Решение № 275 от 15.10.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Бургас, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Г.а

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100601220 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано по повод въззивна жалба от адв.Станко Кралев – БАК, като защитник на подсъдимия А. Г. Т. против Присъда № 3 от 10.02.2025 г., постановена по НОХД № 674/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър. С оспорената присъда подс. А. Г.

Т., ЕГН********** от гр. ***** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК, за което на основание 55, ал.1, т.1, вр. с чл.58а, ал.4, предл. второ от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. Със същата присъда осъденият е осъден да заплати направените по производството разноски общо в размер на 131, 73 лв.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с правните съображения на районния съд да не приеме деянието за маловажен случай по смисъла на чл. 354а ал. 5 от НК с аргументи, определящи произнасянето като незаконосъобразно и необосновано и се моли за отмяната му. Жалбоподателят се позовава на настъпила по отношение на предходни осъждания реабилитация, която счита за проява на чисто съдебно минало и неправилност на приложението на материалния закон – счита, че деянието осъществява престъплението по чл.354а, ал.5 НК, с оглед характеристиките на деянието и на дееца.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция подс.Т., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. Станко Кралев от АК-Бургас, който намира жалбата за основателна и моли атакуваната с нея присъда да бъде изменена, като подсъдимият бъде признат за виновен по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 НК.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Мотивира се, че макар и подсъдимият да е реабилитиран, 1 това обстоятелство не е в състояние да заличи факта на неговото осъждане, което води до извод за завишена обществена опасност на дееца.

В становището си пред съда, както и в последната си дума подс. Т. декларира, че към момента се лекува и се чувства по-добре. Не употребявал наркотици и иска да му бъде наложено наказание глоба.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на адв.Кралев за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като е подаден в установения в чл. 319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 от НПК, след изричното признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти.

Първоинстанционният съд констатирал, че признанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Самопризнанието на подсъдимия е изразено ясно, недвусмислено и категорично, и не е било оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на подсъдимия е доказателствено обезпечено в необходимата степен и действително се подкрепя от показанията на свидетелите В.К. и С.С. (л.13 и л.15 от ДП), от протокол за личен обиск на лице (л.42 от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (л.16-20 от ДП), протокол №862 от 09.08.2024 г. за извършена химическа експертиза (л.

27-28 от досъдебното производство), от справката за съдимост на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, събрани в досъдебното производство – заповед за задържане, писма и други. Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе следната, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, фактическа обстановка:

На 14.08.2024 г., около 15,00 ч. свидетелите В. К. и С. С. - полицаи по охрана на обществения ред, при обход в района на гр. Несебър, кв. „Черно море“, пред кафе „Детелина“ спрели за проверка лице, установено като подс. А. Т.. Бил му извършен личен обиск по реда на ЗМВР, съгласно съставен протокол (л.42 от ДП), при който в държане на подсъдимия са установени лични вещи, подробно описани в протокола, сред които в преден десен джоб на панталона на Т. и полиетиленов плик, съдържащ тревна маса. За съдържанието в плика, Т. посочил, че представлява „чай за лична употреба“. При извършен оглед на съдържанието на полиетиленовия плик и извършен наркополеви тест, тревната маса реагирала на канабис (протокол за оглед на ВД - л.16-20 от ДП).

Съгласно заключението по назначената химическа експертиза, обективирано в Протокол № 862/09.08.2024 г. (л.27-28 от ДП) е установено нетно тегло на тревната маса в размер на 8,126 грама, като при извършеното изследване е установено наличие на високорисково наркотично вещество - синтетичен канабиноид - MDMB-4еn- PINACA(MDMB PENINACA). Експертизата посочва, че така установеното вещество е поставено под забрана, 2 като е включено в Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.З, ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В посочения закон изрично е отразено, че за да бъде държано наркотично вещество, в т.ч. за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, се издава съответно разрешение. Извършената оценка на така установеното наркотично вещество - синтетичен канабиноид възлиза на 243,78 лв.

При обсъдените доказателства и доказателствени средства, въззивният съд н е споделя заключенията на първата инстанция и намери, че неправилно РС-Несебър е стигнал до извода, че деянието на подс.Т., осъществява възведеното му с обвинителния акт престъпление по чл. 354а ал. 3, т. 1 от НК и е следвало да квалифицира деянието като такова, изпълващо изцяло състава на престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 предл. второ т. 1 от НК - маловажен случай на държане на наркотични вещества без надлежно разрешително.

От обективна страна, подсъдимият Т. е упражнявал собствена фактическа власт, т. е. е държал у себе си описаното по-горе по вид, тегло и стойност, високорисково наркотично вещество - синтетичен канабиноид-MDMB-4еn-PINACA (MDMB- PENINACA), без предвиденото в чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП разрешително. От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението при "пряк" умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 предл. първо от НК, като форма на умишлена вина, тъй като е съзнавал забранения характер на държаните субстанции и обстоятелството, че не разполага с изискващото се разрешително, и наред с това е предвиждал и желаел настъпването именно на съставомерните последици от неправомерното държане. Доказателство за посочената форма на вина, като субективен елемент от състава на престъплението, е и признанието на подс.Т., че държи у себе си въпросното наркотично вещество, съдържащо се в признаването на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт имплицитно, както и признаването на държането „за лична употреба“, направено както пред първоинстанционния съд, така и и пред настоящата съдебна инстанция. Не се споделят обаче мотивите на първоинстанционния съд относно признанието на този факт, направено от подсъдимия пред служителите на МВР, които са извършили личния обиск, поради категоричната забрана на разпоредбата на чл.118, ал.2 НПК. При осъщественото от тях действие – личен обиск по ЗМВР обаче било открито инкриминираното вещество, което е явно свидетелство, че обвиняемият е държал забраненото от закона.

Правилно първоинстнационният съд е приел, че изпълнителното деяние "държане" е упражняване на фактическата власт върху забранените субстанции без надлежно разрешение. За осъществяване на тази форма на изпълнително деяние не се изисква веществото да е използвано от дееца. Достатъчно за съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия е това, че е упражнявала фактическа власт върху предмета на престъплението, с ясното съзнание, че няма надлежно разрешение за това. Държането, само по себе си представлява отделна форма на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК, изразяващо се в упражняването на реална фактическа власт върху предмета на престъпление. Не се поставя под съмнение и не се спори за това, че автор на деянието е именно подсъдимият А. Г. Т..

Вещественото доказателство - тревна маса е било изследвано в хода на назначена от разследващ орган химическа експертиза. Резултатите от нея са отразени в Протокол № 862/09.08.2024г. (л.27—л.28 от ДП). Вещото лице, изследвало тревната маса, е посочило, че общото нейно нетно тегло възлиза на 8,126 грама. В растителната маса, обект на експертизата е било установено наличие на синтетичния канабиноид - MDMB-4en- PINACA (MDMB - PENINACA). Същият е поставен под забрана - включен е в Списък I - Растения и 3 вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.З, ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В посочения закон, изрично е отразено, че за да бъде държано наркотично вещество, в т.ч. за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, се издава съответно разрешение. По делото е констатирано, че такова разрешение подсъдимият Т. не е имал.

При преценката си дали деянието съставлява маловажен случай, или не, районният съд не е преценил коректно характера и вида на засегнатите от деянието обществени отношения, тяхната значимост и степента на увредата им, механизма на извършване и изобщо всички обстоятелства, свързани с деянието и дееца, както следва от легалната дефиниция за маловажен случай, дадена в чл. 93, т. 9 от НК. Съдът е приел, че е налице завишена обществена опасност на деянието и на дееца, поради следното:

„На първо място предметът на престъплението - марихуана е с тегло 8,126 грама, което количество съвсем не е за еднократна употреба, макар че не изключва личната такава. Не без значение е и фактът на високия процент активно вещество в държаната марихуана.

Стойността на държаното наркотично вещество също не е ниска - 243,78 лева, макар че същата не е водещ елемент за съставомерността на деянието. Освен това публично известен е фактът, че стойността на посоченото количество марихуана на нелегалния пазар надхвърля цитираната парична сума“ (л.3 от мотивите). Тези съображения не се споделят от настоящата инстанция. Според заключението на химико-физическата експертиза (л.27-28 от ДП) тревистата маса е определена като „тревиста маса“ – не е давано заключение за съответствието й като марихуана, поради което не може да се приеме, че подсъдимият е държал марихуана в каквото и да било количество, а и липсва такова обвинение. Стойността на наркотичното вещество (синтетичен канабиноид) е определена според съществуващата за това нормативна база и не следва да бъде споделено твърдението на първоинстанционния съд, че „стойността на нелегалния пазар надхвърля цитираната парична сума“, тъй като не това е легалният критерий за остойностяване на предмета на престъпното посегателство. В още по-малка степен може да бъде изтъквано като отегчаващо обстоятелство, водещо до висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца. Като отегчаващо обстоятелство първоинстанционният съд приема и високата концентрация на държаното наркотично вещество, което не следва да бъде отчетено като такова, тъй като в заключението на експертизата вещото лице потвърждава, че не е в състояние да определи концентрацията на наркотичното вещество (л.27-28 от ДП).