Определение № 12422 от 28.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12422 гр. София, 28.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110142590 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Г. В. и И. Г. В., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 29.11.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 63496/2023 г. по описа на СРС, 182 състав, поправена с разпореждане № 40185/28.03.2026 г., постановено по същото дело, както следва:

- срещу М. Г. В.: сумата 1 086,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***********, аб.№ ****** за период 1.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 198,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.10.2023 г., сумата 21,90 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 01.04.2022, ведно със законна лихва за периода от 20.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 27.10.2023 г. в размер на 5,21 лв.;

- срещу И. Г. В.: сумата 1 086,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***********, аб.№ ****** за период 1.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 198,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.10.2023 г., сумата 21,90 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 01.04.2022, ведно със законна лихва за периода от 20.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 27.10.2023 г. в размер на 5,21 лв.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответниците в качеството на собственици на топлоснабдения имот са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на 1 база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Далсия Елвеко“ ЕООД, съгласно сключен договор.

Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците М. Г. В. и И. Г. В., чрез назначения особен представител адв. М., с който оспорва предявените искове по основание и размер, като поддържа, че претенциите на ищеца са частично неоснователни. Взема становище, че за част от исковия период вземанията на ищеца за главница за ТЕ са погасени по давност, а именно до 19.11.2020 г., поради липса на облигационни отношения между страните. В останалата част не оспорва иска за главница за ТЕ и начислената мораторна лихва. Оспорва претендираните суми за дялово разпределение като излага подробни съображения, че ищецът няма законово основание да изисква заплащането на такива, тъй като не бил посочен в ОУ начинът на тяхното формиране. В тази връзка реферира и към Решение на СЕС о т23.10.2025 г. но дело С-760/2023 г. Поддържа и недължимост на сумите за обезщетение за забава, начислено върху главницата за дялово разпределение, при съображението, че не са ангажирани доказателства за изпратена до ответниците покана за плащане на задължението за дялово разпределение.

Съдът намира, че депозираната искова молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; 2) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период; 3) че доставената до имота топлинна енергия за процесния период е на стойността, посочена в исковата молба4) че цената на „услугата дялово разпределение“ за имота за процесния период е на стойността, посочена в исковата молба.

По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже: 1) съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже фактите, на които основава всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Не се нуждае от доказване обстоятелството, че приложими към процесния период са общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като на основание чл.155 ГПК и предвид, че съдържанието им е публично достъпно на следния ел.адрес: Microsoft Word - OU Bitovi-Sofia_29_06_16.doc (toplo.bg), същото не подлежи на самостоятелно установяване по делото.

2

По искането за привличане на трето лице подпомагаща ищеца страна по чл. 219 ГПК:

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Далсия Елвеко“ ЕООД като трето лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Следва да се остави без уважение искането за изслушване на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза като ненеобходимо с оглед липсата на спор относно доставеното количество ТЕ и липсата на твърдения за извършени плащания от ответниците.

Искането на ищеца за задължаване на „Далсия Елвеко“ ЕООД да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период следва да бъде уважено.

Следва да бъде приложено и ч.гр.д. № 63496/2023 г. по писа на СРС, 182 с-в.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2026 г. от 09.20 часа, за която дата да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „Далсия Елвеко“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване в производството обстоятелството съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 63496/2023 г. по описа на СРС, 182 състав.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД в срок до насроченото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия в процесния имот през исковия период, както и изравнителните сметки за същия период.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

3

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.