Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 07.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 270/2024
Вид
Решение № 138
Подписан
07.01.2025
В сила
30.12.2024
Състав
Йоланда Мильова Цекова, Надя Спасова Георгиева, Николай Александров Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Кюстендил, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора и М. В. К. като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600270 по описа за 2024 година Производството е по въззивно и е по реда чл.313 НПК и сл. НПК.

Образувано е по протест от Кюстендилска районна прокуратура срещу присъда №30 от 09.05.2024 г. по НОХД № 841/2023 г. по описа на Дупнишки районен съд, в частта й, с която подсъдимият Т. Х. И. (***u) е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 и вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и в частта и, с която подсъдимият е осъден да плати разноски за преводач, направени на съдебното производство .

С протеста и допълнението му се прави оплакване за неправилност на обжалваните части на присъдата

-оправдателната –поради наличие на доказателства, установяващи обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимият по обвинението, за което е оправдан, а осъдителната - поради противоречието й с чл.189, ал.2 от НПК, предвиждащ сторените разноски за преводач по време на съдебното производство да останат за сметка на съда.

Иска се отмяна на оправдателната част на присъдата, като вместо нея се постанови нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен по първоначалното обвинение за престъпление по чл.183, ал.4 вр. с ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, за което му бъдат наложени наказания 1 година „лишаване от свобода“ и „обществено порицание“, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК се приведе за изтърпяване условното наказание по НОХД № 754/2021 г. по описа на РС -Дупница, влязло в законна сила на 07.02.2022 г. Моли се, да бъде отменена присъдата в частта й, с която подсъдимият е осъден да заплати направените разноски за преводач.

Прокурорът от Кюстендилска окръжна прокуратура е пледирал за уважаване на протеста по изложените в него съображения и конкретно поради неправилно изключване 1 от доказателствата на показанията на св. И. за уведомяване на подсъдимия от нея за осъждането му по НОХД № 754/21 г.

Служебният защитник на подсъдимия-адв. З. е пледирал за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна част на присъдата, поради нейната законосъобразност, доколкото не е установено по безспорен начин узнаването от подсъдимия на осъждането му, обуславящо повторността на деянието .

Подсъдимият не се е явил и пред въззивния съд, за делото пред който не е призован, поради неизвестността на адреса му в чужбина и неотговаряне на телефонния номер, от който е призован от районния съд за първоинстанционното дело, по което също не се е явил и производството е проведено в негово отсъствие.

Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка на протеста, становищата на страните и доказателствата, и след служебна проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С протестираната присъда №30/ 09.05.2024 г., постановена по НОХД № 841/2023 г., Душнишкият районен съд е признал подсъдимия Т. Х. И. (***u), с посочена самоличност, ЗА ВИНОВЕН, в това, че: в периода от месец декември 2020 г. до месец септември 2022 г. в гр. Дупница, след КАТО Е БИЛ ОСЪДЕН с Решение №72/20.02.2018г. по гр.д. № 1966/2017г., по описа на Районен съд - Дупница, влязло в сила от 14.03.2018 г., ДА ИЗДЪРЖА СВОЙ НИЗХОДЯЩ, а именно- децата си Х. И., с ЕГН **********, Н. И., с ЕГН ********** и Г. И., с ЕГН **********, с месечна издръжка в размер на 350 лева за всяко, дължима чрез тяхната майка и законен представител Д. В. И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски- общо 22 месечни вноски, включващи-за м. XII на 2020г., м. I, м. II, м. III, м. IV, м. V м. VI, м. VII, м. VIII, м. IX, м. X, м. XI, м. XII на 2021г., м. I, м. II, м.

III, м. IV, м. V, м. VI, м. VII, м. VIII, м. IX на 2022г. включително, в размер на 7 700 лева за всяко от децата - общо в размер на 23 100.00 лева за трите деца - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за което на чл. 54 от НК му НАЛОЖИЛ наказание "ПРОБАЦИЯ", чрез пробационни мерки по :1. чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК -"Задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от 1 година, с периодичност два пъти седмично; 2. чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от 1 година и 3/ чл. 42а, ал.2, т. 6, вр. с ал.

3, т. 3 от НК – „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, в размер на 100 часа годишно, за срок от 1 година.

С присъдата, на основание чл. 304 от НПК, ДнРС ПРИЗНАЛ подсъдимия за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАЛ, в частта от първоначално повдигнатото му обвинение, затова, че: деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила на 07.02.2022 г. присъда № 4/20.01.2022г. по НОХД № 754/2021г. по описа на Районен съд - гр.

Дупница, за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода”, изпълнението на което , на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години, и от изтърпяване на наказанието не е изтекъл срокът по чл. 30, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 и вр. с чл. 28, ал.

1 от НК.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - гр.

Кюстендил, сумата от 234,30 лв. - разноски по ДП за изготвяне на експертиза, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-Дупница, сумата от общо 454,50 лв.

- разноски в съдебното производство за съдебна поръчка и призоваване чрез преводач.

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал по надлежния ред необходимите за изясняване на обстоятелствата по делото доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическите обстоятелства.

Последните се споделят от

2 въззивният съд почти изцяло, като след собствена преценка на доказателствата, събрани от районния съд, КнОС прие за установени следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Т. Х. И. (***u) е роден на **********г. в Република Гърция. По народност е грък, с гръцко гражданство, с адресна регистрация в Република Гърция в *** Към 17.04.2024 г. подсъдимият е осъждан задочно по НОХД № 754/2021г. по описа на Районен съд - гр. Дупница, с влязла в сила на 07.02.2022 г. п рисъда № 4/20.01.2022г. за извършено за времето от м.12.2018 г. до м.11.2020 г. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК на 1 г. ЛС с 3-годишен изпитателен срок.

Подсъдимият и свидетелката Д. И. сключили граждански брак на 22.04.2006 г., от който им се родили трите им деца- Х. И., с ЕГН **********, Н. И., с ЕГН **********, и Г. И., с ЕГН ********** .

Бракът им бил прекратен, с Решение № 72/20.02.2018 г., по гр. дело № 1966/2017 г. по описа на РС-Дупница, влязло в законна сила от 14.03.2018 г., с което упражняването на родителските права върху 3-те деца било предоставено на тяхната майка –свид. Д. В. И., а подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 350,00 лева за всяко едно от децата, чрез тяхната майка и законен представител Д. В. И., считано от 01.11.2017 г. до настъпване на законна причина за прекратяването й.

След прекратяваване на брака подсъдимият не изплащал дължимите издръжки на децата си

За периода от м.март 2018 г. до м.юли 2018 г., дължал месечни издръжки за 3-те си деца, в общ размер на 5 350 лв. Поради това по сигнал на свид. Д. И., било образувано досъдебно производство (ДП) № 515/2018 г. по описа на Дупнишка районна прокуратура (ДнРП, същото с № 400/2018 г. по описа на РУ на МВР-Дупница) за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за неплащане от подсъдимия на месечна издръжка по 350 лв. за всяко от трите му деца, за времето от м.март 2018 г. до м.юли 2018 г., в общ размер на 5 350 лв.

Досъдебното производство било прекратено от ДнРП, с постановление от 21.01.2018 г., на осн.чл.243, ал.1, т.1 в сл.на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради заплащане на издръжката от подсъдимия по време на разследването по същото.

След това отново преустановил плащането на издръжката за всяко от децата си, като напълно се дезинтересирал от тях. Единствено провеждал телефонни разговори с детето си Н. И., по време на един от които тя го уведомила, че има дело за неплащане на издръжка от 2020 г. и че ще го намерят в Гърция, след което той блокирал телефонната връзка с нея.

Подсъдимият продължил да не плаща месечната издръжка на децата си и за периода от месец декември 2020 г. до месец септември 2022 г., включително, в размер на общо 22 месечни вноски за всяко от 3-те деца по 350 лв., възлизаща на общата сума от 7 700 лв. ( 22 месеца по 350 лв. за всяко дете или общо за трите деца в размер на 23 100 лв. Отново по жалбата свид. Д. И. било образувано досъдебно производство, завършило с процесния обвинителен акт и протестираната оправдателна част на присъдата по НОХД № 7841/23 г. на ДнРС

Гореизложените фактически обстоятелства са установени от събраните от районния съд доказателства, в т.ч.:

-гласни доказателствени средства, чрез показанията на свид. Д. И., дадени на досъд.пво (л.69, том1-ви ) и съдебно п-во -писмени доказателства –Горецитираното постановление на ДнРП, Решение на ДнРС по гр.дело № 1966/2017 г. (л.24-26, том 1 от ДП), Извлечение от банкова сметка на Д. И. за месеци 01-04.2021 г. и м.10-м.12. 2021 г., от м.01.2022 г. до м.08.2022 г. (л.30-46, том1 от ДП), Справки за движения по 2 бр. банкови сметки на свид. Д. И. в „Кей би си банкБългария“ ЕАД ( л.102-12, том 1 от ДП), Справки за съдимост, Присъда по НОХД № 754/21 г. по описа на ДнРС (л.5, том 2 от ДП), Удостоверения за раждане на децата (л.92-94, том 1 от ДП), както и 2 бр. ССчЕ-и от досъдебното производство

КнОС споделя почти изцяло анализа и оценката на доказателствата, направена от 3

ДнРС. Правилно съдът е дал вяра на показанията на свид. Д. И. от съд. и досъд.п-во, според които подсъдимият е нейни бивш съпруг, осъден да заплаща издръжка след развода на двамата, на трите им деца, които не плащал и за процесния период-от м.12.21 г. до м.09.2022 г. Показанията й относно тези факти и обстоятелства са подкрепени и потвърдени от писмените доказателства-горецитираните решение по гр.дело за развод, удостоверения за раждане на децата, извлечение от банковите й сметки, несъдържащи данни за преводи в размерите на месечната издръжка на децата, в каквато насока е и ССчЕ на в.л. от досъд.пво.

КнОС констатира, че не са подкрепени от други доказателства показанията на свид.

Д. И., дадени в с.заседание на 17.04.2024 г. по първоинстанционното дело, според които е уведомила лично по телефона бившият й съпруг за първата присъда и наложеното му наказание. Прави впечатление, че свидетелката не сочи датата на уведомяването, а и че на досъд.п-во , на 04.01.2023 г., е заявила, че от 2016 г. насам, няма никакви контакти с бившия й съпруг. Съпоставяйки тези й твърдения, КнОС счита, че липсва последователност и еднопосочност между дадените от нея по различно време показания относно този факт, като намира твърдението й пред ДнРС за уведомяване на подсъдимия за присъдата по НОХД № 754/21 г. за недостатъчно убедително.

Поради това, според настоящия състав на КнОС, може да се предполага, без да е изводим категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е узнал от свид. Д. И. за задочната си присъда по НОХД № 754/21 г.

Липсват и данни за датата на твърдяното уведомяване от свидетелката, поради което не е установено, дали то е преди или след извършване на процесното деяние.

Поради горните съображения, КнОС счита, че тези показанията на свидетелката са недостатъчно ясни и убедителни, поради което само въз основа на тях не може да се приеме, че подсъдимият е знаел за осъждането си по НОХД № 754/21 г. по описа на ДнРС и въпреки това е извършил процесното деяние.

ДнРС е положил нужните усилия за събиране на доказателства относно узнаването от подсъдимия за осъждането му по НОХД № 754, но не е установил данни в тази насока.

Изяснено е по делото, че присъдата по това дело е постановена в отсъствие на подсъдимия, както и че е бил представляван от служебен защитник, който е нямал връзка с него.