Решение № 256 от 26.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. ХАСКОВО, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от О. Ю. Ш., чрез адв. Г. К. срещу Решение № 294/23.04.2025 г., постановено по гр. д. № 3259/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което са отхвърлени, предявените от О. Ю.

Ш. против Община Хасково искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № ЧР-** от 12.11.2024г. на ** на Община Хасково; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „**“, код НКПД ***, както и за присъждане на обезщетение, за времето през което ищецът е останал без работа за период от 6 месеца, считано от 14.11.2024г. до 14.05.2025г., в размер на 6 840.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно и неправилно. Развити са подробни съображения за неправилно възприемане и незаконосъобразно тълкуване на 1 доказателствата по делото. Жалбоподателя счита, че първоинстанционният съд не е разгледал и отговорил на всичките му възаржения. Изброени са възражения, които въззивникът счита, че съдът не е взел предвид и е изложен подробен анализ на доказателствата по делото. Твърди, че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че по делото не се установява да е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1 , т. 8 КТ, във вр. с чл. 17 и 18 КПСДА. Твърди, че няма установено работно място, но дори и да се приеме, че има такова то за периода от 29.10.2024 г. – 01.11.2024 г. е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения. Поради това счита, че уволнението му е незаконно и следва да бъде отменено. Искането към въззивната инстанция е да се отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да се постанови нов, с който да бъдат уважение предявените искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Община Хасково, представлявана от С. Д. - ** на Община Хасково, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Развити са съображения относно правилността на изводите на първоинстанционния съд и относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения. Моли въззивната инстанция да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция се прие като доказателство Удостоверение от ТД на НАП, свързано с обстоятелството, че ищецът не е ангажиран по трудов договор. Окръжен съд Хасково изиска справка от Районен съд Хасково относно АНД № 346/2025 г. по описа на този съд, от която се установи, че посоченото дело е образувано по предложение на РП - Хасково за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на О. Ю. Ш. и Ю. О. Ш. за престъпление, квалифицирано по чл.

325, ал. 1 от НК. Производството по същото не е приключило с окончателен съдебен акт.

Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно 2 подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд Хасково е образувано по искова молба, подадена от О. Ю. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Г. К., против „Община Хасково“, БУЛСТАТ: 000903946, със седалище: гр.

Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявана от С. Д. - ** на Община Хасково, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Районен съд Хасково е приел, че не са налице процесуални пороци при издаване на Заповед № ЧР**/12.11.2024 г. издадена от Кмета на Община Хасково, с която на О. Ю. Ш. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № **/12.11.2024 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на О. Ю. Ш. с Община Хасково на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, обуславящи тяхната незаконосъобразност. Първоинстанционният съд, вземайки предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че в случая е установено по несъмнен начин извършването на нарушенията на трудовата дисциплина, описани в Заповед № ЧР-**/12.11.2024 г., за които на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като същите могат да се квалифицират като виновно неизпълнение на трудовите му задължения. Преценявайки тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина, съдът е приел, че извършеното нападение над *** на 27.10.2024 г. от страна на О. Ш., представлява особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, което с оглед значимостта му и предвид особения статут на работодателя и мястото на полагане на труд, същото се явява достатъчно тежко /по смисъла на чл. 189 КТ/, за да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.190 ал.1 т.7 КТ, в какъвто аспект за направените от работодателя изводи, изложени и мотивирани в издадената от него уволнителна заповед.

Относно второто нарушение на трудовата дисциплина, съдът е приел, че безспорно се установява, че работното място на ищеца се е намирало в сграда ***, в **. Съответно при положение, че ищецът не отрича, че не е посещавал работното си място в периода, за който му е наложено дисциплинарно наказание, то е налице неявяване на работа негова страна, 3 доколкото под неявяване на работа следва да се разбира отсъствието от определеното му работно място през целия работен ден или работна смяна, а самото му отсъствие се е доказало безспорно както от събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и от обясненията на самия служител.

Съдът е приел също, че недобросъвестното поведение на О. Ш., изразяващо се в промяна на телефонния му номер и непредоставянето му на работодателя е допринесло за това, същият да не бъде открит в периода от 29.10.2024 г. до 01.11.2024 г. С оглед изложеното Районен съд Хасково е счел, че така наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушенията и е законосъобразно наложено. Поради това съдът е отхвърлил искът е правно основание чл. 344. ал. 1. т. 1 КТ като неоснователен. Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка е чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, първоинстанционният съд е отхвърлил и тях.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково счита, че първоинстанционният съд е формирал своите правни изводи, като е взел предвид събраните по делото доказателства и ги е преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдил е поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, без да е допуснал съществени процесуални нарушения и е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи и е отговорил обосновано на всички поставени в хода на производството въпроси и направените от страните възражения. Поради това въззивната инстанция напълно споделя доказателствения анализ и изложените от Районен съд Хасково мотиви по правните въпроси по спора, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Между страните е безспорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „**“, код по НКПД ***, и че същото е било прекратено със Заповед № **/12.11.2024 г., издадена от ** на Община Хасково на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във връзка със Заповед № ЧР-**/12.11.2024 г. издадена от ** на Община Хасково, с която на О. Ю. Ш. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Страните не спорят и относно това, че така описаните заповеди са връчени лично на О. Ш. на 14.11.2024 г.

4

Спорът между страните се развива относно законосъобразността на Заповед № ЧР-**/12.11.2024 г. и Заповед № **/12.11.2024 г., и двете издадени от ** на Община Хасково. Основно ищецът оспорва процедурата по налагане на дисциплинарното му наказание, както и основанията за налагането им.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд в настоящият случай не са налице процесуални нарушения в дисциплинарното производство, развило се пред ** на Община Хасково. Ищецът е заемал длъжността „***“, което е административна длъжност в общинската администрация, поради което негов работодател е именно ** на Община Хасково. Съответно дисциплинарното наказание на ищеца е наложено от органът, легитимиран да му налага дисциплинарни наказания. Спазена е процедурата по КТ, като преди налагането на дисциплинарно наказание на служителя е предоставена възможност да изложи писмени обяснения по случая. О. Ш. се е възползвал от тази възможност като е депозирал два броя обяснения - с вх. № ЧР-**/11.11.2024 г. и вх. № ЧР-**/11/11.2024 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че работодателят е тълкувал превратно дадените обяснения и че същият не е потърсил доказателства за получените обяснения. В правомощията на работодателя е, след като получи обясненията на служителя да ги прецени съобразно с останалите събрани доказателства и да прецени дали да наложи или не дисциплинарно наказание. В случая работодателя е събрал необходимите доказателства, като се е запознал с публикациите, във връзка със случилото се на 27.10.2024 г. в ***, направил е опит да осъществи връзка по телефона с липсващия на работното място служител и е изискал обяснения. Очевидно след това неговата преценка е била в насока, че са извършени нарушения на трудовата дисциплина, за които следва да бъде наложено дисциплинарно наказание.

От обясненията на служителя се установява, че същият е наясно защо работодателят му иска обяснения и е запознат с инцидента на 27.10.2024 г., както и с започнатите срещу него дисциплинарни производства. От своя страна служителят недобросъвестно не е посочил в обясненията си, че е сменил телефонния си номер. Не излага и конкретни твърдения каква точно работа е вършил в процесния период от време. Доколкото отношенията работодател-служител изискват добросъвестност и от двете страни не следва 5 да се приема, че на свой ред работодателят е бил длъжен да изиска допълнителни обяснения, с които тези обстоятелства да бъдат изяснени.

Поради това, отчитайки предоставените му обяснения и събраните доказателства,** на Община Хасково е достигнал до извода, че са извършени дисциплинарните нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 8 КТ. В Заповед № ЧР**/12.11.2024 г. са изложени подробни мотиви относно причините, поради които работодателят е преценил, че дисциплинарните нарушения са тежки.

Въз основа на това е преценил, че следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В тази връзка спазен е и законоустановения срок за налагане на дисциплинарно наказание, като същото е наложено в двумесечен срок от откриване на всяко едно от двете нарушения, а именно на 12.11.2024 г., при дисциплинарни нарушения, извършени на 27.10.2024 г. и 29.10.2024 г. – 01.11.2024 г.

Заповедта, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. Същата е издадена в писмена форма и съдържа името на служителя, нарушенията, за които се налага наказанието, времето на извършване на всяко едно от нарушенията и законният текст, въз основа на който се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Както бе посочено Заповедта е и подробно мотивирана и връчена лично на служителя. Поради това дисциплинарното производство е протекло по реда, предвиден в КТ и не са налице процесуални пороци при издаване на процесните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение, обуславящи тяхната незаконосъобразност.