Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7623 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23772/2024
Вид
Решение № 7623
Подписан
24.04.2026
Състав
ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 7623 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г. като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110123772 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

24.04.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и шести юни две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 23774 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ф. А. И., с ЕГН **********, и Х. К.

И., с ЕГН **********, двамата от с. ...., против ...., с адрес: гр. ...., за осъждане на ответника да плати разделно на всеки от ищците сумата от по 7 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и морални вреди, в резултат на неизвършване на ефективно разследване по ДП № ...... г. по описа на ОСлО при ОП – Ш..., довело до неразкриване на лицето, отговорно за смъртта на Х.... Ф. А., починал на 06.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.01.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищците твърдят, че на 06.12.2021 г. в близост до път I-2 км 115 + 309, между местността Пети километър и кръговото кръстовище за кв. „....“ на гр. Ш..., бил намерен лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., като стъклото на предната лява врата на автомобила било отворено на 15 см, а вратите – заключени. При извършения оглед на местопроизшествието, на предната лява седалка на автомобила бил намерен трупа на Х....

Ф. А. – полицейски служител от състава на ОДМВР – гр. Ш..., а в дясната му ръка бил намерен служебния пистолет на лицето, зацапан с червена течност, с поставен на спусъка палец. В дясната слепоочна област имало рана с неправилна цепковидна форма, разположена на 10 см над левия слузов проход, а на предната дясна седалка била намерена и иззета гилза. Също така твърдят, че са родители на починалото лице. По случая било образувано ДП № ...... г. по описа на ОСлО при ОП – Ш..., прекратено с постановление от 25.01.2023 г. от прокурор при РП – Ш..., впоследствие потвърдена от съда. Излагат твърдения, че в хода на досъдебното производство било налице противоправно поведение от служители на ответника, които не събрали възможните доказателства, а извършеното разследване било неадекватно. Били допуснати пропуски в разследването. Не бил установен часът на смъртта, не били събрани и съхранени видеозаписи от места, чрез които имало достъп до местопроизшествието, като не били изискани видеозаписи и от охранителни камери на намираща се в близост бензиностанция, не била изискана справка от мобилния оператор, предоставял мобилни услуги на починалото лице, не били извършени следствени действия с цел установяване на проектила, не били взети под внимание показанията на родителите, не била разпитана и приятелката на починалото лице. Сочат, че отговорността на ответника произтича от ръководната функция на прокуратурата в досъдебното производство по решаване на въпросите, възникнали в хода на досъдебното производство и по доказателствата. Навеждат твърдения, че заради пропуските в разследването ищците не били сигурни в направените изводи за самоубийство на сина им, като било накърнено чувството им за справедливост, изживявали стрес от момента на смъртта, чувствали се 2 депресирани, често обсъждали делото. Сочат, че имали силна емоционална връзка с починалия, който им помагал и финансово. Твърдят, че разследването било извършено небрежно, без намерение да се открие истинския извършител. Не били извършени основни следствени действия, а разследващият орган подходил предубедено към смъртта на сина им.

Също така твърдят, че са с влошено здравословно състояние, не са в състояние да се грижат за другите си деца и да бъдат пълноценни родители и хора. Ангажират доказателства.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковата претенция. Молят съда да уважи исковите претенции като основателни и доказани, претендират направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба по смисъла на чл. 131 ГПК от ответника ...., с който оспорват исковите претенции като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на елементите на фактическия състав на деликта.

Твърди се, че в резултат на извършени следствени действия по образуваното ДП № ...... г. по описа на ОСлО при ОП – Ш..., е било постановено постановление от прокурор за прекратяване на досъдебното производство, потвърдено от съда. Оспорва твърдяното бездействие на разследващия орган. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и вредите. Прави възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 52 във връзка с чл.

49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 110 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения заверен препис от Удостоверение за наследници с изх. № АР-2016031 от 17.12.2021 г., издадено от кметство с. Буйновица, се установява, че Х.... Ф. А. е починал на 06.12.2021 г. и е оставил за свои законни наследници родителите си Х. К. И. и Ф.

А. И..

Като доказателства по делото е приета медицинска док...тация относно всеки един от двамата ищци, както и заверени преписи – извлечения от образувано ДП № ...... г. по описа на ОСлС при ОП – Ш....

От приложеното ДП № ...... г. по описа на ОСлС при ОП – Ш... се установява, че с Постановление от 25.01.2023 г. на заместник-районния прокурор на РП – Ш... образуваното досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, е било прекратено, като постановлението е влязло в сила на 05.04.2023 г., като същото е било потвърдено с 3

Определение № 110 от 17.02.2023 г. по ЧНД № ... г. по описа на РС – Ш..., XV състав.

От заключението на вещото лице по съдебномедицинска експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че при изготвяне на експертизата по досъдебното производство бил извършен пълен оглед на тялото на починалия, като по правилата на съдебномедицинската наука са били описани входното и изходното огнестрелно увреждане. Локализацията на огнестрелното нараняване позволява извод, че може да бъде получено от действието на собствена ръка, в потвърждение на което е и липсата на други увреждания, които за мотивират съпротива, борба и др., а така също и посоката на засъхналите струйки кръв. Направените допълнителни изследвания – изследване на отривки около огнестрелните наранявания, говори за огнестрелно нараняване. Вещото лице също така установява, че от това каква храна е била поета може да се направи извод и за времето на консумация и момента на смъртта. Сравнително най-точно времето на смъртта се определя с измерване на телесната температура, оборудване за което липсва в съдебномедицинските служби. По отношение на заболяванията на ищците – хипертонично сърце и стенокардия, последните могат да бъдат получени от различни причини, включително и стресово състояние, обусловено от процесния случай, но без да може да се твърди за категорична причинно-следствена връзка с него. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че диагнозите на ищците са от естество, че могат да бъдат провокирани от много причини, включително и стрес, като не може да се направи категоричен извод за причинно.следствена връзка между инцидента и заболяванията на ищците. Вещото лице установява, че по отношение на ищеца Ф. И. диагнозата е стенокардия, хипертонично сърце и други видове стенокардии, като има камерни есктрасистули. Сърцето е излязло от ритъм и има усещане за прескачане на сърцето. Когато пациент е в такова състояние, на него му се поставя апарат, наречен „холтер за ЕКГ“ за 24 часа и след това се отчита резултата, и в зависимост от резултата се вземат мерки. За двамата ищци е било направено ЕКГ. По отношение на определяне на давността на смъртта в съдебномедицинската практика, едно от най-точните изследвания е измерване на телесната температура. Вещото лице установява, че това е методика със специален термометър, като телесната температура може да се измерва на две места – или в черния дроб, или в ректума, като се измерва и температурата на околната среда и това се прави на мястото на огледа на местопроизшествието. След това се извършват повторни изследвания в болницата, където постъпва трупат, и трети път – на аутопсионната маса преди аутопсията.

След това се изпълват таблици, наречени „номограми“, в които се прецизират дрехи, завивки и др., и с тези номограми се засичат резултатите и се определя часът на смъртта, като точността е до половин час. Вещото лице установява, че давността на смъртта се определя по трупните изменения и евентуално липсата или наличието на храна и нейния вид в стомаха и червата. В периода на ранните трупни изменения възможността за грешка е от 2 до 8 часа. Часът на смъртта няма отношение към причината за смъртта и начинът на нейното настъпване. Вещото лице също така установява, че целта на лечението на хипертоничното сърце е да запази сърцето при една хипертонична болест се увеличава лявата половина на сърцето. Лекарствата щадят сърцето и не позволяват да се увеличи лявата част. Увеличава се 4 мускулната маса, но не и кръвоносните съдове, които хранят тази маса.

От заключението на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че за ищците преживяната смърт на сина им представлява сериозен психотравмиращ и стресиращ фактор за ищците, което оказва негативно отражение в тяхното психическо, физическо и социално развитие и към момента на изследването. Проведеният личен преглед и резултатите от приложените психо-диагностични тестове дават основание за вещото лице да препоръча провеждане на преглед и изследване от лекар със специалност психиатрия, тъй като се установява наличие на психични феномени, касаещи изискванията на нозологична единица от областта на психиатрията. В съдебно заседание вещото лице установява, че при ищците е възникнала травма от висок порядък – загуба на дете, като при всяка загуба се преминава през няколко етапа на траур, като обикновено за период от около една година се преминава през тези етапи. Вещото лице също така установява, че при ищците все още е налице активна депресивна симптоматика, която се отчита както при интервюто, така и при приложените методики. Застиването в тази фаза е усещането им за незавършеност и липса на адекватно разрешение за смъртта на техния син. Вещото лице сочи, че у ищците е налице субективно усещане, че институциите не са направили необходимото за установяване на причините за смъртта, което е един от факторите, които ги задържа на тази фаза. Това държи активна реакцията им на загуба. Ищците не могат да завършат тази фаза, като смятат, че имат още задачи, които трябва да завършат в памет на техния син, поради което има застиване във фазата на депресивността. Ако се извършат тези действия в посока на очакванията на ищците да бъде валидизирано случилото се, това би изиграло ефект да излязат от тази фаза. Вещото лице също така установява, че при ищците е налице усложнена реакция на траур и тя идва от ненавременната и внезапна смърт.