Акт от 22.12.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Смолян, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Петър Маргаритов

Членове:Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500339 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 50/26.04.2022г., постановено по гр.д.№ 167/2021г. по описа на Маданския районен съд е отхвърлен предявеният от „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***** срещу А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***** иск с правно основание чл.

221, ал. 2 от КТ да бъде осъден А. К. Д. да заплати на „Реставрация“ ЕАД сумата от 2502.70 лева, представляващи обезщетение за настъпилите за ищеца действителни вреди, вследствие на неявяването на ответника на работа от 25.11.2020 г. до 12.01.2021 г. - датата на издаване на Заповед № 2 от 12.01.2021 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2021г до окончателното изплащане на обезщетението. Отхвърлени са и предявените от А. К.

Д., ЕГН **********, с адрес: **** срещу „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: **** насрещни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 от КТ да бъде признато уволнението за незаконно и отменена Заповед № 2/12.01.2021 г. на работодателя „Реставрация“ ЕАД, с която на А. К. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да бъде осъдено „Реставрация“ ЕАД да заплати на А. К. Д. сумата от 6817,70 лева, обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 18.01.2021 г. до 14.05.2021г.

Осъдено е „Реставрация“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да заплати на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 1244.21 лева, представляващо неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2020 г. до 24.11.2020г. включително, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 1244,21 лева до пълния предявен размер от 4288,82 лева и за периода от 25.11.2020г. до 18.01.2021 г. Осъдено е „Реставрация“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да заплати на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес:

***** сумата от 408,08 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдено е „Реставрация“ 1

ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да заплати в полза на Районен съд- Мадан сумата от 83,40 лева разноски за държавна такса и изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по съразмерност с уважената част от насрещните искове, дължими на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1230/08.06.2022г. от „Реставрация“ ЕАД с ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. К. А., в частта му, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл.221,ал.4,т.2 във вр. с ал.2 от КТ за сумата от 2502.70 лева , както и в частта с която дружеството е осъдено да заплати на ответника А. Д. сумата от 1244,21 лева неплатено трудово възнаграждение.В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Излагат се доводи, че за да отхвърли предявения иск с правно основание чл.221,ал.4,т.2 във вр. с ал.2 от КТ районният съд неправилно е приел, че по делото няма данни работодателят да е правил опити да търси да назначи друг работник за изпълняваната от А. Д. работа. Както е посочено още с исковата молба и уточненията към нея, „Реставрация“ ЕАД не е назначавала друг работник на мястото на ответника по първоначално предявеният иск, тъй като през процесният период е имало образувано дисциплинарно производство спрямо А. Д., което е приключило с издаване на Заповед № 02/12.01.2021 г., с която същият е уволнен дисциплинарно. В рамките на образуваното дисциплинарно производство, от А. Д. са изискани обяснения за неговото неявяване на работа, поради което е съществувала реална възможност, в зависимост от обясненията на Д., дисциплинарното производство да бъде прекратено и същият да остане на заеманата от него длъжност. Районният съд не е обсъдил тези доводи при произнасянето си по предявеният иск по чл.221, ал.2 от КТ. От 25.11 .2020г. - датата, на която Д. е спрял да ходи на работа до 12.01.2021 г.

- датата на издаване на Заповед № 02/12.01.2021г., на заеманата от ответника длъжност не е назначавано друго лице, видно от приложената справка от НАП, поради което дружеството в качеството му на работодател, е търпяло вреди от неявяването на А. Д. на работа и от неизпълнението на трудовите му задължения.Тъй като трудовият договор е бил сключен до завършване на определена работа, след като ответникът е спрял да ходи на работа и да изпълнява трудовите си задължения, реализирането на възложената работа не е било завършено, от което работодателят отново е търпял вреди. Твърди се още, че съдът неправилно е приел за неоснователни доводите, че работодателят не е разполагал със свободна щатна бройка за назначаването на друг работник на същата длъжност, обосновавайки този свой извод със заявеното от свидетелите Н. К. и В. Л.. През процесният период спрямо свид. Н. К. също е имало образувано и висящо дисциплинарно производство, което е завършило с издаване на Заповед за уволнение № 05/14.01.2021г.,поради което до тази дата същият не е бил освободен от заеманата от него длъжност. Неправилно районният съд е мотивирал решението си за отхвърляне на иска с показанията на св.В. Л.. Видно от представените с жалбата саморъчно написана молба за напускане и Заповед №23/ 17.03.2021 г., трудовото правоотношение на същия е прекратено, считано от 19.03.2021г., много след процесния период. Поради това към датата на провеждане на дисциплинарното производство спрямо А. Д. работодателят не е разполагал със свободни щатни бройки, за да може да наеме други лица. Неправилно районният съд се е позовал на показанията на посочените свидетели, с оглед забраната на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК, тъй като обстоятелствата кога едно лице е напуснало работа и дали работодателят е разполагал със свободни щатни бройки не подлежат на установяване със свидетелски показания.

Във въззивната жалба се твърди още, че неправилно е решението на първоинстанционния 2 съд и в частта, с която е уважен иска по чл.128, ал.2 от КТ. Сочи се, че с отговора на насрещната искова молба е направено възражение по редовността на същата относно претенцията за изплащане на претендираното трудово възнаграждение.В насрещната исковата молба като фактически твърдения и правно основание е посочен чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 и 4 от КТ във вр. с чл.

330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като с допълнителна молба искът по чл.344,ал.1, т.4 от КТ е оттеглен. В петитума на насрещната искова молба, уточнен и допълнен с молба вх.№ 1851/29.10.2021г., ищецът претендира заплащане на трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2020г., без да е посочил правното основание за тази претенция и да е изложил фактически обстоятелствата за нея, поради което насрещната искова молба е неясна и противоречива и препятства възможността на ответника да разбере какви претенции са предявени срещу него и да организира защитата си. Ищецът по насрещната искова молба не е направил и доказателствени искания в тази насока. Единственото изложение за тези обстоятелства се съдържа под формата на претенция с молба вх.№ 1851/29.10.2021г., което е недопустимо. Въпреки, че съдът е квалифицирал тази претенция по чл.

128, ал.2 от КТ за нея не са изложени никакви фактически обстоятелства, което препятства организиране на защитата на ответника. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Р. М., Н.

К. и В. Л. относно обстоятелството, че А. Д. е спрял да ходи на работа на 25.11.2020 г., с оглед на което е отхвърлил като неоснователен искът за периода от 25.11.2020г. до 18.01.2021г., като същевременно е приел, че за периода от 01.11.2020г. до 24.11.2020г. искът е основателен, тъй като нямало доказателства Д. да не е престирал труд за посоченият период. Този извод е необоснован, тъй като от показанията на св.Р. М. се установява, че А. Д. системно е ходил пиян на работа, с оглед на което не е бил в състояние да полага труд и да извършва обичайните си задължения. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части, като бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.221, ал.4, т.2 вр. ал.2 от Кодекса на труда и му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1790/24.08.2022г. от въззиваемия А. К. Д. чрез пълномощника му адв.Ш. Б., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че оплакванията в жалбата не отговарят на действителната фактическа обстановка. Правилно съдът е преценил от събраните по делото доказателства, че за разлика от хипотезата при безсрочен трудов договор, при който от законодателя е определен точния размер на обезщетението - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, при трудовото правоотношение с определен срок на основание чл. 221, ал. 2 вр. ал. 4, т. 2 от КТ, следва да бъде установен размера на действителните вреди, които е понесъл работодателят в резултат на дисциплинарното уволнение на провинилия се работник за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа.За да бъде уважен иск по чл. 221, ал.2 КТ следва да се докажат от работодателя действително претърпени вреди, които са вследствие на отстраняването на работника. Ищецът не представя доказателства за опити от негова страна да назначи други работници, както и за срока и обема на работата по договора за СМР на обект „Ж. у.“ - гр. П.,т.е не доказва конкретни вреди, които е претърпял вследствие на неявяването на ответника на работа.

Поради това не е налице основание да се търси обезщетение от работника, тъй като разпоредбата на чл. 221, ал. 2 във вр. с ал. 4, т. 2 КТ е категорична, че обезвредата е в размер на действителните вреди. Затова правилно районният съд е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Ищецът не доказва, че не е разполагал със свободна щатна бройка за същата длъжност, като вместо това в 3 процеса е изяснено, че има напуснали служители непосредствено по време и преди уволнението на ответника Д., което е незаконосъобразно,тъй като не е по вина на работника и ако работодателят бе спазил процедурата по искане на обяснения, формиране на мотиви и надлежното уведомяване на работника не би се стигнало до основанието работодателя да търси обезщетение. Същият се опитва да укрие информация за задържане и не изплащане на последното отработено трудово възнаграждение на ответника за месец ноември считано от 01.11.21 г. до 25.11.21г., както не представя молбите с предизвестие за напускане подадени от ответника на 25.10.2020г. - лично и 08.12.2020г. (по изрична молба на Р. М.) - чрез куриерска служба „Е.“. Ищецът е отказал да даде отговор на вещото лице дали е изплатил трудовото възнаграждение на Д. за отработените дни за месец ноември 2020г. С претендираното от жалбоподателя обезщетение се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя, в резултат на което работодателят се е лишил от работна сила. В случая от събраните доказателства по делото се установява, че ответникът Д. няма вина за дисциплинарното производство и е нямал представа за извършеното от работодателя дисциплинарно уволнение, както и че не е бил редовно уведомен нито писмено, нито устно и е бил лишен от правото си да даде обяснения за своето поведение, което е имало основателни причини, както се установява от показанията на свидетелите Н. К. и В. Л., че още през месец октомври са подали предизвестие за напускане на работа, поради това че са били недоволни от заплащането си, но са правени опити за убеждение от страна свидетел Р. М. да останат на работа по претекст, че заплащането ще бъде адекватно на свършената работа. Тази свидетелка дава противоречиви показания, като твърди, че всички работници от бригадата подали молби за напускане, после че това се е случило последователно, а накрая при поставени конкретни въпроси, че няма спомен и информация за такива действия. Изложеното води до извода, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193 от КТ и е злоупотребил с правото си на уволнение, като е преследвал други цели. Работодателят не демонстрира необходимост от назначаването на нов работник, който да замени отстранения Д., от което следва извода, че не е имал нужда от нов работник, който да поеме освободената позиция. Работодателят не сочи доказателства, че в резултат на уволнението на ответника, е възложил изпълняваната от ответника работа на други работници, което да е наложило изплащане на допълнително трудово възнаграждение или каквито и да е финансови компенсации. Не се твърди да е плащал и някакъв вид неустойка на своя възложител за забава или за друго. Твърденията, че е изчаквал приключване на дисциплинарното производство са неоснователни и въведени едва с въззивната жалба, което навежда на логическия въпрос защо е изчакал толкова дълъг период за искането на обяснения и издаването на заповед за уволнение след като се достатъчни 3 работни дни неявяване на работа за започването му и дали не е с користна цел, а именно обогатяване за сметка на работника, който доказва, че няма вина за твърдяното от работодателя провинение.

Разпечатката съдържа 23 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b68f48a-169b-4b37-b1c3-9202b45669a3