Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 848 от 11.06.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 5235/2024
Вид
Решение № 848
Подписан
11.06.2025
В сила
05.07.2025
Състав
Симеон Илиянов Светославов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99,ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99,ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9,ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. Плевен, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430105235 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. №****/12.09.2024 г. на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, срещу И. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 800 лв., главница, 204,82 лв., договорна възнаградителна лихва за периода от *** г. до 20.02.2023 г., 84,18 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.02.2023 г. до 27.02.2024 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№****/2024 г. по описа на РС Плевен.

Ищецът твърди, че На *** година Длъжникът И. А. А., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № ****** с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 11 броя вноски в по 180 лв. в срок до 20.02.2023 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Сочи се, че цитираният договор не е сключен в противоречие с изискванията на чл. 9 и чл.

10 от ЗПК и съответно е действителен, доколкото е сключен в съответствие с повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Ищецът сочи, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Посочва още, че в чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписване на договора за кредит. Ищецът сочи, че горепосочените договори са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е 1 предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според ищеца дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ищецът заявява, че ответникът И. А. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. В исковата молба се твърди още, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Сочи се, че вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия, като Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер и длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Моли се съда ако приеме че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то МОЛЯ да приемете за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС. Сочи , че задължението все още не е погасено. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства. Моли съда при неявяване на представител на ищеца да разгледа делото в тяхно отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение, ако са налице препоставките за това.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител адв. А., с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Оспорва се датата на сключване на договора за заем, както и че същият е подписан от потребителя. От представените към исковата молба доказателства не се установявал размера на претендираните суми, нито че потребителят е усвоил заемната сума. Представеният договор за цесия счита, че не произвел действие спрямо потребителя, тъй като макар и упълномощен, изявлението на цесионера по чл. 99,ал.3 и 4 от ЗЗД не е достигнало до знанието на длъжника. По делото нямало представени доказателства в тази насока.

Формулира се довод, че ответникът не се представлява от избран от него пълномощник, поради което връчването на особен представител на препис от исковата молба, не може да се приравни на връчване/уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземанията, които се претендират. Връчването на особен представител по реда на чл. 47 ГПК не изпълнявало горепосоченото изискване на закона. Иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В с. з. ищецът не се явява и представлява, но с писмено становище уточнява, че процесният договор за кредит е сключен по ред, описан в ОУ на „СИТИ КЕШ“ ООД, като съгласно чл. 9,ал.1 е получил цялата преддоговорна информация на посочената от потребителя ел. поща. С натискане на бутона „изпрати“ потребителят декларирал съгласно чл. 11,ал.2 от ОУ, че приема изпратените му документи и с това се счита, че се е подписал на всяка страница от тях.

В с. з. ответникът чрез назначения му особен представител с писмено становище поддържа отговора на исковата молба и счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 01.03.2024 г. на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е 2 образувано ч. гр. д. №****/2024 г. по описа на РС Плевен и е издадена Заповед за изпълнение №***/05.03.2024 г. по силата на която длъжникът И. А. А. е осъден да плати на заявителя следните суми: 800 лв. главница, 204,82 лв. договорна лихва за периода от *** г. до 20.02.2023 г., лихва за забава в размер на 84,18 лв. за периода от 20.02.2023 г. до 27.02.2024 г., 49,66 лв. държавна такса и 50 лв. юрк. възнаграждение, дължими по договор за потребителски кредит №******/*** г.

С Разпореждане №9632/27.08.2024 г. по ч.гр.д.№****/2024 г. по описа на РС Плевен на осн. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК са дадени указания на заявителя да предяви иск по реда на чл.

422 от ГПК. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 05.09.2024 г.

От договор за паричен заем №******/*** г. сключен между СИТИ КЕШ ООД и И. А.

А., в качеството на заемател, се установява, че заемодателят предоставя заем в размер на 800 лв. на заемателя, при следните параметри: ГПР 47,83%, брой вноски 11, ГЛП 40,05%, дата на първо плащане 19.04.2022 г. и дата на последно плащане 20.02.2023 г. при обща дължима сума от 1004,82 лв. Видно от инкорпорирания в договора погасителен план е, че всяка от вноските е формирана от главница, лихва и неустойка, като общата дължима сума е 1980 лв.

Съгласно чл. 6 от договора, заемателят е задължен в срок от три дни от усвояване на заема, да предостави обезпечение, съгласно чл. 33 от ОУ чрез поръчител или банкова гаранция, а при неизпълнение на задължението ще му бъде начислена неустойка в размер на 975,18 лв. към всяка погасителна вноска. Съгласно чл. 33 от ОУ поръчителство на едно или две физически лица, трябва да отговаря на кумулативните условия: да имат осигурителен доход в общ размер на най-малко пет пъти минималната работна заплата в страната; в случай на двама поръчители, осигурителният доход на всеки от тях следва да е най-малко 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договор и за заем и да не са заематели по други договори за заем; да нямат кредити към банки или финансови институции; да представят служебна бележка от работодателя си за размера на получавания от тях доход. При избор на банкова гаранция тя следвало да е издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период включващ договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаващ задължение в размер на два пъти общата сума за плащане на договора за заем. Съгласно чл. 33,ал.2 от ОУ заемодателят си запазвал правото еднолично без да се мотивира да прецени дали предложеното обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договора за заем, докато не бъде предоставено искането обезпечение или да откаже да сключи договора за заеми при непредставяне на исканото обезпечение.

От разписка на „ИЗИ ПЕЙ“, на л.80, се установява, че е извършено плащане на *** г. от „СИТИ КЕШ“ ООД към получател И. А. А., в размер на 800 лв., с основание: заем съгласно договор ******.

От договор за продажба и прехвърляния на вземания, сключен между ищцовото дружество и „СИТИ КЕШ“ ООД на 05.04.2023 г. се установява, че цедентът „СИТИ КЕШ“ ООД е прехвърлил вземания на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД съгласно Анекс 1( в т.ч. вземанията спрямо ответника, вкл. за неустойка). Съгласно чл.4.3 от договора цедентът упълномощава цесионера, от негово име, да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключената цесия.

Към исковата молба е представено уведомление за цесия, от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, адресирано до И. А. А., за прехвърляне на вземанията на СИТИ КЕШ ООД на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ по договор за кредит №******/*** г.

От заключението на приетата ССЕ експертиза се установява, че на *** г. е сключен договор за заем №****** между ответника И. А. А. и СИТИ КЕШ ООД, по който е усвоена заемна сума от 800 лв. със срок за погасяване 11 месеца, при годишен лихвен процент – 40,05 и ГПР 47,83% и обща сума, подлежаща на връщане в размер на 1004,82 лв. Всяка погасителна вноска включвала главница и лихва, а при неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема, като в погасителния план е начислена неустойка в размер на 975,18 лв. към всяка вноска. Първата вноска по договора е на 19.04.2022, а последната на 20.02.2023 г. По договора нямало извършени плащания от страна на ответника. На 3

05.04.2023 г. "СИТИ КЕШ" ООД прехвърлило вземанията по договора на ищцовото дружество, а именно: 800 лв. главница, 204,82 лв. договорна лихва, 975,18 лв. неустойка, 454,84 лв. такси и лихва за забава.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като са последователни и в съответствие със заключението на вещото лице, установило след проверка в счетоводствата на дружествата, че е сключен процесния договор за заем на съответната дата, сумата е усвоена, а вземанията са прехвърлени в цялост на ищцовото дружество. Дори и при изключване на оспорените писмени доказателства, заключението установява същите правнорелевантни факти.