Решение № 57 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Пазарджик, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900168 по описа за 2025 година

Настоящето производство е образувано по подадена искова молба от С.

С. Ч., ЕГН **********, чрез адв. И. от С., против „ИЗИРА ГРУП“ ЕООД, ЕИК 112661470, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.

„Есперанто“ № 10.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното:

Между страните по делото на 14.08.2018 г. бил сключен неформален договор за заем за сумата от 100 000 лева, преведени на 15.08.2018 г. с платежно нареждане с основание „предоставяне на заем“. Уговорката била заемополучателят да връща по 2 750 лева на месец. Въпреки нерегулярните погасявания, към настоящия момент останал непогасен остатък в размер на 62 250 лева.

Предявена е частична претенция за сумата от 33 000 лева от общия размер от 62 250 лева, като по воля на ишеца тази главница е определена като сбор от месечните вноски за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2021 г.

Претендира се и мораторна лихва върху тези вноски, подробно описани в табличен вид в исковата молба, в общ размер от 12 874.20 лева за периода от 01.09.2022 г. до 01.09.2025 г.

В законоустановения срок по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от 1 ответното дружество, в който по същество се оспорват така предявените искове. В този смисъл се твърди, че дружеството – ответник не е страна по договор за заем, както се твърди от ищеца. Възразява се, че не всяко предаване на парична сума между страните предпоставя наличието на договор за заем и затова се оспорва да са налице уговорки между страните в процеса за сключването на такъв договор.

Отделно се твърди, че след справка в ТР можело да се установи, че към релевантния момент „ИЗИРА-ГРУП“ ЕООД не е било еднолично дружество с ограничена отговорност, а дружество с ограничена отговорност.

Следователно превода е по банковата сметка на ЕООД, а не на съществуващото към момента ООД.

Прави се и възражение за погасяване по давност на исковите претенции – главният иск и акцесорния за лихвите.

Възразява се и да се дължат мораторни лихви поради липсата на отправена покана към ответното дружество.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която не са наведени нови доводи и обстоятелства. Подържат се вече изложените такива в исковата молба.

Във връзка с направените от ответното дружество възражения е изразено становище, че същите са неоснователни. В тази връзка се представят нови писмени доказателства – платежни нареждания , изходящи от ответника, от които ставало очевидно, че дружеството заплащайки част от месечните вноски е признало наличието на процесния договор за заем.

В срока по чл. 373 ГПК ответното дружество е подало допълнителен писмен отговор, в който е изразено становище, че се подържат изцяло всичките възражения направени с отговора на исковата молба. Изразено е съгласие за приемането на представените от ищеца с допълнителната искова молба писмени доказателства – 3 броя платежни нареждания. След приключване размяната на книжата по делото по реда на чл.367 и сл. от ГПК ответното дружество е оттеглило съгласието за приемане на посочените писмени доказателства поради което и същите не следвало да се ценят като надлежни доказателствени средства в процеса. Ето защо отправя искане предявените претенции от ищеца да се отхвърлят като неоснователни.

Претендират се разноските.

2

Страните в процеса в хода на устните състезания подържат изцяло наведените от тях доводи и възражения.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, които са допустими.

По същество:

Безспорно се установи в процеса, че между страните по делото са възникнали облигационни отношения по неформален договор за заем, сключен на 14.08.2018 г.

Неоснователни са възраженията на ответното дружество, че липсва такъв договор поради липса на доказателства за уговорени между страните основните елементи на договора – срокът за връщане на заемната сума и заплащането й на месечни вноски, поради което и не може да се приеме да е осъществен фактическия състав на сделката. Действително договорът за заем е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В случая обаче се доказа по един несъмнен начин, че процесната сума 100 000 лева реално е получена от заемателя. В този смисъл от приетите по делото писмени доказателства – копие на платежно нареждане с уникален рег.№ BORD01726124/15.08.2018 г. на ******** АД, е видно, че ищецът е превел по сметка на ИЗИРА ГРУП ЕООД сума в размер на 100 000 лв. , като основание за този превод е посочено „предоставяне на заем“. Получаването на сумата от ответното дружество се установява от приетото удостоверение с вх. № 2277/25.02.2026г. от ******* АД, от което е видно, че по банкова сметка с IBAN : **********, с титуляр ИЗИРА ГРУП ЕООД е получена сума от 100 000 лв.

Предвид посочените доказателства, както и приетите 3 броя платежни нареждания, които не са оспорени по съответния процесуален ред – чл.193 от ГПК, респект. не е оборена доказателствената им сила и при спазване 3 разпоредбата на чл.305 от ТЗ съдът приема за безспорно установено, че сумата от 100 000 лева, предмет на договора за заем, сключен на 14.08.2018 г., реално е предадена от ищеца и получена от отвотното дружество на 15.08.2018 г. Това обстоятелство е установено и от заключението по приетата ССЕ, което като компетентно изготвено съдът изцяло кредитира.

От приетата ССЕ се установява и още, че заемът е осчетоводен от ответното дружество по сметка 499/5“Други кредитори“ – аналитична партида на С. Ч.. Същото е извършило и 14 броя преводи от по 2750 лева в периода от 1.10.2018 г. до 26.09.2019 г. на обща стойност 35 750 лева, а като основание за плащането е посочено „ вноска съгласно договор за заем от 14.08.2018 г.“.

След месец септември 2019 г. липсват данни за погасяване на заема от страна на заемополучателя. Останали са общо дължими 64 250 лева.

От приетото до тук като безспорно установено в процеса следва извода, че между страните в процеса е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен на 14.08.2018 г. договор за заем, въз основа на който ищецът Ч. е представил в заем на ответното дружество сумата 100 000 лева. Следователно фактическият състав на договора за заем, визиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случаят е осъществен – налице е съгласие за предаване на заемната сума със задължение на заемателя да я върне и реалното предаване на тази сума. Няма спор, че остатъка в размер на 64 250 лева е непогасен от ответника. Вярно е обаче, че липсват доказателства относно срока за връщане на заетата сума, както и начина и на връщане – на месечни вноски с определен размер, в какъвто смисъл са и възраженията на ИЗИРА ГРУП ЕООД. Ето защо и съобразно признанието на ищеца, че липсва нарочна покана до ответното дружество за връщане на даденото по процесния договор за заем преди иницииране на настоящето производство, съдът приема, че изискуемостта на вземането в общ размер от 64 250 лева е настъпила от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2025 г., както и давността започва да тече от този момент. В този смисъл възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла в негова полза погасителна давност е неоснователно.

Горният извод мотивира и следващият, а именно за недължимост на лихви за забава за периода преди предявяването на иска поради липса на доказателства за настъпила изискуемост на вземането, което прави 4 неоснователна акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД.

Поради изложеното до тук предявеният иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД се явява изцяло основателен за сумата от 16872,63 евро /33 000 лева/, частично предявена от общо дължимата сума в размер на 31 827,92 евро /62 250 лева/. Акцесорната претенция за заплащане на мораторни лихви за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 6 582,47 евро /12 874,20 елав/, като неоснователна ще следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски съгласно чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК имат и двете страни, като присъждането им е своевременно поискано с представени списъци по чл. 80 от ГПК.

Общо сторените от ищеца съдебно деловодни разноски са в общ размер 1193,86 евро, като съобразно изхода на спора ответното дружество следва да му заплати сумата 858,81 евро, изчислени по компенсация. Предвид, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е поискано от същия да се определи при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв, то същото при спазване изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа и съобразно уважената част от исковите претенции е в общ размер на 1682 евро, която сума следва ответното дружество да бъде осъдено да я заплати. Така определено възнаграждението за процесуално представителство освен, че е съобразено с цитираната законова норма, е изчислено и при съобразяване с решение на СЕС, ІІ с. от 25.01.24 по дело C 438/22/, съгласно което посочените в Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, като не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случаят и тази преценка е направена от съда при определяне на дължимото му се възнаграждение.

Предвид изхода на спора и по аргумент на чл.78 ал.3 от ГПК разноски се дължат и на ответното дружество, които в случая представляват платен адвокатски хонорар, който изчислен по компенсация е в размер на 617 евро.

Решението се постановява при спазване разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в РБългария.

5

Воден от горното и на основание чл.236 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ИЗИРА ГРУП“ ЕООД, ЕИК 112661470, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Есперанто“ № 10 да заплати на С.

С. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ №*, ет.* сумата 16 872,63 евро /33 000 лева/, частично предявена от общо дължимата сума в размер на 31 827,92 евро /62 250 лева/, представляваща неплатена главница по договор за заем от 14.08.2018 г., както като дължима на отпаднало основание – едностранно развален договор за паричен заем от 14.02.2014г., както и сумата 2 540,81 евро, представляваща сторени разноски в процеса платена държавна такса и адвокатски хонорар изчислени по компенсация.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. С. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ №*, ет.*, против „ИЗИРА ГРУП“ ЕООД, ЕИК 112661470, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.

„Есперанто“ № 10 иск по чл.86 от ЗЗД за сумата 6 582,47 евро /12 874,20 лева/, представляваща изтекли мораторни лихви за забава, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С. С. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ №*, ет.*, да заплати на „ИЗИРА ГРУП“ ЕООД, ЕИК 112661470, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Есперанто“ № 10 сумата 617 евро, представляваща платен адвокатски хонорар изчислен по кампенсация.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 6