Решение № 38 от 31.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Христина В. Христова като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно наказателно дело № 20235300602233 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. С. срещу Протоколно определение №6001/27.09.2023г. постановено по НЧХД № 4128/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІ-ти н. с., с което е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на В. Г.С. против В. Л. Х. и А. В. Х..

Определението се атакува с жалба за неправилност и необоснованост.

Излагат се съображения, че са нарушени правата на частния тъжител като не му е осигурено правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, предвид заведеното от тъжителя дело срещу РС-Пловдив.

Иска се въззивния съд да отмени обжалваното определение, тъй като частния тъжител не се е явил в съдебното заседание на 27.09.2023г. поради влошено здравословно състояние, за което се сочи, че ще бъдат представени доказателства, когато и ако прецени за необходимо тъжителя, и да изпрати делото по компетентност в СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Срещу подадената въззивна жалба е депозирано възражение /писмен отговор/ от адв. М. Н. защитник на подсъдимите – В. Х. и А. Х., в което се сочи, че атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен, предвид липсата в частната тъжба на кумулативно изискуемите реквизити визирани в НПК и неспазване на 6 месечния преклузивен срок за подаването й. Изложени са съображения, че не са индивидуализирани лицата, срещу които се твърди да са отправени клеветите, а същите са само родово посочени. Наведени са доводи, че делото е подсъдно на РС-Пловдив по правилата за местната подсъдност. Иска се определението на РС-Пловдив да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Депозирано е допълнение към въззивната жалба на частния тъжител, в което са изложени съображения, че първостепенният съд е изготвил протокола от проведеното на 07.09.2023г. съдебно заседание едва на 18.09.2023г. поради което и изпратената му за следващото съдебно заседание /27.09.2023г./ призовка е получена от него на 25.09.2023г. и той не е имал 7 мо дневен срок да се подготви за съдебното заседание. Сочи се, че по този начин са му нарушени правата по ЕКПЧ и е претърпял вреди, за които съда следва да носи отговорност по ЗОДОВ. Поддържа се становището, че предвид подадената от него искова молба срещу ПРС е нарушено правото му делото да бъде разгледано от безпристрастен съд и трябва същото да се реши от съд, който административно и колегиално не е свързан с РС-Пловдив и ОСПловдив, а именно СРС.

Пред въззивния съд жалбата и допълнението се поддържат изцяло по изложените в тях аргументи. Пледира се, че делото не е подсъдно на РСПловдив, тъй като всички клевети са извършени в гр.София.

Защитникът на подсъдимите – адв.М.Н. излага съображения, че съдебният акт на РС-Пловдив като правилен и законосъобразен следва да се потвърди. Сочи, че делото е местно и родово подсъдно на РС-Пловдив, както и че правилно е прието от контролирания съд, че липсва конкретизация на фактите и лицата. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Подсъдимите – В. Х. и А. Х. редовно призовани поддържат становището на защитника си и молят делото да се прекрати.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в частната жалба и пред настоящия съдебен състав и 2 съобразно правомощията си по чл.313 и чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на определението по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първостепенния съд е образувано по повод подадена частна тъжба от В. С . в РС София, срещу В. Л. Х. и А. В. Х..

Образувано б и л о НЧХД № 16613/30.12.2022г. по описа на СРС , като с Разпореждане № 427/11.01.2023г. наказателното производство по НЧХД 16613/2022г. по описа на СРС, ХХ-ти н.с. било прекратено. Недоволен от постановения съдебен акт, частния тъжител го обжалвал пред СГС. С Решение №272/20.04.2023г. на СГС, ХІІ-ти въз. състав, било отменено Разпореждане № 427/11.01.2023г. на ХХ-ти н.с. и делото било върнато на СРС за разглеждане от друг състав на съда . Образувано било НЧХД № 5683/28.04.2023г. по описа на СРС, 132 н.с., като с Разпореждане № 6725/31.05.2023г. на съдията- докладчик тъжбата била оставена без движение, и бил даден 7– м о дневен срок на частния тъжител да отстрани констатираните нередовности. В определеният срок частния тъжител представил уточнение с вх. № 188959/03.07.2023г. по описа на СРС, в което посочил, че относно подсъдимия А. Х., не поддържал обвинението за съучастие поради евентуални трудности при доказването и уточнил, че престъпленията са извършени в гр. София на 23.03.2021г. и в гр. Пловдив на 18.05.2021г. След като се запознал с постъпилото уточнение с Разпореждане №8682/12.07.2023г. съдията - докладчик прекратил съдебното производство по НЧХД №5683/28.04.2023г. по описа на СРС и изпратил делото по подсъдност на РС Пловдив, като приел, че се касае за две отделни деяния в условията на продължавано престъпление, което е довършено в гр.Пловдив.

Делото било изпратено на РС Пловдив по подсъдност, където било образувано НЧХД № 4128/19.07.2023г. , което първоначално било разпределено на съдия докладчик Доника Тарева – Пехливанова, а впоследствие предвид издадена Заповед № 2027/25.08.2023г. на Председателя на Районен съд Пловдив считано от 28.08.2023 г., за титуляр на XVI н. с. била 3 определена съдия Виолета Низамова, и НЧХД № 4128/2023г. било преразпределено на ХVІ-ти н.с.

Делото било насрочено за 07.09.2023г. от 15.30часа, но в проведеното съдебно заседание не се явили, поради уважителни причини- тъжителя и подс. В.Х. и същото било отложено за 27.09.2023г., за което страните били редовно призовани. В проведеното на 27.09.2023г. съдебно заседание, частния тъжител В.С. не се явил и съдът с Определение № 6001/27.09.2023г. прекратил производството по делото, на осн. чл.289 ал.1, вр. с чл.24 ал.5 т.2 и т.5 от НПК като приел, че частния тъжител не се е явил в съдебно заседание, без наличието на уважителни причини и че подадената от него частна тъжба не отговаря на условията посочени в чл.81 от НПК.

Анализирайки горните обстоятелства, във връзка с постановяване на атакуваното определение, Окръжен съд - Пловдив, намира, че правилно първостепенният съд е приел, че тъжителят е редовно призован за съдебното заседание, в което не се е явил без наличие на уважителни причини за това.

Подадената от него молба в деня на съдебното заседание, в която излага съображения, че е уведомен за съдебното заседание едва на 25.09.2023г., поради което и не може да упражни правата си по чл.247в ал.3 и ал.4 от НПК следователно е нередовно призован, обосновано не е приета като наличие на уважителни причини за неявяването му от РС-Пловдив. В производствата по дела от частен характер, не се провежда разпоредително заседание, за което се отнасят нормите визирани от жалбоподателя- чл.247в ал.3 и ал.4 от НПК, а и доколкото наказателното производство се образува по инициатива на тъжителя, с подаване на частна тъжба, в НПК не се предвижда да му бъде предоставен срок, в който той да организира защитата си по нея. Същият разполага с възможността в рамките на преклузивния срок от 6 месеца от узнаване на обстоятелствата, да подаде тъжбата си и да изгради линията си на защита.

Спазени са от контролирания съд според настоящият съдебен състав разпоредбите на гл.ХV от НПК уреждаща призоваване на страните по делото.

В конкретния случай в изпратената на тъжителя призовка е посочен номера на делото, датата и часа на провеждане на заседанието, страните по него, неговото качество и правото му да се яви в съдебно заседание с повереник.

Същата е получена преди съдебното заседание, поради което и тъжителят се 4 счита за редовно призован. Жалбоподателят тъжител С. не представи и пред въззивната инстанция уважителни причини за неявяването си в съдебното заседание пред ПРС на 27.09.2023г., поради което и правилно първостепенният съд е приел, че е налице основание за прекратяване на делото по смисъла на чл.24 ал.5 т. 5 от НПК.

Законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК. Съобразно трайната съдебна практика частния тъжител, като пострадал от престъпление, което се преследва по негова тъжба следва да посочи в тъжбата си "обстоятелствата на престъплението", т.е конкретните фактически твърдения, за да може подсъдимите, които следва да се максимално индивидуализиранис три имена, адрес и ЕГН, като ако не се разполага с тези данни се иска от съда издаване на удостоверение за снабдяване с такова, да разберат в какво са обвинени и да организират защитата си съобразно повдигнатите им обвинения и така да реализират, упражнят правото си на защита. В настоящият случай в тъжбата липсват конкретни фактически твърдения, поради което и правилно е указана възможността реализирана от тъжителя да ги допълни. Същото обаче е сторено извън преклузивния 6 месечен срок от узнаване на тези обстоятелства, които се твърди да са узнати на 18.07.2022г., т.е преклузивния срок е изтекъл на 18.01.2023г., а уточнението е входирано в РС-София на 03.07.2023г., близо 6 месеца след изтичане на този преклузивен срок. По тези съображения РС- Пловдив правилно е приел, че тъжбата не отговаря на условията визирани в чл.81 от НПК, т.е налице е прекратителното основание визирано в чл.24 ал.5 т.2 от НПК.

Настоящият съдебен състав не споделя виждането на частния тъжител, че делото е подсъдно на РС-София. В изготвеното уточнение от В.С. се твърди, че деянията са извършени в гр. София на 23.03.2021г. и в гр. Пловдив на 18.05.2021г. Доколкото те осъществяват едно и също престъпление – клевета, извършени са в непродължителен период от време при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, което е довършено в гр.Пловдив, поради което и правилно РС-София съобразно разпоредбата на чл.36 ал.1 от НПК е изпратил на осн. чл.42 ал.2 от НПК делото на РС-Пловдив, който е бил компетентен да го разгледа.

5

Въззивният съд счита, че не е нарушено правото на защита на частния тъжител, а именно правото му – делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд. В тази насока следва да се посочи, че същият не се е възползвал от правото си да иска отвод на съдебния състав, а и въззивния съд не констатира действия на контролирания съд, които да обосновават извод за неговата предубеденост или заинтересуваност пряко или косвено от изхода на делото, което да налага същия да бъде отведен. Обстоятелствата, че тъжителят е подал искови молби срещу представляващите РС-Пловдив и ОСПловдив не са достатъчно основание, за да се приеме, че съдебните състави в тези съдилища са предубедени или заинтересувани от изхода на делото.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че след съдебното заседание по ВНЧХД № 2233/2023г. по описа на ПОС е постъпило уведомление с вх. № 39819/29.12.2023г. от частния тъжител, в което се сочат данни за извършени престъпления от общ характер, за които същия следва, ако прецени, да уведоми компетентния орган в страната, който съобразно Конституцията на Р.България и НПК има правомощие да укаже извършване на разследване за престъпления от общ характер, а именно Прокуратурата на Р.България.

Предвид изложеното съдебния състав счита, че Определението на РСПловдив следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Разпечатката съдържа 35 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b625be2-972d-484e-94f8-1d05d7618875