Решение № 218 от 04.12.2020, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. гр. Д. , 04.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Георги К. Пашалиев

Румяна И. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20203200500662 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 21168/22.10.2019 год. на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Х.И.”N 15, ет.7 срещу решение № 927/30.08.2019 год. по гр.д.№ 5084/2018 год. на Районен съд Д.,с което е отхвърлена претенция на дружеството срещу А. А.

К. ,ЕГН *** гр.Д. , ул.”А.П.а”N 66 за установяване на вземания – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело N 3557/2018 год. по описа на РС Д. за сумите: 453,11 лв. - дължима сума по договор за стоков кредит от 24.05.2016год. , сключен между „Банка ДСК”ЕАД ЕИК *** заедно със законната лихва от 31.08.2018год. до окончателното плащане; 107,16 лв. договорна лихва за периода 08.12.2016год. – 24.04.2017 год. ; 77,16 лв. лихва за забава за периода 09.12.2016год. – 23.08.2018год.

1

С доводи за постановяване на първоинстанционния съдебен акт в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за отмяната му ,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за уважаване на претенцията по чл.422 от ГПК и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и за две съдебни инстанции.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 07.10.2019 год.,жалба рег.№ 21168/22.10.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна А. А. К. ,от гр.Д.,чрез особения си представител адв.А.А.М. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Спорен между страните е въпросът дали претенция относно вземания,които са били цедирани надружеството- въззивник от „Банка ДСК”ЕАД ,може да бъде уважена ако изпълнението на задължението по чл.99 ал.3 от ЗЗД за съобщаване на цесията е осъществено чрез връчването на препис от исковата молба на особен представител на ответника-длъжник .

Жалбата и исковата претенция са отчасти основателни въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Предявен е иск по чл.422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу А. А. К. за установяване на вземанияпредмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело N 3557/2018 год. по описа на РС Д. за следните суми: - 453,11 лв. - главница по договор за кредит заедно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК;107,16 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода 08.12.2016 год. – 24.04.2017 год. и 77,16 лв. - лихва за забава за периода 09.12.2016 год. – 23.08.2018 год.

Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.

Ответникът е оспорил претенцията,чрез назначения му особен представител с отговор рег.№ 6251/27.03.2019 год.,поради липсата на погасителен план/допълнително депозиран по делото/,несъобщаване по надлежния ред на цесията и изявлението за предсрочна изискуемост.

С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в 2 първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи на ДРС ,поради което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд.

Ответникът е сключил Договор за стоков кредит N *** от 24.05.2016 год. с „Банка ДСК”ЕАД.Кредитната сума в размер на 583.34 лв. за покупка на телевизор SAMSUNG 32J4510 е следвало да бъде върната на 11 погасителни месечни вноски,считано от усвояването му, включващи главница и добавка / договорна лихва/.Длъжникът преустановил плащанията.Падежът на първата непогасена вноска настъпил на 08.12.2016 год. На 24.04.2017 год. настъпил падежът на цялото задължение.Между ищеца и банката е сключено на дата 10.03.2017 год. Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания/ цесия/от 18.10.2016 год. Преди завеждане на делото на длъжника е изпратено уведомление за извършената цесия, което е върнато в цялост.Вещото лице ,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключение, че общата дължима сума по договора за кредит - главница и лихви възлиза на 707,18 лв.Изплатената сума от ответника е 184,38 лв., с която са покрити 2 вноски и част от трета вноска.Неизплатеният остатък възлиза на 593,98 лв., от които 453,11 лв. - главница ; 69,69 лв. - договорна лихва и 71,18 лв. – лихва за забава.

Доказва се по безспорен начин наличие на валидно облигационно отношение по договор за стоков кредит, вземането по което е прехвърлено на ищеца с цесия.

В случая ищецът не се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит,а на настъпил падеж на цялото задължение на дата 24.04.2017 год. ,респ. след този момент на дата 31.08.2018 год. е подадено заявлението по чл.410 ГПК,т.е. неоснователно е възражението на ответника касателно предсрочната изискуемост.

Неоснователно е възражението и за неизпълнено задължение на кредитора по чл. 99 ал.3 от ЗЗД,тъй като ответникът не е могъл да бъде призован и да участва в процеса лично или чрез упълномощен от него представител, а интересите му са били защитавани от назначен на основание 3 чл.47 ал.6 от ГПК особен представител,който е носител само на определени процесуални задължения за защита на интересите й,но не представлява страната в материалното й правоотношение.

Трайна е съдебната практика,че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата и приложенията й, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД , с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД .

Назначеният адвокат притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до назначаването му се стига след като съдът установи редовност на връчването –чл.47 ал.6 изр.1-во от ГПК. Съгласно чл. 47 ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47 ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от кредитора -цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител. С оглед на горното,исковата молба ведно с уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД следва да се считат за лично връчени на ответника,а не на неговия особен представител,ако и да е налице повторното им връчване на него с оглед осъществяване на процесуалното представителство и защита по делото.

Отделно от това длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито възражения липсват в отговор на исковата молба, като от друга страна по делото е установено, че вземанията не са погасени .

С оглед изхода по спора и на основание разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК ,при съобразяване и даденото в т.12 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълкувателно дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС,съдът следва да се произнесе относно дължимите на ищеца разноски,сторени в заповедното и 4 две инстанции на исковото производство,съобразно уважената част на претенцията.

В заповедното производство,ищецът е заплатил ДТ от 25 лв.;в производството пред районния съд-ДТ от 125 лв.,300 лв. за възнаграждение на особения представител,200 лв. възнаграждение на вещо лице,т.е. общо 625 лв.;в производството пред въззивния съд-ДТ от 75 лв. и 300 лв. за възнаграждение на особения представител,т.е. общо 375 лв.

На основание чл.78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размерите от по 50 лв.,100 лв. и 150 лв. за заповедното и двуинстанционното исково производство.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 927/30.08.2019 год. по гр.д.№ 5084/2018 год. на Районен съд Д. в частта на отхвърляне на предявения иск от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК *****, гр.С., ул.”Х.И.”N 15, ет.7 срещу А. А. К. ,ЕГН *** гр.Д. , ул.”А.П.а” N 66 за установяване на вземания по договор за стоков кредит от 24.05.2016 год. за договорна лихва за периода 08.12.2016 год. – 24.04.2017 год. за горницата над 69.69 лв. и до пълния размер на заявяването от 107,16 лв. и лихва за забава за периода 09.12.2016 год. – 23.08.2018 год. за горницата над 71.18 лв. и до пълния размер на заявяването от 77,16 лв.

ОТМЕНЯ решение № 927/30.08.2019 год. по гр.д.№ 5084/2018 год. на Районен съд Д. в останалата му част,като вместо това п о с т а н о в я в а :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал.1,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията между страните , че А. А. К. ЕГН *** гр.Д.

, ул.”А.П.а”N 66,дължи по договор за стоков кредит от 24.05.2016 год. , сключен с „Банка ДСК”ЕАД ЕИК ***,вземанията по който са прехвърлени на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК *****, гр.С., ул.”Х.И.”N 15, 5 ет.7 с договор за цесия :1./ сумата от 453,11 лв.,представляваща главница,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -31.08.2018 год. и до окончателното плащане; 2./ сумата от 69.69 лв.,представляваща договорна лихва за периода 08.12.2016 год. – 24.04.2017 год. и 3./сумата от 71.18 лв.,представляваща лихва за забава за периода 09.12.2016 год. – 23.03.2018 год.,плащане на които е разпоредено с издадена по ч.гр.д.№ 3557/2018 год. на Районен съд Д. заповед № 2051 по чл.410 от ГПК на дата 03.09.2018 год.

ОСЪЖДА А. А. К. ЕГН *** гр.Д. , ул.”А.П.а” N 66 ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК *****, гр.С., ул.”Х.И.”N 15, ет.7 сторените съдебно-деловодни разноски в производството, в размерите на :1./сумата от 23.30 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. по ч.гр.д.№ 3557/2018 год. на Районен съд Д.;2./сумата от 584.11 лв. за държавна такса,възнаграждение на особен представител и вещо лице,както и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. по гр.д.№ 5084/2018 год. на Районен съд Д.;3./ сумата от 350.47 лв. за държавна такса и възнаграждение на особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв . по в.гр.д.№ 662/2020 год. на Окръжен съд Д..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6