за втората половина през нечетните години; 30 дни през лятната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, разделени на два пъти по 15 дни с преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05.; всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18:00 часа на 23.12 до 18:00 часа на 26.12, както и неработните дни по случай 03 март, 06 май и 06 септември; всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за Новогодишните празници, считано от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 01 януари на следващата нечетна година, както и за Великденските празници от 10:00 часа на разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник; ежегодно за два часа на рождения ден на детето, в случай, че този ден не попада в определения му режим за контакти, както и за своя рожден ден от 17:00 часа на 22 март до 17:00 часа на 23 март; майката също има право да прекарва с детето 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, който има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05 като през тези 30 дни общият режим не се прилага) и бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 29.10.2019 г. (датата на предявяване на исковата молба), ведно със законната лихва върху всяка просрочена 2 вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на детето и е осъдил Т. Н. П. да заплати на СРС държавна такса от 432 лева върху присъдената издръжка на детето.

При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и въззиваема М. К. Т. заявява, че спазваният режим на лични контакти на бащата с детето от петък до неделя е приемлив за Н., тя се е приспособила към него, изпълнението му осигурява спокойствие и възможност за подготовка за училище при балансиране със спортните ангажименти. Намира за удачно и съответно на искането на детето същото да прекарва с баща си по четиринадесет дни през лятото, Коледните празници и почивните дни за Нова година да бъдат редувани между родителите, рождения си ден подрастващата да споделя и с двамата и да бъде на рождените дни на всеки от празнуващите родители.

Майката споделя, че работи на ненормирано работно време, при отглеждане на детето намира подкрепа от сестрите си и своя партньор, с когото Н. добре се разбира. Посочва, че детето не се разбира добре с партньорката на баща си и последният я поставя в конфликт да взима решения по въпроси, чието решаване дължат родителите. Счита, че с оглед възрастта на детето, учебните му и спортни занимания исканият от П. разширен режим на лични отношения не е в интерес на девойката, тъй като възпрепятства възстановителния сън и подготовка за учебния процес. Декларира, че е в интерес на детето да прекарва пълноценно време с баща си. Твърди, че удареният от П. шамар е предизвикал обида у малолетната.

При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззиваемият и въззивник П. посочва, че от петата до деветата годишН. на детето по споразумения с Т. прекарвал с детето всяка сряда и всеки втори петък, събота и неделя от месеца като водел детето на училище в понеделник. През този период Н. се чувствала най – добре и най – спокойно. Режимът осигурявал двамата да прекарват достатъчно време заедно, обезпечавал възможността бащата да участва в учебния процес. Малолетната имала добра връзка с детето на партньорката му и харесвала жената до баща си. Посочва, че сам е поискал детето да посещава тренировки по баскетбол към Баскетболен клуб при Национална спортна академия и осигурява участие на детето, когато часовете на тренировките съвпадат с определения му режим на контакти с детето. Споделя, че работи на ненормирано работно време, посвещава се на учебната подготовка на детето, живее с партньорката си и нейното дете, което е на възрастта на Н.. Желае ежемесечно да прекарва по десет дни с дъщеря си, а през останалите двадесет дни от месеца тя да бъде със своята майка.

Изслушано пред въззивния съд по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет, детето Н. заявява, че живее със своята майка, по – близо до дома на която се намира посещаваното от него училище и мястото за извънкласни спортни занимания. Малолетната споделя, че желае да остане да живее с майка си и вижда баща си от петък до неделя, през пролетната ваканция, 14 дни през лятната ваканция, на рождения ден на П., а на своя иска да се вижда с двамата си родители. Детето посочва, че харесва партньора на майка си, с когото понастоящем живее и двамата с него се разхождат и тренират заедно в свободното си време. Подрастващата е 3 откровена, че по – скоро се заяжда с партньорката на баща си, заради отправена в миналото забележка за грешен отговор на математическа задача, а нейното дете се струва скучно и я дразни като иска нейни вещи. Детето сочи, че в дома на майка си разполага със собствена стая, а в дома на баща си дели една стая с дъщерята на партньорката на П.. Малолетната е категорична, че не се налагат ограничения в храненето, в миналото се е случвало баща да настоява да яде неща, които не харесва като броколи и домати.

В изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Оборище, отразени в социални доклади от 18.03.2022 г. и от 30.09.2022 г., е установено, че детето е спокойно и жизнено в присъствие на баща , с когото търси контакт и близост, свободно изразява мнението си. П. се отнася към нея с топло чувство на съпричастност и загриженост и изразява възхищението си от Н.. Между този родител и детето социалните работници са наблюдавали силно изразена емоционална връзка и са констатирали, че бащата има усет към емоционалните потребности на детето и е наясно с необходимостта то да се чувства ценено, зачитано и значимо. В хода на проучването е констатирано, че този родител притежава способност да отглежда детето правилно и ефективно. Установено е, че бащата живее със своята партньорка и нейната дъщеря. Н. се чувства като у дома си в жилището на своя баща, представляващо триетажна къща с голям двор, с разположени на първи етаж кухня с трапезария и всекидневна и спално помещение със собствен санитарен възел, а на втори етаж – детска стая, спалня и санитарен възел към всяка от стаите.Хигиенно – битовите условия в къщата са много добри, а в детската стая са осигурени основни удобства, съобразени с възрастта на двете деца. Установено е, че П. работи в семейно дружество, офисът на което е разположен в двора на къщата, в която живее, не среща финансови затруднения и има гъвкаво работно време, независимо от участието си и в друго дружество, а основните грижи за детето се полагат от майката. Същият е споделил опасения за наблюдавана промяна в поведението на Н., свързана с оплаквания за прекъсване на съня по време на пребиваването в дома на П., макар детето поначало да има здрав сън и търси причината за тази промяна в желанията на майката, свързани с компрометиране на престоя на дъщеря им в неговата къща. В периода, когато детето пребивава в дома на баща си се вижда с неговата сестра и нейните две дъщери (първи братовчедки на Н.), с които добре се разбирали.

Във втория по време изготвен за нуждите на въззивното производство социален доклад (този от 30.09.2022 г.) е отразено изявлението на бащата, че е започнал да посещава психолог, за да бъде по – добър родител и опасенията му, че при всяко посещение в дома му на детето е необходимо време, за да се отпусне и свободно да разговаря с него и дъщерята на партньорката му. Същевременно детето е споделило, че добре се разбира с партньорите на двамата си родители, но понякога между нея и детето на партньорката на П. възниквали неразбирателства. Приятелски кръг детето има изграден в близост до дома на майка си, но такъв липсва до жилището на бащата. Бащата изразява желание за активно участие в живота на дъщеря си. Изведено е заключение, че поддържането на контакт с бащата е в интерес на 4 доброто психическо и емоционално развитие на детето.

На база на изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Младост, отразени в социални доклади от 13.05.2022 г. и от 25.11.2022 г., се установява, че основните грижи за детето се полагат от неговата майка, която живее с партньор в съсобствен апартамент с добри хигиенно – битови условия, разполагащ с обзаведена съобразно нуждите на Н. детска стая. Т. работи всеки делничен ден от 09:00 часа до 17:30 часа и получава месечен доход в размер на 1 500 лева. По данни на майката определеният с привременните мерки режим на лични отношения на детето с бащата се спазва, но се случвало в този режим П. да огранича телефонните разговори на малолетната с Т. и еднократно да удари шамар на детето, заради желанието му да разговаря с майка си. Детето също споделя за ударен шамар, последван от обяснения на бащата, че това е сторено като шега. Подрастващата е споделила пред социален работник, че не се разбира много добре с приятелката на баща си и нейното дете.