Решение № 78 от 20.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20262000500065 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20242100101607 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас Г. С. Т. с ЕГН **********, с адрес в гр. Бургас, бул.

„Д.”№ 104, вх.5, ет.9 е предявила против ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, със съдебен адрес гр. София, ул. „Солунска” № 9, ет. 1 Адвокатско дружество „Х., Янк. и Ц.” (НББАЗ) иск по чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т.

2 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 205000 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на майка й В. Анг. Б., загинала на *****.2020 г. при пътнотранспортно произшествие на пътя Бургас - Созопол, предизвикано от К. К. Ф. от гр. Добрич като водач на автобус марка „Мерцедес Травега“ с турски регистрационен номер *******, ведно със законната лихва от 15.10.2021 г. до окончателно изплащане.

С Решение № 825 от 29.10.2025 г., поправено с Решение № 966 от 10.12.2025 г., Бургаският окръжен съд е уважил иска частично като е присъдил 1 обезщетение от 117000 лева ведно с лихви от 15.10.2021 г. В останалата част претенцията е била отхвърлена.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ответникът НББАЗ го атакува с въззивна жалба в осъдителната част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди над размера от 30000 лева до горницата от 117000 лева ведно със законната лихва върху тази част от главницата от 15.10.2021 г.

Ищцата Г. Т. от своя страна е подала насрещна въззивна жалба против решението в частта, с която искът за присъждане на обезщетение е отхвърлен над размера от 117000 лева до горницата от 184500 лева ведно с лихви върху тази част от главницата, считано от 15.10.2021 г.

В жалбата на ответника НББАЗ са развити доводи за неправилност на решението, които се свеждат до следното:

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно и не съответствало на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не били съобразени конкретните икономически условия в страната към 2020 г. и трайната съдебна практика.

Необосновано съдът приел степен на съпричиняване на вредоносния резултат от 10 % вместо 50 %. Пострадалата В. Б. била блъсната от застрахования автобус в тъмната част на денонощието на оживен път (Бургас – Созопол), докато оглеждала за поражения лекия си автомобил „Ситроен Пикасо“ с рег. № *******, ударен от друго МПС малко преди процесното ПТП. Тя стояла извън автомобила си, спрян в лентата за изпреварване, и се опитвала да се свърже с оператор на ЕЕН 112 за спешни повиквания. Не носела светлоотразителна жилетка. Не поставила предупредителен светлоотразителен триъгълник на пътното платно. Тя можела да премести автомобила си в близка крайпътна отбивка. Тези обстоятелства били изследвани от вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза.

В насрещната си въззивна жалба ищцата Г. Т. сочи, че присъденото обезщетение било занижено, с оглед икономическата ситуация в страната през 2020 г., установените лимити на застрахователното покритие и съдебната практика. Претендираната компенсация от 205000 лева била част от полагащото се обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 250000 2 лева. При предявяването на иска било съобразено частично доброволно плащане от застрахователя на стойност 45000 лева. Първоинстанционният съд неправилно приел, че пълният размер на дължимата компенсация (преди доброволното плащане) възлиза на 180000 лева. Неизплатеният остатък от 2050000 лева следвало да се редуцира до 184500 лева поради установената от първата инстанция степен на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от 10 %.

Определянето на по-висок процент би било неоправдано предвид събраните доказателства.

И двете жалби са своевременно оспорени от насрещните страни.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбите с определение от 25.02.2026 г. За да се произнесе по основателността им, съдът съобразява следното:

С Присъда № 64 от 09.12.2022 г. по НОХД № 1204/2021г. на ОС – Бургас, потвърдена с Решение № 8 от 23.01.2024 г. по ВНОХД № 135/2023 г. на АС – Бургас и Решение № 323 от 05.06.2024 г. по НОХД № 290/2024 г. на ВКС, ІІІ нак. отд., К. К. Ф. с ЕГН ********** от гр. Добрич е признат за виновен в това, че на *****.2020 г. около 22:00 часа на Главен път I - 9, километър 249 +600 (след изхода на гр. Бургас в посока кв. „Крайморие“) при управление на автобус „Мерцедес Травега“ с турски регистрационен номер ******** нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и при движение със скорост 105 км/ч (при ограничение от 80 км/ч) допуснал пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил смъртта на двама души, сред които е майката на ищцата – В. Анг. Б. с ЕГН ********** - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. ІV, б. „б“, предл. І, вр. ал. 1, б. „в“, предл. І, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Установеният от наказателния съд механизъм на произшествието е следният: Пострадалата В. Анг. Б. управлявала лек автомобил „Ситроен Пикасо“ с рег. № ******* по главен път I-9 км 255+2 след изхода на гр. Бургас в посока гр. Созопол. Колата била блъсната отзад от движещия за нея лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от Т. Н. Т.. След удара двамата водачи спрели, включили аварийните светлини и излезли, за да огледат щетите. Ситроенът бил спрян в лявата лента, а фолксвагенът – в дясната, 30 метра по-назад Зад втория автомобил спрял автобус на градския транспорт. Водачите били без светлоотразителни жилетки. Те не поставили и 3 предупредителен триъгълник на пътното платно. Докато оглеждали материалните поражения, а пострадалата Б. се обаждала по тел. 112, те били прегазени от управлявания от К. Ф. автобус с турска регистрация, който непосредствено преди сблъсъка развил скорост от около 105 км/ч. В последния момент Филипов успял само да намали до 69 км/ч, без да може да спре.

От заключението по изслушаната автотехническа експертиза се изяснява, че фаталният инцидент настъпил само 4 минути и 27 секунди след първоначалния сблъсък между двата леки автомобила. Междувременно покрай тях безпрепятствено преминавали други коли, тъй като имало достатъчно място. Показанията на свидетеля Х. М., очевидец на инцидента, са в същия смисъл.

Ищцата Г. Т. е предявила иск по чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ против ответника НББАЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от нея болки и страдания от смъртта на майка й В. Б. в размер на 205000 лева ведно с лихви от 15.10.2024 г. Претенция по чл. 380 от КЗ е била предявена на 13.05.2021 г.

На основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД ответникът НББАЗ носи отговорност за вредите от признатия за престъпление деликт вместо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че пострадалата Б. допринесла за вредоносния резултат при степен на съпричиняване от 10 %. Тя е останала в лявата лента за движение докато разговаряла с оператор на тел. 112 в условия на нощен мрак, без да носи светлоотразителна жилетка и без да постави предупредителен триъгълник.

Трябва да се отбележи, че фаталният инцидент е настъпил броени минути след сблъсъка между автомобилите на двамата пострадали. В този кратък интервал пострадалата Б., която е била в състояние на стрес, е трябвало съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3, б. „а” и „б”, чл. 97, ал. 3 и 4 и чл. 101 от ЗДвП да установи последиците от произшествието, да се убеди, че няма пострадали хора, да облече светлоотразителна жилетка и да постави предупредителен триъгълник на разстояние поне 30 метра. Като се има предвид и обстоятелството, че колите наоколо продължили да преминават, чисто 4 хипотетична е била възможността пострадалите своевременно да преместят автомобилите си в крайпътна отбивка.

Основна причина за тежкия инцидент е признатото за престъпление поведение на водача на автобуса. Той се е движел с превишена скорост с около 25 км/ч над ограничението, която не е била съобразена с пътните условия съгл. изискването на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не е позволявала предприемане на безопасно аварийно спиране.

Относно размера на претендираното обезщетение:

Според разясненията по ППВС № 4/68 г. необходимо е да бъдат съобразени конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите, възрастта на пострадалата, общественото й положение и отношенията й с ищцата, която е нейна дъщеря. От значение са и икономическата ситуация през 2020 г., когато е извършен деликтът.

По време на инцидента пострадалата Б. е била на 46 г., а ищцата – на 28 г. От показанията на свидетеля Т. - съпруг на ищцата се установява, че тя изпаднала в шок от загубата на майка си. Между двете имало изградена трайна емоционална връзка, която се запазила и след като ищцата се омъжила.

Пострадалата помагала в отглеждането на първото дете на дъщеря си.

Настоящият състав съобразява актуалната практика на касационната инстанция, според която обичайно размерите на обезщетенията за неимуществени вреди от настъпила през 2020 г. смърт на най-близък родственик варират между 130 и 170 хиляди лева (Решение № 263 от 10.09.2025 г. по к.т.д. № 1466/2024 г. на ВКС, II търг. отд.; Решение № 3 от 14.01.2026 г. по к.т.д. № 644/2025 г. на ВКС, I търг. отд.).

С оглед спецификата на конкретния случай и предвид обстоятелството, че ищцата отдавна е придобила самостоятелност и е създала свое семейство, настоящият състав намира, че пълният размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на 150000 лева. Първоинстанционният съд неправилно е завишил стойността на 180000 лева.

Като се отчете 10-процентната степен на съпричиняване по чл. 51, ал.

2 от ЗЗД компенсацията следва да се редуцира до 135000 лева. Обезщетение в същия размер е присъдено с влязло в сила решение от 20.10.2025 г. по в. гр.

5 дело № 247/2025 г. на АС – Бургас в полза на съпруга на пострадалата - Ст. Г.

Б..

Няма спор, че на 29.08.2024 г. ответникът НББАЗ е заплатил доброволно 45000 лева. Остатъчната главница възлиза на 90000 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл.

429, ал. 3 от КЗ ответникът НББАЗ следва да бъде осъден да заплати на ищцата неиздължената част от полагащото й се обезщетение, възлизаща на 90000 лева, ведно със законната лихва от 29.08.2024 г. до окончателно изплащане, както и законната лихва върху цялото обезщетение от 135000 лева, начислена за периода от 15.10.2021 г. до 29.08.2024 г.

Изложеното налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение над размера от 90000 лева до горницата от 117000 лева ведно със съответната лихва върху тази част от главницата, считано от 29.08.2024 г. до окончателно изплащане.

Вместо това следва да бъде постановено отхвърляне на иска за присъждане на главницата над размера от 90000 лева (46016,27 евро) до горницата от 117000 лева (59821,15 евро) ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от 29.08.2024 г. до окончателно изплащане.

Решението следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията за законната лихва, начислена върху главница над размера от 117000 лева (59821,15 евро) до горницата от 135000 лева (69024,40 евро) за периода от 15.10.2021 г. до 29.08.2024 г. – датата на извършване на частичното плащане на стойност 45000 лева. Вместо това тази лихва следва да се присъди в полза на ищцата.

Новият резултат по иска налага преразпределение на присъдените разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, както следва: разноските в полза на ищцата следва да се редуцират от 1712,20 на 1317,08 лева, а тези в полза на ответника да се увеличат от 257,60 на 336,64 лева (с допълнително присъждане на 79,04 лева, равняващи се на 40,41 евро).