Решение № 260032 от 21.09.2020, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1363/2019
- Вид
- Решение № 260032
- Подписан
- 21.09.2020
- В сила
- 08.06.2021
- Състав
- НЕВЕНА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл.343б,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.29,ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 51 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е № гр.К., 21.09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
К.ят районен съд,първи наказателен състав,в открито съдебно заседание, на двадесет и шести август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател :
НЕВЕНА И. при участието на секретаря Ана Цанова като разгледа докладваното от съдия И. гр. дело № 1363/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за изменение на определен по съдебен ред режим на лични контакти между родител и дете с правно основание чл.59, ал.9 от СК, във връзка с чл.127, ал.2 от СК.
Производството е образувано по молба от В.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. С.Р.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения: гр. С.З., бул. „Р.“ № **, сутерен, тел.: **********, ел. поща: ************@***.**, против В.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищцата твърди, че с Решение № 3679 от 01.11.2018 г. по гр. дело № 4327/2018 г. по описа на Районен съд-П. бил прекратен гражданския брак между страните. Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.Б.Х., ЕГН **********, било предоставено на майката В.Д.К., при която било определено и неговото местоживеене.
На бащата В.Б.Х. бил определен следния режим на лични отношения с детето Д.Б.Х.:
- До навършване на 3 години на детето Д.Б.Х. бащата В.Б.Х. ще има право да осъществява личните си контакти с детето по местоживеенето на детето и в присъствието на майката, съответно през всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в събота от 10,00 часа до 16,00 часа и в неделя от 10,00 часа до 16,00 часа.
След навършване на тригодишна възраст на детето определеният режим на лични отношения включвал вече и четиринадесет последователни дни през лятото, както и Коледните празници, Великденските празници и рождения ден на детето, при условията на редуване на майката и бащата.
Твърди, че според родителя, упражняващ родителските права, този разширен режим на лични отношения, включващ преспиване на детето при бащата още след навършване на 3 годишна възраст, не бил подходящ за детето и поставял множество рискове за неговото развитие.
От влизане в сила на решението за развод, бащата осъществявал относително редовно определения му режим, но само през един от двата посочени дни - по-често в събота. До настоящия момент той не изявявал желание да използва и другия ден, предоставен му със съдебното решение.
По време на срещите с детето, той се държал относително добре с него, но проявите му на агресия по отношение на майката не били престанали, като те се случвали и пред самото дете. Ответникът си позволявал да се държи грубо и арогантно към майката пред самото дете, да проявява агресия и употребява думи, крайно неподходящи за едно толкова малко дете.
Сочи, че когато идвал на срещи с детето ответникът пиел бира и управлявал лекия си автомобил след като употребявал алкохол.
Със съдебното решение на бащата бил предоставен един твърде разширен режим на лични отношения, който с оглед на трайно изявеното му поведение не съответствал на неговите родителски възможности и капацитет. Необходимо било този разширен режим да бъде отложен във времето, докато детето израсте интелектуално, емоционално и психически, за да може да се справя с предизвикателствата и трудностите, които можело да възникнат при срещите с бащата.
Доколкото било известно, към настоящия момент В. живеел на квартира на свободен наем. Неизвестно било какви били условията при него, включително дали те били подходящи за отглеждането на дете на възрастта на Д..
Твърди, че ответникът не притежавал собствено жилище. В жилището пък, в което живеели родителите му, а така също и неговия брат, условията били крайно неподходящи за отглеждането на дете. И двамата родители били лица с трайни увреждания, които имали проблеми с придвижването, а братът бил с трайни психични проблеми. Жилището било пренаселено, нямало стая, която да била подходяща за отглеждането на дете.
Сочи, че бащата никога не бил оставал насаме със своята дъщеря. Той не знаел как да се грижи за нея, не можел да се справя нито с храненето ѝ, нито с режима ѝ на спане. Единствения път, когато се наложило да остане сам с Д., бил когато тя била на около година и три месеца.
Майката я оставила с надеждата, че ще я гледа, докато била на работа в интервала от 13 до около 17 часа. По това време детето трябвало да обядва и да спи. Когато се прибрала вкъщи храната не била изядена, детето не било сложено да спи, а си играело в кошарата, вещите на детето не били подредени и оправени и всичко било разхвърляно. В. обяснил, че тя не искала да яде, не искала да спи, като се оправдал, че и тя има дни, в които не ѝ се яде. Това бил единственият случай, когато двамата оставали насаме.
Твърди, че и към настоящия момент бащата не знаел как да се държи с детето. А сега било още по-трудно тя да бъде приспивана, да бъде хранена. Д. постоянно търсела майка си. Будела се през нощта и отново търсела нея. Между тях двете съществувала толкова силна връзка и привързаност, че самото дете не желаело да се отделя от майка си и да остава с някой друг.
В. бил избухлив като характер и лесно се изнервял. Всичко това поставяло под съмнение неговите възможности да може сам, в рамките на два последователни дни или повече да полага грижи за тригодишната си дъщеря. Отделно от това, употребата на алкохол, на цигари и на други упойващи вещества, често го правели неадекватен, което представлявало пряка и непосредствена опасност за едно толкова малко дете.
В. упражнявал свободна професия музикант, като през летните месеци бил на морето, а зимните - на зимните курорти, като Банско, Пампорово и т.н. Докато били по курортите, няколко човека обитавали една и съща стая - ергенска квартира. Условията били крайно неподходящи да има при себе си дете. Най-често това се случвало през целия сезон в Слънчев бряг. Отделно от това, докато бил на работа В. непрекъснато употребявал алкохол, а твърде възможно и други упойващи вещества, което карало майката да се чувства крайно несигурна за здравето на своего дете.
Въпреки, че бил в граждански брак, В. така и не свикнал да бъде семеен мъж, със всичките ангажименти, произтичащи от това. Той и към настоящия момент водел своеобразен ергенски начин на живот и трудно можел да се справя с потребностите на едно толкова малко дете. И към настоящия момент той поемал различни ангажименти да свири по заведения, като тези ангажименти съвсем логично били в края на седмицата, когато бил и определения му режим на лични отношения с детето.
Твърди, че никога не бил присъствал когато детето било болно и не проявявал интерес към това, какво трябвало да се предприеме в подобни кризисни ситуации. Той категорично не бил в състояние да осигурява потребностите на своята дъщеря и да откликва на нуждите ѝ, още повече в критични ситуации. Не бил за пренебрегване и факта, че ответникът нямал на кого да разчита на помощ при грижите за детето от страна на разширения си семеен кръг.
На последно място, не бил за пренебрегване и факта, че ответникът бил осъждан за извършване на престъпление от общ характер по чл. 343б от НК, а именно: управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. За извършеното престъпление, на ответника било наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване, на осн. чл. 66 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години. Отделно от това, от приложената към наказателното дело справка за нарушител, било видно, че ответникът осъществил множество нарушения на Закона за движение по пътищата, за което му били наложени голям брой наказания. За периода от 2009 г. до 25.03.2018 г., ответникът извършил над 25 нарушения на Закона за движение по пътищата. Издадени били множество наказателни постановления и били наложени глоби. Това определяло ответника като личност, която трайно не съобразявала поведението си с правилата за движение и представлявал опасност за самия себе си и хората, с които се движел в управляваното от него МПС. Тези обстоятелства станали известни на ищцата едва след одобряване на споразумението по чл. 51 от СК от съда и те водели до наличието на напълно основателен страх у нея за здравето и живота на нейното дете, ако то остане самостоятелно със своя баща.
Всичко посочено до тук водело до основателния извод, че ответникът не бил в състояние да остава сам с детето Д. към настоящия момент, а твърде вероятно и за един по-продължителен период от време в бъдеще.
Тези обстоятелства водели до необходимост от изменение на определения режим на лични отношения на бащата с детето, като възможността той да осъществява пълноценно и самостоятелно лични отношения с детето, бъде отложена след навършване на 7-годишна възраст на Д..
С оглед на всичко гореизложено моли съдът да постанови решение, с което да измени мерките по отношение на малолетното дете Д.Б.Х., ЕГН **********, определени с Решение № 3679/01.11.2018 г. по гр. дело № 4327/2018 г. по описа на Районен съд-П., в частта относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, както следва:
- До навършване на 5-годишна възраст на детето, бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с детето Д.Б.Х., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в събота от 10,00 часа до 16,00 часа и в неделя от 10,00 часа до 16,00 часа, като контактите се осъществяват в населеното място, в което е определено местоживеенето на детето, в присъствието на неговата майка;
- До навършване на 7-годишна възраст бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с детето Д.Б.Х., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в събота от 10,00 часа до 16,00 часа и в неделя от 10,00 часа до 16,00 часа, като контактите се осъществяват в населеното място, в което е определено местоживеенето на детето, без присъствието на неговата майка;
- След навършване на 7-годишна възраст на детето бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с детето Д.Б.Х., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в съботния ден до 17,00 часа в неделния ден с преспиване в дома му, както и 14 последователни дни през лятото, което време да не съвпада с ползването на отпуск от майката;
- След навършване на 7-годишна възраст режимът на лични отношения на бащата с детето по време на официалните празници да бъде определен по следния начин:
- През Коледните празници, всяка нечетна година за дните 24-ти и 25-ти декември, бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с детето Д.Б.Х. от 10,00 часа на първата дата до 17,00 часа на втората дата с преспиване;
- През Новогодишните празници, всяка четна година за дните 31 декември и 01 януари, бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с детето Д.Б.Х. от 10,00 часа на първата дата до 17,00 часа на втората дата с преспиване;
- През Великденските празници, всяка нечетна година бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с детето Д.Б.Х. от 10,00 часа в съботата след „Разпети петък“ до 17,00 часа в неделя на „В.“ с преспиване.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Заявява, че счита заведеният от ищцата иск за допустим, но неоснователен. Действително с В.Д.К. имали общо дете Д.Б.Х., която била малолетна. С Решение № 3679/01.11.2018 г., постановено по гр. д. № 4327/2018 г. по описа на РС-П. родителските права по отношение на детето, били предоставени на майката, а на ответника бил определен режим на лични контакта с него така, както било посочено в исковата молба. По отношение на определения режим, двамата с К. постигнали доброволно съгласие, което още тогава съобразили с ниската възраст на Д., както и с възможностите на всеки един от тях самостоятелно да полага адекватни грижи за нея. Съдът преценил, че тяхното съгласие не противоречало на закона, отговаряло напълно на интересите на детето и го възприел изцяло, като постановил решение в този смисъл.
Сочи, че ищцата обуславяла искането си за промяна режима на лични отношения с обстоятелства, които ѝ били известни и които били взети предвид още при постановяване на Решението по гр. д. № 4327/2018 г. по описа на РС-П., а не на нови такива. Твърди, че спазвал определения режим и се стараел да отделя все повече внимание на детето.
Разпечатката съдържа 42 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b6b13b2-3ad0-4958-8b95-856e3d1a1094