Определение № 34786 от 24.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34786 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110153030 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.

Предявени са от К. И. Д. срещу Р. Ж. Д.:

1) главен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че К. И. Д. е собственик на 1/2 или 60/120 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *** целият с площ 1026 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползва: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: **, квартал: *** при съседи: ****, който по действащия регулационен план е отреден за УПИ XXV – ** от ** по плана за *** поради преобразуване на лични средства чрез влагането им в закупуването посочената ид.ч. от имота;

2) евентуален иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че К. И. Д. е собственик на 54/120 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *** целият с площ 1026 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползва: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: **, квартал: *** при съседи: ****, който по действащия регулационен план е отреден за УПИ XXV – ** от ** по плана за *** поради преобразуване на лични средства чрез влагането им в закупуването посочената ид.ч. от имота.

Ищецът К. И. Д. твърди, че по време на сключения с ответницата Р. Ж. Д. граждански брак, прекратен през 2017 г. – на 21.12.2004г. между последната и трето за спора лице – А.Н.Д. бил сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 60, том III, рег. № 9171, дело № 387 от 2004г., с който А.Н.Д. дарила на Р. Ж. Д. 1/10 1 идеална част от притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от празно дворно място, цялото с площ 1000 кв.м., находящо се в *** по плана на гр. София, съставляващо УПИ № **. На същата дата – 27.12.2004г. и непосредствено след сключването на договора за дарение, между А.Н.Д. и Р. Ж. Д. бил сключен и договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 62, том III, рег. № 9180, дело № 389 от 2004г., с който А.Н.Д. продала на Р. Ж. Д. 9/20 идеални части от същия недвижим имот за сумата от 10 000 лева. Навежда доводи, че продажната цена била заплатена с негови лични средства, произтичащи от дарени му от неговата майка Д. Д. суми, които тя била получила от продажба на притежаван от нея плавателен съд – яхта, както и нейни лични спестявания. Поддържа твърдения за нищожност на дарствения акт по смисъла на чл.

26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД като привиден, тъй като прикривал действително постигнато между страните съгласие за покупко-продажба. Моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на 1/2 ид.ч. или 60/120 ид.ч. от процесния недвижим имот, придобити по време на брака, поради пълна трансформация на лично негово имущество, а в случай, че не бъде установена нищожността на договора за дарение – на 54/120 ид.ч. от процесния недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Р.

Ж. Д., в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Изтъква, че процесните вещни права са придобити изцяло в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), което обосновава подробно. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане на сторените в производството разноски.

При така въведеното съотношение между предявените от К. И. Д. срещу Р. Ж. Д. установителни иска липсва самостоятелен предмет на евентуалния иск и съответно липсва правен интерес от разглеждането му като отделна процесуална претенция.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК установителен иск е допустим само ако ищецът има интерес от съдебното установяване на спорното право. В случая евентуалният иск не търси различна по съдържание защита от тази по главния иск, а само защита в помалък обем, който изцяло се съдържа в предметния обхват на главната претенция.

Именно поради това не е налице онази процесуална обусловеност, която изисква евентуално съединяване. Евентуалният иск има място само когато предоставя самостоятелна, различна или субсидиарна защита, до която съдът следва да достигне единствено ако главният иск не може да бъде уважен. В разглежданата хипотеза такова съотношение липсва, тъй като евентуалният иск не излиза извън вече заявеното с главния иск право, а повтаря част от него в по-малък размер. С оглед на изложеното съдът приема, че евентуалната искова претенция се явява процесуално недопустима, поради което в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

Разпределение на доказателствената тежест:

2

По иска с правно основание чл. 23 СК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесните вещни права са придобити през време на брака му с ответницата, придобивната им стойност, наличието на лични средства, техния произход и влагането им в твърдените размери в придобиването на ид.ч. от имота, както и че докаже, че действителната воля на страните, които са участвали в договор за дарение от 21.12.2004г., не е такава, каквато е отразена в него, а е насочена към различни правни последици.

В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите възражения.

С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: процесното вещно право е придобито по време на сключения между К.

И. Д. и Р. Ж. Д. граждански брак, прекратен през 2017 г.

По исканията на страните и по допускане на доказателствата:

В отговора на исковата молба ответницата е направила искане за привличане на „МК ХОУМС“ ЕООД като трето лице-помагач на нейна страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че изхода по настоящия правен спор би имал пряко и непосредствено значение за имуществената сфера на посоченото търговско дружество и за стабилитета на придобитите от него по силата на сключена с ответницата разпоредителна сделка вещни права, предмет на иска по чл. 23, ал. 1 СК.

Съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. При същите условия – наличие на правен интерес чл. 219, ал. 1 ГПК предвижда възможност в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, да привлекат трето лице, за да помага. Привличането е средство за защита и право на привличащата страна, като чрез него цели при неблагоприятен за нея изход на делото да обвърже привлеченото лице с установителната сила на мотивите при разглеждане на бъдещ правен спор между подпомаганата и подпомагащата страна. От изложеното в отговора на исковата молба съдът намира, че не са налице обстоятелства, обуславящи възможност за ответницата да предяви регресни искове за ангажиране отговорността на „МК ХОУМС“ ЕООД. По тези съображения съдът намира, че искането на ответницата за привличане на посоченото лице като трето лице-помагач е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

С отговора на исковата молба са представени относими и необходими за правилното разрешаване на правния спор, предмет на делото, писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като по отношение на доказателствената им стойност съдът дължи оценка с акта си по същество на спора.

3

Исканията на страните по чл. 186 ГПК, както и за събиране на гласни доказателства за посочените в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства следва да бъдат уважени, доколкото същите са допустими, относими и необходими.

Искането на ответницата за изискване и прилагане към настоящото производство материалите по гр.д. № 76427/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, следва да бъде оставено без уважение. Страната е разполагала с възможността да се снабди с необходимите й документи извънсъдебно или по реда на чл. 192 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 53030/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав в частта по отношение на предявеният от К. И. Д. срещу Р. Ж. Д. евентуален иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че К. И. Д. е собственик на 54/120 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *** целият с площ 1026 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползва: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: **, квартал: *** при съседи: ****, който по действащия регулационен план е отреден за УПИ XXV – ** от ** по плана за *** поради преобразуване на лични средства чрез влагането им в закупуването посочената ид.ч. от имота.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за конституиране на „МК ХОУМС“ ЕООД като трето лице-помагач на нейна страна.

ПРИЕМА проект за доклад, съобразно обстоятелствената част на определението.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните обстоятелството, че процесното вещно право е придобито по време на сключения между К. И. Д. и Р. Ж. Д. граждански брак, прекратен през 2017 г.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ответника с отговора писмени документи.

ДОПУСКА на страната на ищеца трима свидетели при режим на довеждане за установяването на факти и обстоятелства, посочени в исковата молба.

ДОПУСКА на страната на ответницата двама свидетели при режим на довеждане 4 за установяването на факти и обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба.

ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от страните съдебни удостоверения след представяне на проект на същите в едноседмичен срок от уведомяването.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ и искането на ответницата за изискване и прилагане към настоящото производство материалите по гр.д. № 76427/2024 г. по описа на СРС, 74 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2026 г. от 11:00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.