Решение № 4085 от 07.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4085 гр. С, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110144993 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Х. С. срещу „АПС ББ“ ЕООД с ЕИК *******, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 6859,55 лева – главница ведно със законната лихва от 09.07.2010 г. до окончателното й заплащане, сумата 118,9 лева – обезщетение за забава за периода от 05.08.2009 г. до 14.06.2010 г. и сумата 239, 57 лева – разноски, за принудително събиране на които е образувано изп. д. № 20128610400740 на ЧСИ ДВ по изпълнителен лист от 07.11.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 33760/2010 г. по описа на СРС, 60 –ти състав в полза на „ТБАК“ ЕАД .

Ищецът твърди, че не дължи посочените суми на ответника, т.к. вземанията за същите са погасени по давност. Твърди, че за събиране на посочените суми е образувано изпълнително дело, по което не били извършвани валидни изпълнителни действия повече от две години от последно извършеното валидно изпълнително действие и същото било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Претендира, че от 29.01.2013 г. е започнала да тече погасителна давност, която е изтекла на 29.01.2018 г. и вземането по изпълнителния лист било погасено.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като поддържа, че вземанията не са погасени по давност. Твърди, че е цесионер на процесните вземания. Поддържа, че с редица действията по принудително изпълнение давността е била прекъсвана , като перемпцията на изпълнителното производство е без правно значение за давността.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че срещу ищеца в полза на „ТБАК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 07.11.2011 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 33760/2010 г. по описа на СРС, 60 –ти състав за сумата 6859,55 лева – главница ведно със законната лихва от 09.07.2010 г. до окончателното й заплащане, сумата 118,79 лева – обезщетение за забава за периода от 05.08.2009 г. до 14.06.2010 г. и сумата 239, 57 лева – разноски. За принудително изпълнение на вземанията на 04.04.2012 г. е образувано изпълнително дело 20128610400740 на ЧСИ ДВ по молба на първоначалния взискател „ТБАК“ ЕАД, а в хода на изпълнителното производство вземанията са придобити от ответника по силата на договор за цесия.

Спортно е погасено ли е правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден посочения изпълнителен лист.

С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.

439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано.

В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на 07.02.2011 г., с оглед издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото издаването на изпълнителния лист е предпоставено от влизането в сила, а доказателства за точния момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са ангажирани. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.

Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.

За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и част от формираната съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на 2

СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.

В случая след влизане в сила на изпълнителното основание и преди изтичане на давностния срок от страна на първоначалния кредитор са били предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, изразени в надлежно сезиране на съдебния изпълнител по дело № 20128610400740 на ЧСИ ДВ и възлагане извършването на конкретни изпълнителни действия. Изпълнителното производство пред ЧСИ е започнало преди постановяване на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, поради което и спрямо преценка на значението на действията и бездействията по същото до постановяване на посоченото ТР приложение следва да намери задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство погасителната давност е спряла / в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д.

№ 2917/2018 г., IV г. о и Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК/. Съгласно цитираните съдебни решения както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК / чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм./, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).

В случая към 26.06.2015 г. изпълнителното производство не е било прекратено по силата на закона, тъй като не е налице период от две години, в рамките на който да не са поискани или извършени изпълнителни действия – налице са депозирани от взискателя молби за извършване на изпълнителни действия – на 04.04.2012 г., /л.1 от изп. д. /, по която са изпратени на 11.04.2012 г. запорни съобщения за налагане запори на вземания на ищеца по банкови сметки в банки, а на 22.10.2012 г. е наложен запор на трудовото му възнаграждение, дължимо от ЗС СОТ АД . В изпълнение на запора от ЗС СОТ АД са постъпвали плащания по изпълнителното дело, последното от които 21.01.2013 г., а на 29.01.2013 г. е постъпило уведомително писмо от работодателя, че трудовото правотоношение с длъжника е прекратено и се преустановява плащането по запора. На 29.01.2013 г. е наложен запор на вземанията на ищеца за трудовото възнаграждение от СУСКО. Впоследствие е депозира молба от взискателя „ТБАК“ ЕАД с вх. № 39243 без да е 3 видна датата на депозиране, с която е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество. По тази молба на 17.09.2014 г. ЧСИ е постановил налагане на запори и е насрочил опис на движими вещи на 30.10.2014 г., които няма данни ЧСИ да е извършил. С молба от 29.04.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател поради придобиване на вземанията, за принудително изпълнение на които е образувано изпълнителното дело.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК се прилага занапред по отношение на вече образуваното изпълнително дело.

След постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК т.е. считано от 26.06.2015 г. прекъсването на давността е подчинено на активността на взискателя и от тази дата е продължила да тече давността, спряна до този момент поради наличието на висящо неперемирано изпълнително производство. В случая след постановяване на посоченото тълкувателно решение с молба вх. № 30088 ответникът е поискал налагане на запор на трудово възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество на ищеца. По тази молба на 24.08.2015 г. ЧСИ е постановил налагане на запори и е насрочил опис на движими вещи на 24.08.2015 г. Изпратено е запорно съобщение до АС ГАРД ООД на 04.12.2015 г. С молба от 13.09.2016 г. взискателят отново е поискал налагане на запорите и възбрана, като на 13.09.2016 ЧСИ е постановил да бъдат наложени и е насрочил описа на движими вещи на 25.09.2016 г. С молба от 08.08.2018 г. /л.131/ взискателят отново е поискал налагане на запори на вземания и вещи и възбрана на недвижимо имущество на длъжника, а с разпореждане от 08.08.2018 г. ЧСИ е поставил налагане на запори и е насрочил опис на движими вещи. С молба от 29.07.2020 г. /л. 136//взискателят/ отново е пискал налагане на запори на вземания по банкови сметки и върху имущество на длъжника /в случай че такова бъде открито/. На 10.09.2020 г. е наложен запор на вземания на длъжника по банкови сметки в Първа инвестиционна банка АД. На 13.06.2022 г. ЧСИ Гали Костов е наложил по преобразуваното при него ИД 20219240402738 запор върху МПС на длъжника.

В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От 4 значение за прекъсване на давността е действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК/.