Решение № 489 от 23.03.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 489

Враца, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

Членове:

ТАТЯНА КОЦЕВА

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ ЖИТАРСКА канд № 20267080700018 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Г.И.“ ЕООД, ***, депозирана чрез *В.Й. от ***, против Решение № 349 от 16.11.2025г., постановено по АНД № 683 по описа за 2025г. на РС – Враца. С последното е потвърдено наказателно постановление № 34/12.06.2025г., издадено от Директора на ОДБХ *, с което на основание чл.471а, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева, за административно нарушение по чл.301, ал.1, т.2 от Закона за ВМД.

В жалбата и в писмена защита са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание.

Счита, че санкционната норма на чл.471а, ал.2 от ЗВМД е приложима само, ако има предвиден състав на нарушение. В тази връзка се твърди, че липсва състав на нарушението, който да е уреден в ЗВМД. Според касатора разпоредбата на чл.301, ал.1, т.2 от ЗВМД, урежда единствено задължение за бракуване и предаване за унищожаване, когато продуктът е с изтекъл срок на годност, но не и забрана за съхранение на продукти с изтекъл срок на годност. Според процесуалния представител на касатора е налице непълнота на закона – липсва подробна законова нормативна уредба за процедурата, сроковете, реда и т.н. за бракуване на ВЛП като вид опасни отпадъци. Отправено е искане към касационната инстанция да отмени обжалваното решение и решавайки спора по същество да отмени изцяло НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба не взема становище по жалбата, не се явява, нито представлява в с.з.

Участващият в касационното производство прокурор от ВрОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на РС – Враца е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъда оставено в сила.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови съдебния си акт, съдът е събрал всички относими към спора писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд е обсъдил и възраженията, посочени във въззивната жалба, като се е аргументирал по несъстоятелността им. Обсъдени са и свидетелските показания. Фактическата обстановка е установена правилно, в съответствие с доказателствата е изводът на въззивния съд, че нарушението е правилно квалифицирано от АНО и е приложена съответната на нарушението санкционна норма.

В съответствие със събраните доказателства е изводът на въззивния съд, че АУАН законосъобразно е съставен и при съставянето му, както и при издаването въз основа на него на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същите съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обосновано районният съд е приел, че АНО правилно е квалифицирал нарушението, и е приложил съответната санкционна норма на 471а, ал.2 от ЗВМД в нейния минимум. Изводите на РС – Враца кореспондират с фактически установеното и съответстват на законовите изисквания, поради което напълно се споделят от настоящата касационна инстанция. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи води до обоснованост на постановеното и обжалвано в настоящото производство решение на РС – Враца.

Неоснователни се явяват направените в съдебно заседание и в касационната жалба възражения от процесуалния представител на касатора, че липсва законова уредба на състав на нарушението, за което е повдигнато обвинение и е наложена санкция. Видно от НП, касаторът е наказан, за това че установените ВЛП с изтекъл срок на годност не са бракувани, и не са предприети мерки за предаването им за унищожаване. Такова задължение е въведено за собственика на ВЛП или упълномощено от него лице в разпоредбата на чл.301, ал.1, т.2 от ЗВМД. Никъде не се твърди, че нарушителят е наказан за съхранение на ВЛП с изтекъл срок на годност, за да търси състав на такова нарушение. АНО е достатъчно ясен в описание на нарушението и в цитиране на конкретната правна норма, поради което настоящия касационен състав не може да се съгласи с възраженията на касатора в тази насока. След като липсва норма, която да урежда сроковете за бракуване, то се предполага, че същите се бракуват веднага след изтичането им, като собственикът или упълномощено от него лице е длъжен да следи за това. След като бъдат бракувани съответните ВЛП, следва да се предприемат мерки за тяхното унищожаване, така както предписва закона.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора разноски не се дължат на жалбоподателя, а ответника не е претендирал такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 349 от 16.11.2025г., постановено по АНД № 683 по описа за 2025г. на РС – Враца, с което е потвърдено наказателно постановление № 34/12.06.2025г., издадено от Директора на ОДБХ * за наложена на основание чл.471а, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за административно нарушение по чл.301, ал.1, т.2 от Закона за ВМД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: