Решение № 430 от 10.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. П., 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20225330206828 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 663414-F650233 от 20.09.2022 г. с което на А. И. И. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството.

Жалбоподателят обжалва процесното наказателно постановление, като излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител ****А. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски, като при условията на евентуалност прави възражения за прекомерност на претендирания адвокатски хонора.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че същият в качеството си на **** на ,,О** ЕС‘‘ с ЕИК: 176868114 – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил длъжен не е публикувал годишен финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2020 г. в Търговски регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, тоест до 30.09.2021 г. Търговецът е извършвал дейност през процесния отчетния период 2020 г., видно от подадената в ТД на НАП П. годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО с вх. №

1600И1141173/16.06.2021 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. ГФО на дружеството за 2020 г. е бил заявен за вписване на 26.04.2022 г. с вх. № 20220426164704 един ден преди съставянето на акта – 27.04.2022 г., след изпращането на покана. Нарушението е извършено на 01.10.2021 г. в гр. П. и е било установено на 24.02.2022 г. – датата на която НАП е била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо с вх. № 12-0048/24.02.2022 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП гр. П. с писмо с вх. № 04-01-670/15.04.2022 г.

Актосъставителката Ц. К. беше разпитана в хода на съдебното следствие, като същата потвърди отразеното от нея в АУАН.

Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло така депозираните показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че НП е издадено от компетентен орган.

От представената разпечатка от Търговски регистър се установява, че представляваното от жалбоподателя дружество не е подало ГФО до 30.09.2021 г., а такъв е подаден едва на 26.04.2022 г.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на 2 жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 74, ал.1, вр. чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на ГФО, а в същото време е бил задължен да подаде ГФО.

Неоснователно се явява наведеното възражение за приложението на чл.

28 ЗАНН.

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено 3 или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

В настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства, които ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. На първо място трябва да се вземе предвид времето през което не е бил подаден ГФО, а именно срокът за подаването му е бил до 30.09.2021 г., като това е било сторено едва на 26.04.2022 г., което е почти със седем месеца закъснение.

Също така и нарушението е било отстранено едва след като дружеството е било поканено за съставянето на АУАН и е било отстранено един ден преди съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 Закона за счетоводството защита обществените отношения свързани с фиска. В тази насока са Решение № 799 от 19.04.2021 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 457/2021 г., Решение № 499 от 21.03.2022 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 3319/2021 г., Решение № 326 от 23.02.2022 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 3121/2021 г.

Всичко гореизложено налага извод, че нарушението е извършено от жалбоподателя, като на същия правилно е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на делото жалбоподателката А. И. трябва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата в размер от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. При определянето на същото се взе предвид, че делото приключи в едно съдебно заседание единствено с разпит на актосъставителката по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 663414-F650233 от 20.09.2022 г. с което на А. И. И. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството.

ОСЪЖДА А. И. И. с ЕГН: ********** да заплати на Национална 4 агенция по приходите сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5