Решение № 5 от 12.01.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр. Лом, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Л.а Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20231620200266 по описа за 2023 година Жалбоподателят ЗП К. М. М. с ЕГН ********** от гр.Монтана, б..........., обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана .......... Наказателно постановление № 12-2300040 от 04.04.2023г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

В с.з. жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата с молба да бъде отменено издаденото НП изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Алтернативно прави искане наложеното наказание да бъде намалено до минимално предвидения в закона за това нарушение размер.

Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С. .........., която взема становище за неоснователност на жалбата, моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

1

С Наказателно постановление № 12-2300040 от 04.04.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана на жалбоподателят ЗП К. М. М. с ЕГН ********** от гр.Монтана, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, а именно за това, че при извършена проверка на място на 21.02.2023г. в 09,28ч. по спазване на трудовото законодателство в обект –„животновъдна ферма“, находяща се в с.Сливовик, Стопански двор № 1, обект на ЗП К. М., е установено, че лицето ............. с ЕГН ********** работи като „работник-животновъд“. Същият на място собственоръчно е попълнил Декларация, в която е посочил, че има сключен трудов договор с ЗП К. М. и работи от 16.02.2023г. Видно от представения при проверката по документи Трудов договор № 001/23.02.2023г.и справка от регистъра на НАП за уведомления по чл.62 от КТ е установено, че лицето има сключен трудов договор от 23.02.2023г. От горното се установява, че земеделския производител в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, като е допуснал на 21.02.2023г. до работа лицето ............. с ЕГН ********** да работи като „работник-животновъд“, с работно време от 8ч. до 17ч. без лицето да има сключен трудов договор, преди постъпването си на работа.

В с.з. жалбоподателят моли съда да измени атакуваното НП, като намали размера на наложеното наказание до предвидения минимум, тъй като в случая допуснато нарушение е отстранено само два дни след извършената проверка и от него не са произтекли вредни последици.

Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С. .......... оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

2

На 21.02.2023г. в 9,28ч. св.Л. Р. и С. Ш., двамата инспектори в Д„ИТ” гр.Монтана извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект „животновъдна ферма“, находяща се в с.Сливовик, Стопански двор № 1, обект на ЗП К. М.. При пристигането на проверяващите в обекта последните констатирали, че лицето ............. с ЕГН ********** работи като „работникживотновъд“. Същият на място собственоръчно е попълнил Декларация, в която е посочил, че има сключен трудов договор с ЗП К. М. и работи от 16.02.2023г., всеки ден с работно време от 8ч. до 17ч.

Впоследствие била извършена проверка по документи като видно от представения Трудов договор № 001/23.02.2023г. и направената справка в регистъра за уведомления по чл.62 от КТ е установено, че лицето има сключен трудов договор от 23.02.2023г. За констатациите бил съставен протокол за извършена проверка от 10.03.2023г., който бил връчен и подписан от жалбоподателят.

На 10.03.2023г. в ДИТ гр.Монтана в присъствието на жалбоподателят св.Л. Р., в присъствието на св.Р. И. съставил АУАН № 12-2300040 от 10.03.2023г., в който описал констатираното нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, запознал явилата се в ДИТ гр.Монтана М. с констатациите в него и го връчил на последния срещу подпис.

Впоследствие въз основа на съставеният АУАН, АНО – Директора на Дирекция „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-2300040 от 04.04.2023г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ наложил на ЗП К. М. М., в качеството му на работодател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Л. К. Р., С. О. Ш. и Р. Ц. И. които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за 3 наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Нормата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл.62, ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

В случая наложеното административно наказание е за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, а именно, че няма сключен трудов договор преди постъпването на работа на работника.

Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че жалбоподателят ЗП К. М. М., в качеството му на работодател е нарушил разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, тъй като е приел на работа като работник лицето ............. с ЕГН **********, без да е сключил с него преди постъпването му на работа трудов договор. В разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ законодателят изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването му на работа трудов договор. В настоящия случай са налице доказателства, че това изискване не е било изпълнено от жалбоподателя.

Отношенията между него и работника се явяват трудови правоотношения съгласно чл.1, ал.2 от КТ, които следва да бъдат уредени със сключване на трудов договор.

По своето естество трудовия договор предпоставя престирането на работна сила при упражняването на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение са установени от контролния орган, видно от собственоръчно попълнената декларация от ..........., в която е вписал, че работи като „работник-животновъд“ в

„животновъдна ферма“, находяща се в с.Сливовик, Стопански двор № 1, обект на ЗП К. М., като е посочил, че има сключен граждански и трудов договор с ЗП К. М. и работи от 16.02.2023г., всеки ден с работно време от 8ч. до 17ч.

4

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че действително такъв е бил сключен няколко дни след проверката на дата 23.02.2022г. Обстоятелството, че трудовият договор е бил сключен по-късно във времето от постъпването на работа на работника е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, а именно времевия момент - преди постъпване на работа. Така възникналите трудови отношения между жалбоподател и работника не са били оформени съобразно изискванията на КТ, от което се налага обоснования и категоричен извод, че М. е осъществил съставомерните признаци на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, тъй като за да се изпълни неговият състав единствено е необходимо моментът на постъпването на работа от работника да предхожда във времево отношение този на сключване на трудовия договор, а тези факти са безспорно и категорично установени.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ и нейните подразделения. Обжалваното НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Монтана в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна.

5

Съдът намира, че с наложената като размер имуществена санкция, административно-наказващия орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН и в тази насока искането за изменение на НП е основателно. Съдът констатира, че с оглед тежестта на извършеното нарушение, наложената имуществена санкция в размер на 2 000лв /две хиляди лева/ е завишена по размер. Съдът приема, че тежестта на нарушението е висока, но изследва конкретната тежест на процесното нарушение и намира, че имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда, петстотин/ лева е съответна на тежестта на процесното нарушение. Предвид горното съдът намира, че наложената като размер имуществена санкция от 2 000лв /две хиляди лева/ следва да се намали при минимума на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, като така определения размер на имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН.

Съдът намира, че в случая разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ не може да бъде приложена, предвид изричната забрана на чл.415в, ал.2 от КТ. Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Предвид изричната уредба в посочената правна норма за този вид нарушения и недопускане от страна на законодателя прилагането на института на маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ в изрично посочените случаи, какъвто се явява и този за липсата на сключен трудов договор.