Решение № 1300 от 20.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330106112 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. И. В., ЕГН ********** против „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп. дело, въз основа на издаден в полза на първоначален кредитор /“Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/, чийто правоприемник по цесия е ответникът, изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 10006/10 г. на ПРС /и втори, вземанията по който не са предмет на производството/, за суми по договор за целево финансиране № ............. от 17.02.2009 г., ведно с разноски.

Не било подавано възражение за недължимост.

Последното валидно действие по изпълнението било извършено на 16.08.2017 г., с налагането на запор на ТВ, като давността за вземанията била изтекла на 25.10.2022 г. За цесията не била уведомена.

Претендира за установяване недължимостта на сумата от 420,30 лева – главница по договор за целево финансиране № ............. от 17.02.2009 г., за която е издаден ИЛ на 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 10006/10 г. по описа на ПРС.

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който счита иска за 1 основателен, давността за вземането била изтекла. Възразява за прекомерност на адв. възн. на насрещната страна. В следваща молба – становище, не поддържа подадения отговор. Оспорва исковата молба. Счита иска за недопустим и неоснователен, т.к. процесната сума била погасена, чрез плащане от страна на ищеца, преди предявяване на иска. Моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е придобил чрез договор за цесия вземане спрямо ищеца за сумата от 420,30 лева – главница по договор за целево финансиране № ............. от 17.02.2009 г., за която е издаден ИЛ на 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 10006/10 г. по описа на ПРС, по което не е подавано възражение за недължимост, в полза на първоначален кредитор “Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, което е погасено по давност /вж. Определение по чл. 140 ГПК - № 6419/27.05.2024 г. - л.39-40/.

От представения изп. лист от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 10006/10 г. по описа на ПРС /л. 10/ се установява, че в полза на праводателя на ответника е присъдена исковата сума, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Не се твърди и установява подаване на възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден ИЛ, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство за ищеца се е преклудирала възможността да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Такива не се твърдят.

От приложеното копие на изпълнително дело № ....се установява, че на 15.06.2011 г. първоначалният кредитор е подал молба за образуването на изпълнително производство по издадени против ищеца ИЛ, в т.ч. процесния, като е направено искане за насрочване на опис на движими вещи, както и след извършване на съответни справки, да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение и на други установени вземания на длъжника от трети лица /л. 74/. С разпореждане от 11.07.2011 г. е наложен запор на трудовото му възнаграждение, получавано от „Делта Хай Принт“ ЕАД /л. 84/, като впоследствие от работодателя е постъпило уведомление, че считано от 01.04.2012 г. трудовият договор е прекратен и повече няма да удържат и превеждат суми /л. 99/.

След справка, с разпореждане от 14.03.2013 г., е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Булвест - София“ АД, ЕИК 121669745 /л.

103/. Въз основа на постъпила молба на 14.08.2015 г. от „АПС Бета България“ ЕООД /л. 206/, дружеството е конституирано като взискател по делото /л. 205/, като с молба 2 от 08.02.2016 г. е поискано да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Булвест Принт“ АД, ЕИК 121669745 /л. 170/. Тъй като към този момент запорът е бил наложен, не са предприети съответни действия от страна на съдебния изпълнител. В периода след като е бил наложен запор на възнаграждението, получавано от „Булвест Принт“ АД, по делото са постъпвали суми от направени удръжки, които са били разпределяни с разпореждания на СИ, издавани в периода от 28.06.2013 г. до 14.07.2017 г. Така – постъпилите суми за м. май и юни 2013 г. – са разпределени с разпореждане от 28.06.2013 г. /л. 110/; за м. юли и август 2013 г. – с разпореждане от 05.09.2013 г. /л. 114/; за м. септември – ноември 2013 г. – с разпореждане от 20.11.2013 г. /л. 116/; за м. декември 2013 г. и м. януари – март 2014 г.

– с разпореждане от 17.03.2014 г. /л. 120/; за м. април – юни 2014 г. – с разпореждане от 17.06.2014 г. /л. 125/; за м. юли – септември 2014 г. – с разпореждане от 24.09.2014 г.

/л. 128/; за м. октомври – ноември 2014 г. – с разпореждане от 24.11.2014 г. /л. 140/; за м. декември 2014 г. и м. януари – февруари 2015 г. – с разпореждане от 16.03.2015 г. /л.

145/; за м. март – април 2015 г. – с разпореждане от 15.05.2015 г. /л. 147/; за м. май – юни 2015 г. – с разпореждане от 17.06.2015 г. /л. 151/; за м. юли – ноември – с разпореждане от 27.11.2015 г. /л. 162/; за м. декември 2015 г. и м. януари 2016 г. – с разпореждане от 03.02.2016 г. /л. 166/; за м. февруари – юни 2016 г. – с разпореждане от 21.06.2016 г. /л. 178/; за м. юли – ноември 2016 г. – с разпореждане от 07.12.2016 г.

/л. 186/; за м. декември 2016 г. и м. януари – февруари 2017 г. – с разпореждане от 09.03.2017 г. /л. 191/. На 11.05.2017 г. от работодателя е постъпило уведомление за прекратяване на трудовия договор, считано от 03.05.2017 г., с уточнение, че трудовото възнаграждение на лицето за м. април 2017 г. все още не е платено /л. 193-194/, като впоследствие последно постъпилата сума е разпределена с разпореждане на СИ от 14.07.2017 г. /л. 195/. След извършена актуална справка от 07.08.2017 г., е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Тиара АЕ“ ООД /л.

200/. Запорното съобщение е изходирано на 16.08.2017 г. и е връчено на работодателя на 21.08.2017 г., като в разписката е направено отбелязване, че лицето не работи във фирмата от 19.08.2017 г. /л. 219/. След този момент в производството по изпълнителното дело няма извършени каквито и да е действия по изпълнението, нито има искания за такива.

При тези факти и доказателства искът е основателен.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Тъй като спирането на давността е свързано с висящността на изпълнителния процес, в настоящия случай тя е започнала да тече от приемането на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., док. към този момент производството по изп. дело не е било прекратено. След тази дата, 3 предвид възприетото понастоящем разрешение, че в изпълнителния процес давността бива прекъсвана многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/, описаните по-горе постъпления от запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Булвест Принт“ АД – всички те периодично са прекъсвали давностния срок. След преустановяването им и доколкото предприетото изпълнително действие по налагане на запор на трудовото възнаграждение при новия работодател не е довело до желания резултат, при липса на следващи искания от страна на взискателя за предприемане на принудително изпълнение, приложимата за вземането петгодишна давност е изтекла до предяваване на ИМ в съда – 03.04.2024 г.

Следва да се посочи, че, съобразно постъпилото по настоящото дело писмо от 07.11.2024 г. от ........... в хода на изпълнителното производство от постъпленията към 15.07.2017 г. окончателно са изплатени задълженията на длъжника по ИЛ от 23.02.2011 г. по ч.гр.д. 11662/10 г. на ПРС /същият не е предмет на наст. производство/, като по процесния ИЛ към датата на издаване на справката, задължението за главница не е платено, поради което възражението на ответника за отхвърляне на иска, поради плащане от страна на ищеца преди предявяване на иска, е неоснователно.

Предвид изложеното, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 46/ и доказателства за сторени такива в размер на: 50 лева – ДТ и 400 лева – платено адвокатско възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е неоснователно, док. възнаграждението е в минимален размер, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, което съдът приема за справедливо и адекватно по стойност, предвид фактическата и правна сложност на делото и положените процесуални усилия.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. И. В., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 сумата от 420,30 лева – главница по договор за целево финансиране № ..... от 17.02.2009 г., за която е издаден изпълнителен лист на 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 10006/10 г. по описа на ПРС, в полза на “Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, чийто правоприемник по договор за цесия е „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133.

4

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица”, бул. „България” № 81В, да плати на А.

И. В., ЕГН **********, с адрес: ............., сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5