Решение № 686 от 01.11.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Видин, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20221320102155 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. А.

Т.,ЕГН ********** и Л. М. В.,ЕГН **********, в качеството на родители и законни представители на детето им В. Д. А.,ЕГН **********,с адрес: гр.************ ,с която против ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н Триадица пл.

"Позитано" № 5 ,ЕИК ******* е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

Твърди се, че на 30.04.2022г., пътувайки с МПС „Тойота Корола", Д.

Т. бил водач на МПС, а Л. В. и детето В. А. - пътници. При движение по републикански път 1 1 -11 от гр. Монтана към гр. Видин, в с. Смирненски, общ. Брусарци, претърпяли ПТП, като управляваното от Д. Т. МПС в спряно състояние било блъснато отзад от товарен автомобил.

Излага се, че в следствие на ПТП, детето им В. Д. А. получил травми от удари от отворените въздушни възглавници на автомобила по главата и крайниците. Отделно от физическите наранявания, детето преживяло силен стрес от внезапния удар. На място бил прегледан от медици от ЦСМП - Лом.

От преживения стрес детето им не желае да се качва в автомобил, не спи добре и постоянно търси подкрепата на баща си.

1

Поддържа се, че виновен за причиняването на ПТП-то е Р. П. Н., който управлявал товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ***********, собственост на „ХИТ ГРУП“ ЕООД,който е имал сключена Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Булстрад Виенна Иншурънс Груп“ ЕАД по Застрахователна полица № BG/03/121003028316, която към датата на ПТП била валидна.

Сочи се, че на 30.05.2022 г. предявили претенция с вх.

№1538/30.05.2022г. към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. По подадената претенция, представител на ответника от отдел „Правен“ им предложил по телефона обезщетение в размер на 2000.00 лева, като те отговорили, че това не ги удовлетворява и че имат претенция за поголямо обезщетение. Във връзка с това, подали и писмено възражение от 23.06.2022 г. След това получили от ответника писмо с Изх. № П 00674/03.08.2022г., с което им се отказва изплащането на обезщетение по претенцията.

Иска се от Съда да постанови решение ,с което да осъди ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК:*******, да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на малолетното дете В. Д.

А., вследствие на претърпяно ПТП, като пострадал, в размер на 7000.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 30.04.2022 г.

Претендират се и направените разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответната страна е депозиран писмен отговор, с който се оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер,като в тази насока се излагат подробни съображения.Оспорва се наличието на виновно и проитивоправно поведение на водача,причинил ПТП, вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП,както и причинно следствената връзка между деликта и неимуществените вреди,включително и механизма на произшествието. Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:-от протокол за ПТП №1767414/30.04.2022 г. се установява,че на посочената дата е станал пътен инцидент в с.

Смирненски, общ. Брусарци,обл.Монтана като управляваното от Д. Т. МПС е блъснато отзад от товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ***********, собственост на „ХИТ ГРУП“ ЕООД,управляван от Р. П.

2

Н.,поради неспазване на дистанция.

В протокола е отбелязано и обстоятелството,че товарният автомобил има сключена Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Булстрад Виенна Иншурънс Груп“ ЕАД по Застрахователна полица № BG/03/121003028316, която към датата на ПТП е валидна.

Ищците предявяват на 30.05.2022 г. претенция с вх.

№1538/30.05.2022г. към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение,каквото с писмо с Изх. № П 00674/03.08.2022г. е отказано.

Приложено е копие от фиш за спешна медицинска помощ от 30.04.2022 г по отношение В. Даннилов А. и амблулаторен лист от 10.05.2022 г.

По делото е назначена съдебно-психологична експертиза,досежно В.

Данийлов А.,като заключението не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно изготвено.

Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ , увреденият, спрямо когото застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя.

По силата на чл. 45 от ЗЗД , всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чийто елементи са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност.

Обединяващият елемент на всички, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения (съгласно решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по гр. д. № 1740/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК). За да е основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като 3 тежестта на доказване е върху този, който я твърди – Решение № 177 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г., III г. о., ГК на ВКС. В случая ищцовата страна не установи при условията на пълно и главно доказване наличието на причинната връзка между претърпяната и твърдяна вреда, която е спорна, и поведението на дееца, както и не установи безспорно, че поведението на последния е противоправно.

За посочените противоправност на деянието и причинна връзка между деянието и вредите ищцовата страна е ангажирала единствено протокол за ПТП от 30.04.2022 г.,съдържащ причинени материални щети ,като в случая няма данни за съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица ,какъвто е следвало да има с оглед твърдените в исковата молба травми и с оглед наредба № I-183 от 4 декември 2002 г. за условията и реда за взаимодействието между контролните органи на министерството на вътрешните работи и лечебните заведения при оказване на помощ на пострадали при пътнотранспортни произшествия и Наредба №Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП,а когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства в случая например съответна съдебна автотехническа експертиза, тъй като протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава – Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК на ВКС. Следва да се има предвид, че механизмът на настъпване на процесното ПТП не може да бъде 4 установен от приложения по делото протокол за ПТП. Последният е официален свидетелстващ документ, имащ обвързваща за съда материална доказателствена сила, но само относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Същият не е възприел непосредствено пътния инцидент, а е установил обективното състояние на автомобилите след ПТП, тяхното местоположение и видимите им щети, обстоятелства, които са обективирани в протокола за ПТП. Въз основа на него и на останалите събрани по делото доказателства е следвало да се ангажира съдебна автотехническа експертиза, с която да се установи механизмът на ПТП, отговорността за процесното ПТП и нарушените правилата за движение, регламентирани в ЗДвП,което обаче не е сторено от страната,въпреки указанията на съда,дадени с разпореждане от 14.03.2023г..

Съобразявайки изложеното и обстоятелството,че в протокола за ПТП не се е съдържа непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП,съдът приема,че въз основа на същия не може да се установи по безспорен и несъмнен начин противоправно поведение на застрахования при ответника водач, както и наличието на причинна връзка между такова поведение и настъпилите вреди. Същите не могат да се установят и от обясненията на страната по чл.176 ГПК ,включително и от заключението по съдебно-психологичната експертиза.

Противоправността на деянието на застрахования, както и наличието на причинна връзка между същото и вредите, не се презюмират от обстоятелството да е ангажирана административнонаказателната му отговорност, за каквато обаче няма ангажирани данни,въпреки осигурената от съда възможност и указания в тази насока, и респ. не се изключват при неангажиране на същата, както и не се установяват от акт, тъй като съгласно чл. 300 ГПК, единствено влязлата в сила присъда на наказателния съд /респ. решение по чл. 78 НК/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, да е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид изложеното и тъй като по делото не са ангажирани от ищцата каквито и да е други доказателства за установяване на горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправност на деянието и причинна връзка между деянието и вредата, предявения иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

5

С оглед отхвърлянето на главния иск следва да се отхвърли и акцесорния за забавено плащане.

По разноските: С оглед изхода на спора на осн.чл.78 ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски.

В производството ищеца е представляван от юрисконсулт,при което разноските по чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП съдът,като съобрази предмета и сложността на делото , определя на 100.00 лв,като в тази връзка искането до пълният размер от 300.00 лв. следва да се отхвърли.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. А. Т.,ЕГН ********** и Л. М. В.,ЕГН **********, в качеството на родители и законни представители на детето им В. Д. А.,ЕГН **********,с адрес: гр.************ иск против

ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н Триадица пл. "Позитано" № 5 ,ЕИК ******* за осъждането на ответника да заплати сумата от 7000 лв. ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на малолетното дете В. Д.

А., вследствие претърпяно ПТП на 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 30.04.2022 г.,до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан изцяло.

ОСЪЖДА Д. А. Т.,ЕГН ********** и Л. М. В.,ЕГН **********, в качеството на родители и законни представители на детето им В. Д. А.,ЕГН **********,с адрес: гр.************ да заплати на ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н Триадица пл. "Позитано" № 5 ,ЕИК ******* сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на осн.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, като отхвърля искането в останалата част до пълния претендиран размер от 300.00 лв..