Решение № 6 от 06.01.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Враца, 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело № 20231400900114 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на Н. Х. Н., ЕГН ********** – управител на „Стройком-55“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез пълномощник адв. П. В. П. от АК гр. Враца, против Отказ № 20231208150850/11.12.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ от Търговския регистър към Агенция по вписванията /АВ/ по Заявление вх. № 20231208150850/08.12.2023 г. , с който е отказано вписване в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството н а промяна в обстоятелствата относно заличаването му като управител на дружеството по реда на чл. 141, ал. 5 от ТЗ.

Жалбоподателят счита постановения отказ за незаконосъобразен поради противоречието му с материалния и процесуалния закон, както и за необоснован, а оттук и за неправилен. Твърди, че с отказа си длъжностното лице е превишило правомощията си, тъй като не е ограничило проверката, която следва да извършва, в рамките на предвиденото в чл. 21 ЗТРЮЛНЦ и по-конкретно в т.5 на разпоредбата, т.е. не разполага с правомощието да извършва проверка по същество. Поддържа, че в случая са налице всички елементи на фактическия състав на нормата чл. 141, ал. 5 ТЗ, която дава право на управителя сам да заяви заличаването на вписването му като управител, ако дружеството не стори това в 1-месечен срок от получаване на изявлението за прекратяване. Посочва, че в случая, въпреки заличаването на управителя, дружеството не остава без управителен орган, представляващ го пред трети лица, че едноличното дружество с ограничена отговорност може да съществува и осъществява търговската си дейност без да е назначен управител, като едноличния собственик на капитала осъществява правомощията на управителя и представлява дружеството, която възможност 1 е изрично предвидена в чл. 147, ал. 1 от ТЗ. Счита, че ДЛР неправилно се е позовал на чл. 147, ал. 1 от ТЗ, като е приел, че не може да остава дружеството без управител. Моли съда, да отмени обжалвания отказ и укаже на длъжностното лице по регистрация към ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията да извърши исканото вписване по партидата на дружеството.

На основание чл.25, ал.2, изр.3 ЗТРРЮЛНЦ е подаден отговор от АВ, чрез юрк. Г. И., която изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на постановения отказ. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, да бъде потвърден отказа на ДЛР като правилен и законосъобразен и да бъдат присъдени на АВ направените съдебни разноски, възлизащи на 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред АВ е образувано въз основа на Заявление вх. № 20231208150850/08.12.2023 г. , подадено от Н. Х. Н., ЕГН ********** – управител на „Стройком-55“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Мездра , с което е заявена за вписване в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството промяна на обстоятелства по електронното дело на търговеца: заличаване на управителя Н. Х. Н. по реда на чл. 141, ал. 5 от ТЗ.

В подкрепа на заявлението към същото са ангажирани: уведомление вх.

№ 001/01.10.2023г. от Н. Х. Н., в качеството му на управител на „Стройком55“ ЕООД, с което на основание чл.141, ал.5 от ТЗ уведомява дружеството, че желае да бъде заличен като управител в ТР към АВ по партидата на дружеството; декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, подадена от Н. Х. Н., и документ за внесена държавна такса.

По заявлението е постановен обжалваният отказ

№

20231208150850/11.12.2023 г. на ДЛР от Търговския регистър към Агенция по вписванията /АВ/, на основание чл.24, ал.1 във връзка с чл.21, т. 4, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Като мотиви ДЛР е изложило, че Н. Н., в качеството си на едноличен собственик на капитала, представлява дружеството по закон и че неговите представителни функции спрямо дружеството по силата на чл. 147, ал. 1 от ТЗ могат да се прекратят единствено и само в случай, че същият определи и назначи друго лице за управител, а в конкретния случай не е налице заявено за вписване като представляващ дружеството друго лице, различно от представляващия по закон едноличен собственик на капитала.

Посочило е също, че при така заявените обстоятелства и представени документи, заличаването на Н. Н. като представляващ по партидата на дружеството не прекратява вмененото му по закон задължение да представлява дружеството, респ. така заявените обстоятелства не съответстват на закона. Изтъкнало е, че в процесното дружество функцията на управител се изпълнява от едноличния собственик на капитала - физическо 2 лице, и така заявените обстоятелства не могат да бъдат вписани с оглед на факта, че по разпореждане на закона самият той изпълнява управителни и представителни функции до избора на друго лице за управител на дружеството.

Срещу отказа на длъжностното лице е подадена процесната жалба.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна в процеса, против подлежащ на съдебен контрол акт по смисъла на чл.25, ал.1 ЗТР и в рамките на преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР /отказът е постановен на 11.12.2023 г., а жалбата е подадена на 18.12.2023 г., видно от направената справка в регистъра по партидата на дружеството и от приложеното уведомително писмо № 20231218132145/19.12.2023г./.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на регистърното производство, образувано по заявлението на Н. Х. Н., по което е постановен обжалвания в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „Стройком-55“ ЕООД на заличаване на Н. Х. Н. като управител на дружеството.

При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър, при съобразяване на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването , съответно да постанови отказ за това, извършва проверка на редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, както и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.

С процесното заявление жалбоподателят е поискал заличаването си като управител на „Стройком-55“ ЕООД , сочейки, че е предизвестил дружеството за желанието си да бъде освободен като управител и че е изтекъл едномесечния срок след получаването му, в който не е било подадено заявление за неговото заличаване, поради което сам подава заявлението, придружено с изискуемите, съгласно закона, приложения, в изпълнение на процедурата по чл. 141, ал. 5 ТЗ.

В случая съдът намира, че подаденото заявление отговаря на формалните изисквания за редовност по чл. 13 ЗТР.

От вписванията по партида та на дружество „Стройком-55“ ЕООД се 3 установява, че Н. Х. Н. е едноличен собственик на капитала на дружеството, като той е и вписания в търговския регистър негов управител към момента на подаване на заявлението за вписване.

По приложението на чл. 141, ал. 5 от ТЗ по отношение прекратяването на правомощията на управителя на еднолично дружество с ограничена отговорност, настоящият състав намира следното.

Отношенията между управителя и дружеството с ограничена отговорност във връзка с осъществяване на органното му представителство се уреждат от мандатно правоотношение, възникнало от договор за поръчка, който съгласно чл. 287 от ЗЗД се прекратява с отказ от довереника от нейното изпълнение. Нормата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ регламентира фактически състав на заличаване на управителя от търговския регистър по негова инициатива, като последица от прекратяване на мандатното отношение, при който активната му легитимация на заявител в регистърното производство възниква при кумулативното наличие на две предпоставки: едностранно изявление на управителя, направено в предвидената от закона писмена форма за действителност чрез т. нар. "писмено уведомление" и бездействие на дружеството да заяви за вписване това обстоятелство в търговския регистър в течение на относително определен едномесечен срок от получаването му. По същество нормата регламентира едно извънсъдебно упражнимо преобразуващо право на управителя едностранно да предизвика изменение в правната сфера на насрещната страна при недобросъвестно поведение на волеобразуващия орган на дружеството - общото събрание на съдружниците.

Правомощията на едноличния собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност за осъществяване на органното му представителство обаче, не възникват от договор по чл. 147, ал. 3 от ТЗ (какъвто може да бъде и договор за управление), както е при ООД, а по силата на законовата норма на чл. 147, ал. 1, предл. първо от ТЗ, според която управител на едноличното дружество с ограничена отговорност винаги е едноличният собственик на неговия капитал, освен ако той изрично е възложил управлението му на друго лице. След като едноличният собственик на капитала е дефинитивно - по силата на закона е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, той може да преустанови осъществяването на органното представителство на дружеството и като последица от това - да поиска заличаването си като управител в търговския 4 регистър, само ако възложи осъществяването на тази функция на друго лице и поиска вписването му в търговския регистър. Ето защо, нормата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ е неприложима когато едноличният собственик на капитала е едновременно и управител на дружеството. Тя се прилага по отношение на дружествата с ограничена отговорност, чийто капитал принадлежи на различни лица, а спрямо едноличните дружества с ограничена отговорност само когато управителят е лице, различно от едноличния собственик на капитала на дружеството. В този смисъл са Решение № 47 от 1.02.2021 г. на САС по в. т. д. № 66/2021 г., Решение № 787 от 21.12.2021 г. на САС по в. т. д.

№ 1204/2021 г., Решение № 541 от 21.07.2022 г. на САС по в. т. д. № 497/2022 г., Решение № 39 от 6.02.2023 г. на ПАС по в. т. д. № 45/2023 г.

В случая се установява, че Н. Н. е едноличен собственик на капитала на дружеството „Стройком-55“ ЕООД , като той е и вписания в търговския регистър негов управител. Следователно налице е хипотезата на чл. 147, ал. 1, предл. 1 ТЗ, при която едноличният собственик на капитала не е овластил лице с правомощията на управителния орган на дружеството, поради което и те се упражняват от него по силата на законовата разпоредба. След като органното правоотношение между управителя Н. Н. и търговското дружество „Стройком-55“ ЕООД е възникнало по силата на закона, а не по волята на тези два правни субекта, то по изложените мотиви се налага извода, че това правоотношение не може да се прекрати по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ чрез отправяне на писмено уведомление от управителя до дружеството. То може да бъде прекратено само ако Н. Н., в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството „Стройком-55“ ЕООД , приеме решение за избор на друго лице за управител. От заявителя не се твърди и не се представят доказателства за това, че такова решение е прието от едноличния собственик н а капитала на дружеството, поради което трябва да се приеме, че не са налице основания за заличаване вписването в търговския регистър на Н. Н. като управител на дружеството „Стройком-55“ ЕООД . Същият, в качеството му на едноличен собственик на капитала, е длъжен да управлява и представлява дружеството на основание чл. 147, ал. 1 ТЗ или до избиране на лице, на което да бъдат възложени правомощията на управител, или до приемане на решение за прекратяване на дружеството и започване на производство по ликвидацията му.