Решение № 3901 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3901 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100104487 по описа за 2022 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 49 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищците - Е. С. Ц., З. В. Ц., И. В. С. и Й. А. Д. твърдят, че Е. и З. Ц.и са родители на З. З. Ц., която e починала на 03.05.2017г. едва на четиринадесет годишна възраст, в резултат на падане от дванадесетия етаж в обект „Незавършено строителство научен институт по педиатрия", намиращ се в УПИ-1 за болничен комплекс, кв. 387, м. „бул. България“ по плана на гр.

София. Й. Д. е сестра на З. Ц., а И. С. – нейна баба. Ищците посочват, че описаният обект е стопанисван от ответника, който с договор за охранителни услуги № РД-11-91/29.03.2017г. е възложил на „Вадим“ ООД, осъществяването на охрана на общо три обекти, сред които е и процесният, със срок до 31.12.2017г. С този договор, изпълнителят се е задължил да осигури физическа охрана на обектите, изразяващи се в строг пропускателен и охранителен режим и ред, недопускане на нерегламентирано проникване и противоправни посегателства в обектите. На 03.05.2017г., в срока на действие на договора за охрана, непълнолетната З. Ц. пада от дванадесетия етаж на необезопасената сграда „Незавършено строителство научен институт по педиатрия“, стопанисвана от Министерство на здравеопазването на Република България и загива на място. Образувано е досъдебно производство сл.д. № 261/2017г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 10368/2017г. по описа на СГП, като разследването продължава и към настоящия момент. Ищците поддържат, че причина за настъпване на смъртта на детето е неизпълнение на посочения договор за охрана и липсата на контрол от страна на ответника по същия, като възложител. Ищците посочват, че към датата на смъртта на детето не е била 1 налице физическа охрана на обекта и същият не е бил обезопасен, поради разкъсана и унищожена оградна мрежа, което е дало възможност на всяко лице да навлезе на територията на обекта. След инцидента Е. Ц. посещава психолог и психиатър, за да се справи с емоционалния срив, който преживява.

Психическото й съС.ие се влошава и тя трудно изпитва радост от личните постижения и липса на спонтанност при общуване, затваря се в себе си, плаче често и до днес, когато си спомня за случилото се. След загубата на дъщеря си З. Ц. се затваря в себе си, редуцира социалните си контакти, намалява мотивацията му да върши ежедневни неща, а изпитаният стрес повишава риска от усложняване на съС.ието му, предвид придружаващите му заболявания, които са подробно описани в исковата молба. И. С. /баба/ и Й. Д.

/сестра/ са били съкрушени от смъртта на детето, тъй като са били много близки. Й. Д. ражда първото си дете именно в деня, в който сестра й е починала. Споменът за смъртта на З. води до остри пристъпи на тъга у двете, чест плач, отказ за излизане от къщи, липса на мотивация да вършат ежедневни неща, силно ограничаване на социални контакти. За продължителността на моралните болки и страдания допринася факта, че датата на смъртта съвпада с датата на раждането на сина на едната ищца, което дете се явява и внук (и правнук) на останалите ищци. При всеки негов рожден ден те си припомнят смъртта на З., тъй като на тази дата правят и помен от нейната кончина. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да им заплати:

1. на Е. С. Ц.

- 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й З. З. Ц., заедно със законната лихва от 03.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата;

2. на З. В. Ц.

- 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му З. З. Ц., заедно със законната лихва от 03.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата;

3. на И. В. С.

- 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучката й З. З. Ц., заедно със законната лихва от 03.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата и

4. на Й. А. Д.

- 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й З. З. Ц., заедно със законната лихва от 03.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират и сторените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца З. Ц. е депозирал списък на претендираните от тази страна разноски – л. 416, а процесуалните представители на ищците са претендирали присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В определения от съда срок процесуалния представител на ищците е депозирал писмена защита.

С определение от 09.10.2024г. съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение в размера на предявените искове от ищците както следва:

2

1. на Е. С. Ц. от 100 000 лв. на 250 000 лв.,

2. на З. В. Ц. от 100 000 лв. на 150 000 лв.,

3. на И. В. С. от 50 000 лв. на 150 000 лв. и

4. на Й. А. Д. от 50 000 лв. на 150 000 лв.

Ответникът – Министерство на здравеопазването в депозирания от него писмен отговор не оспорва, че „Незавършен строеж, разположен в югоизточната част на държавен поземлен имот, в УПИ 1 - „за болничен комплекс“ в кв. 387, м. „Бул. България - кв. 387 - Медицински комплекс Медицински университет - София“ по плана за регулация и застрояване на гр.

София“ е сграда стопанисвана от ответника, както и че охраната и контрола на достъпа са възложени с договор на трето лице. Оспорва причинно-следствена връзка деяние и вреда. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като е влязла по собствена воля в опасен за здравето и живота обект, за който има поставени забранителни табели за влизане и преминаване през обекта. Относно северната страна на обекта посочва, че в тази част оградата е била демонтирана от инвеститора на съседен обект. Моли да се бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмени бележки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- „Незавършен строеж, разположен в югоизточната част на държавен поземлен имот, в УПИ 1 - „за болничен комплекс“ в кв. 387, м. „Бул. България - кв. 387 - Медицински комплекс - Медицински университет - София“ по плана за регулация и застрояване на гр. София“ е сграда стопанисвана от ответника,

- министерството на здравеопазването е възложило охраната и контрола на достъпа относно описания по-горе имот с договор на трето лице, - на 03.05.2017г. З. З. Ц. на 14 години е паднала от 12 етаж на горепосочената сграда, вследствие на което е починала и - Е. и З. Ц.и са съответно майка и баща на З. Ц., И. С. е нейна баба, а Й.

Д. – нейна сестра.

От представените три удостоверения за раждане /първото №122 от 14.08.2002г. издадено от Столична община – район Изгрев, второто №2562 от 06.09.1972г. издадено от Д.ски народен съвет – гр. София и третото №68/22.04.1992г. издадено от Столична община – район Изгрев/ се установява, родствената връзка на ищците с З. Ц. и съответно тяхната възраст към датата на смъртта й: Е. С. Ц. – майка, 45 години, З. В. Ц. – баща, на 63 години, И. В. С. - баба и Й. А. Д. – сестра, 25 години.

На л. 35 – 43 е представен договор за охранителни услуги №РД – 11 – 91/29.03.2017г., сключен между ответника, в качеството му на възложител и 3

„Вадим“ ООД, в качеството на изпълнител с предмет: извършване на охранителни услуги, включващи дейности по физическа охрана на имущество на следните обекти: обект в гр. София, район Триадица, местност „Медицинска академия“, кв. 387, обект незавършено строителство „Научен институт по педиатрия“ – чрез един пост за всеки календарен ден, при денонощен режим на охрана, за периода до 31.12.2017г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора „изпълнителят е длъжен да осигури физическа охрана на обектите, изразяваща се в строг пропускателен режим и охранителен режим и ред, недопускане на нерегламентирано проникване и противоправни посегателства в обектите“.

По делото на л. 60 – 66 е представена съдебно – психиатрична консултация направена на 28.11.2017г. по отношение на първия ищец- майката от лекар – психиатър, в който е вписано, че при прегледа е установила наличие на тревожно съС.ие, което отговаря на диагностичните критерии за протрахирана реакция на дезаптация с елементи на постравматичен стрес – психогенно предизвикано психическо разстройство дължащо се на преживян емоционален стрес – смъртта на малката й дъщеря на 03.05.2017г.

От представените две експертни решения /№525 от 17.02.2016г. издадено от Общи заболявания IV МБАЛ София ЕАД – първи състав и №1389 от 13.05.2020гг. издадено от IVМБАЛ - I състав/ се установява, че вторият ищец – баща на загиналото дете е с 72% опредЕ. намалена трудова работоспособност от 25.01.2016г. за срок от три години, а третият ищец – бабата на загиналото дете е също от 20.05.2004г. с 80% намалена трудоспособност – пожизнено.

От представеното удостоверение за раждане №8194170153 издадено на 10.05.2017г. от Столична община – район Изгрев /л. 71/ се установява, че на 03.05.2017г. четвъртият ищец – сестра на загиналото дете е родила своят син, а на 23.03.2022г. – второто си дете /съгласно представеното удостоверение за раждане – л. 89/.

На 08.08.2016г. е сключен договор №РД – 11 – 274 между ответника, в качеството на възложител и „Портал“ ЕООД, в качеството на изпълнител, с предмет – строително – монтажни работи по възстановяване на оградните съоръжения на обект – незавършено строителство – „Научен институт по педиатрия“ и срок за изпълнение – двадесет работни дни от подписване на договора /л. 279 -283/.

По искане на ищците е допусната съдебно – медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като пълно, компетентно и вярно. В отговора на въпрос №1 вещото лице е описало установените травматични увреждания на З. З. Ц. при извършената аутопсия.

Вещото лице е посочило, че причина за смъртта на това лице е съчетаната черепно – мозъчна и гръдна травма с увреждания на жизнено важни органи – мозък, бели дробове, гръбнак. В заключението е направен изводът, че констатираните увреждания добре отговарят да са получени при падане от високо.

4

По искане на ищците по делото е допусната съдебно – психиатрична експертиза на първия ищец – майка на загиналото дете. Заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира като изготвено обективно, компетентно и вярно. В него е посочено, че при извършена проверка от вещото лице е установено, че ищцата Е. Ц. не се води на диспансерен отчет, но е направила два прегледа на 28.11.2017г. и на 12.12.2017г., като й е поставена диагноза – разстройство в адаптацията, изписан е медикамент и е насочена към психотерапия. Вещото лице е изследвало лабораторно ищцата Е. Ц. и е установило, че тя е преживяла остра реакция на стрес при внезапната загуба на детето й с прояви на тежък емоционален шок, последвано от тревожно – депресивни оплаквания. Първоначално ищцата съобщава за последващи страхове от катастрофални събития за близките й, страхове от несправяне с работата, от неразкриване на истината за смъртта на дъщеря й, които към настоящия момент са затихнали. Към настоящия момент /м.11.2023г./ вещото лице посочва, че се установяват психологически последици – травматични преживявания от загубата, намиращи израз в поС.но чувство на тъга и невъзвратима загуба, снижени възможности за удоволствени изживявания, свита зона на жизнен комфорт, ситуативна емоционална лабилност, преживявания на вина и песимизъм, които постепенно ще отслабнат с времето. В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че след загубата на детето й при ищцата Е. Ц. е било налице разстройство в адаптацията, което представлява реактивно психично заболяване, което е установено при прегледите през м. 11.2017г. Към настоящия момент симптомите на това заболяване не се установяват, но са налице психологични последици, които ще останат до края на живота й.