Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 22.01.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5124/2024
Вид
Решение № 116
Подписан
22.01.2025
В сила
13.02.2025
Състав
Милен Иванов Бойчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Русе, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520105124 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т. 2 и чл. 224, ал.1 КТ.

Постъпила е искова молба от О. Н. Т. срещу „Метал Корект Трейд“ ЕООД, в която се твърди, че между страните е имало сключен трудов договор, по силата на който ищецът бил нает като работник в ответното дружество на длъжността „Електромонтьор“, считано от 04.09.2023г. Със споразумение от 04.09.2023г. заплатата му била определена на 19 евро на час, при 8 часов работен ден. Трудовият договор бил прекратен на 29.02.2024г. Ищецът твърди, че за периода месец януари и месец февруари 2024г. не е получил дължимото му трудово възнаграждение, както и не е използвал за периода на трудовото си правоотношение платен годишен отпуск, като и при прекратяване на трудовото правоотношение не му е платено обезщетение за неизползвания за 2023г. и 2024г. платен годишен отпуск. С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати общо сумата от 16 937 лв., състояща се от: обезщетение в размер на 2377лв., за неползван годишен отпуск за 2023г. в размер на 8 работни дни, обезщетение в размер на 1486лв. за неизползвания отпуск за 2024г. в размер на 5 дни и неизплатени работни заплати за 1 м.януари.2024г. и м.февруари.2024г. всяка от които в размер на по 6537лв.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че посоченото от ищеца възнаграждение било определено във връзка с командироването му за работа в Германия, което било до месец декември 2023г. Твърди се, че през периода януари и февруари ищецът не се явявал на работа, не е изпълнявал трудовите си задължения, включително за период от 14 дни през месец януари 2024г. е бил в болничен поради общо заболяване. До прекратяване на трудовото правоотношение същият не е полагал труд в ответното дружество и не му е дължимо трудово възнаграждение. Оспорва се и размера на претендираните като брой дни дължим отпуск за 2023 г. и 2024 г., както и размера на заплатата, върху която следва да бъде определян. В случай, че се приеме, че му е дължимо такова обезщетение следвало да бъде съобразена първоначално уговорената заплата, а не тази, която е за работа в Германия. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че на основание трудов договор от 04.09.2023г., между страните по делото е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен в ответното дружество на длъжността „електротехник, строителен“, с работно време от 8 часа, с основно трудово възнаграждение в размер на 1000лв. и място на работа в гр. Русе.

С допълнително споразумение от 06.09.2023г., за периода от 06.09.2023г. до 31.12.2023г. ищецът е командирован да изпълнява служебните си задължения във Федерална Република Германия, с уговорено почасово възнаграждение в размер на 19 евро.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед на работодателя от 26.02.2024г. на основание чл. 325, ал.1 т.4 КТ (със завършването на определена работа).

Няма спор между страните, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не са изплащани трудови възнаграждения и обезщетения.

2

Доколкото ищецът не е оспорил твърденията на ответника и представените от него писмени доказателства, съдът приема, че няма спор относно обстоятелството, че от 01.01.2024г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не се е явявал на работното си място и не е изпълнявал трудовите си задължения по договора, включително и за период от 14 дни през месец януари е бил в отпуск по болест, за което обстоятелство е представил болничен лист пред работодателя си, който последният е представил пред НОИ.

Според заключението на изготвената по делото икономическа експертиза, последното изплатено трудово възнаграждение на ищеца е за месец декември 2023г. и е в брутен размер от 4873,49лв. Във ведомостта за РЗ на ответното дружество за месец януари 2024г. на ищеца е начислено обезщетение по чл. 40, ал.5 КСО за първите два работни дни от болничния му за месец януари в брутен размер от 63,63лв. и чиста сума за получаване 51,10лв. Според направените изчисления от вещото лице, обезщетението на ищеца по чл. 40, ал.5 КСО следва да е в брутен размер 63,64, а след приспадане на личните осигурителни вноски дължимата нетна сума е 54,87лв.

В счетоводството на ответното дружество не са налични документи удостоверяващи изплащането на тази сума, включително и на изчислената по ведомостите за заплати. Вещото лице е изчислило, че за отработеното време през 2023г. на ищеца се полагат 6 дни платен отпуск, а съобразно ползвания болничен през месец януари 2024г. още един ден или общо за периода на трудовото правоотношение 7 дни. Съобразявайки последното изплатено трудово възнаграждение на ищеца и дните за които е изплатено, вещото лице е изчислило, че дължимото на ищеца обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ е в брутен размер 1895,25лв., а след приспадане на 10 % данък по ЗДДФЛ, чистата сума за получаване е в размер на 1705,72лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска за неплатено трудово възнаграждение: ищецът не е оспорил възражението на ответното дружество, че в периода от 01.01.2024г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 26.02.2024г. не се е явявал на работното си място и не е престирал работната си сила (т.е. не е полагал труд или поне не е бил на разположение на работодателя, за да изпълни възложените му задачи съобразно задълженията си по трудовия договор). При 3 това положение няма основание да бъде прието, че при това неизпълнение на трудовия договор от страна на ищеца му е дължимо насрещно изпълнение на договора от работодателя - да му заплати уговореното трудово възнаграждение. Последното е дължимо за положен труд, какъвто безспорно ищецът не е полагал за претендирания период – месеците януари и февруари 2024г. Единствената дължима сума за този период е възнаграждение за 2 работни дни, изчислено на основание и в размер по чл. 40, ал.5 КСО (70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение), която дължима сума според заключението на вещото лице е в брутен размер от 63,64, а след приспадане на личните осигурителни вноски в нетен размер 54,87лв. Доколкото тази сума не е платена, то ответното дружество следва да бъде осъдено да я заплати на ищеца. По тези съображения предявения иск за заплащане на трудови възнаграждения следва да бъде уважен в брутен размер от 63,64лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 13 074лв. като неоснователен.

Поиска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ: Безспорно се установява по делото, че за периода на трудовото правоотношение между страните, ищецът не е ползвал платен годишен отпуск, а след прекратяването на трудовото правоотношение работодателят не му е изплатил обезщетение за неизползвания отпуск. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобразява реално отработеното време от ищеца, а не времетраенето на трудовото правоотношение, както и времето в което е бил в болничен.

Съобразявайки заключението на вещото лице обезщетението е дължимо за 7 работни дни. Дължимата за тях сума следва да се определи по реда на чл. 228 КТ, или въз основа на последното получено от ищеца месечно брутно трудово възнаграждение, което според заключението на вещото лице възлиза на 1895,25лв. в брутен размер. Правноирелевантно за спора е обстоятелството дали при предходен работодател ищецът е ползвал платен годишен отпуск за 2023г. и в какъв размер, каквото възражение е направено в отговора на исковата молба. Също така за база за определяне на обезщетението следва да бъде съобразено уговореното и последно изплатено трудово възнаграждение в размерите по допълнителното споразумение, а не по трудовия договор.

Ищецът не е полагал труд, за който да му е било дължимо трудово възнаграждение в по-ниския размер определен с трудовия договор.

4

Ответникът-работодател е имал възможност да прекрати трудовото правоотношение с ищеца и преди 26.02.2024г., както на същото основание на което го е прекратил, така и поради виновното поведение на ищеца, който по неизяснени по делото причини не е изпълнявал трудовите си задължения за продължителен период от време. След като не се е възползвал от тази възможност и трудовото правоотношение е продължило да съществува само „формално“, няма основание дължимото обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ да се определи върху размер на трудово възнаграждение, което по изложените погоре мотиви, съдът е приел за недължимо, каквото е и становището на ответното дружество.

По изложените съображения искът по чл. 224, ал.1 КТ следва да бъде уважен в брутен размер от 1895,25лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 3863лв.

При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение пропорционално на уважената част от исковете или 138,79лв.

Съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1680,25лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса върху уважените искове, или 50лв. за първия и 75,81лв. по втория или общо 125,81лв. държавна такса, както и разноски за изготвената по делото експертиза, пропорционално на уважената част или 35,61лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Метал Корект Трейд“ ЕООД ЕИК205241950, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна Независимост“ №3, представлявано от управителя Йордан Николаев Йовчев да заплати на О. Н. Т.

ЕГН********** с адрес гр. Видин, *********** сумите: 63,64лв. представляващи брутния размер на неизплатено трудово възнаграждение за 2 работни дни през месец януари 2024г. и 1895,25лв. представляващи брутния размер на обезщетение за 7 дни неизползван платен годишен отпуск.

5

ОТХВЪРЛЯ предявените от О. Н. Т. ЕГН********** с адрес гр.

Видин, *********** срещу „Метал Корект Трейд“ ЕООД ЕИК205241950, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна Независимост“ №3, представлявано от управителя Йордан Николаев Йовчев искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.01.2024г. до 26.02.2024г. в брутен размер над 63,64лв. до пълния предявен размер от 13 074лв., и за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск в брутен размер над 1895,25лв. до пълния предявен размер от 3863лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Метал Корект Трейд“ ЕООД ЕИК205241950, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна Независимост“ №3, представлявано от управителя Йордан Николаев Йовчев да заплати на О. Н.

Т . ЕГН********** с адрес гр. Видин, *********** сумата от 138,79лв. разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА О. Н. Т. ЕГН********** с адрес гр. Видин, *********** да заплати на „Метал Корект Трейд“ ЕООД ЕИК205241950, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна Независимост“ №3, представлявано от управителя Йордан Николаев Йовчев да заплати сумата от 1680,25лв. разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Метал Корект Трейд“ ЕООД ЕИК205241950, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна Независимост“ №3, представлявано от управителя Йордан Николаев Йовчев да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса върху уважените искове в общ размер на 125,81лв., както и 35,61лв. разноски по делото.