Решение № 255 от 08.11.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000278 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 136/18.06.2021 г., постановено по т. д. № 629/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен са осъдени И. А. К., ЕГН ********** и Р. Л. Т., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, представлявано от М. В. – прокурист и П. Д. – изп. директор сумата 76 434.44 лв. – главница по договор за банков кредит HL 85113 от 24.08.2017 г.; 3 485.03 лв. - договорна лихва за редовен кредит за периода 02.07.2019 г. - 16.07.2020 г.; 1 304.93 лв. (в размер на поисканото) – договорна лихва за просрочена главница за периода 03.06.2019 г.-10.08.2020 г.; 220.26 лв. – такси, начислени през периода 02.07.2019 г. - 02.07.2020 г.; 160.22 лв. – имуществени застраховки и 300 лв. - нотариални такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане. С решението са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. А. К., ЕГН ********** и Р. Л. Т., ЕГН ********** да заплатят „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, представлявано от М. В. – прокурист и П. Д. – изп. директор сумата 10 192.78 лв. за направени по делото разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от И. А. К., ЕГН ********** от гр.

Плевен, ж.к. ********, вх. А, ет. 1, ап. 1 и Р. Л. Т., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к.

1

„Дружба“, *********, чрез адв. М.А. от АК – Плевен – особен представител против Решение № 136/18.06.2021 год., постановено по гр. д. № 629/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд не бил обсъдил възражението на ответниците, че клаузите на чл. 1, чл. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 до ал. 9 вкл., чл. 5, ал. 1 от договора за кредит са неравноправни, а от там и нищожни, на основание чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Не било обсъдено и възражението – какво означават и къде били дадени обяснения на термините: „Индексите се котират за вальор „спот“ (2 работни дни) за всички срочности, освен „овърнайт“, и при конвенция „реален брой изминали дни/360“, което водело до неразбиране на начина на олихвяване и превалутиране на кредита. Първоинстанционният съд не бил обсъдил и възражението им относно цитираната в Приамбюла от договора – Програма/условия за превалутиране, което водело до неясноти как банката е превалутирала кредита. Не било обсъдено в решението и обстоятелството, че в договора банката не била посочила точния размер на кредита - сумата, която ще се погасява по предходен кредит и кой е този кредит – клаузата по чл. 2, ал. 4, 5, 6 и 7 от договора. Не било прието и възражението за достоверността на съобщената предсрочна изискуемост.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, съд. адрес гр. София, ********, чрез адв. Х.И. от САК, съд. адрес: гр. София, ********. В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 629/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано въз основа на предявен от „Юробанк България“ АД гр. София против И. А. К. и Р. Л. Т., и двамата от гр. Плевен, иск да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумите – 76 434.44 лв. – главница по договор за банков кредит HL 85113 от 24.08.2017 г.; 3 485.03 лв. - договорна лихва за редовен кредит за периода 02.07.2019 г. 16.07.2020 г.; 1 304.93 лв. – договорна лихва за просрочена главница за периода 03.06.2019 г.

- 10.08.2020 г.; 220.26 лв. - такси, начислени през периода 02.07.2019 г. - 02.07.2020 г.;

160.22 лв. – имуществени застраховки и 300 лв.- нотариални такси.

В исковата молба се излага, че на 24.08.2017 г. между „Юробанк България“ АД и И.

А. К. и Р. Л. Т. е сключен договор за банков кредит HL 85113, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 98 632 лв. за целите на пълно 2 предсрочно погасяване на задълженията по Договор за кредит HL 42873/2008 г. в „Юробанк България“ АД, като същият бил усвоен на 29.08.2017 г. по банкова сметка на И. А. К.. За обезпечаване на кредита кредитополучателите учредили договорна ипотека в полза на банката върху самостоятелен обект в сграда с идент. *** с предназначение жилище, апартамент, който обект попада в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идент. ***, находящ се в гр. Плевен, ж.к. ********А, вх. Б, ет. 1, ап. 1, заедно с прилежащото избено помещение № 1. Излага се, че към договора било подписано Приложение № 1 и съгласно т. 2 на същото задълженията по кредит HL 42873 са 59 079.43 CHF. Съгласно чл. 2, т. 5 от договора за банков кредит банката отпуска сума равна на равностойността в лева на оставащата част на непогасени задължения по договор за кредит в швейцарски франкове, определена съгласно ал. 4, но не по-голяма от сумата посочена в чл.

1, ал. 1 от договора, по разплащателна сметка в лева на кредитополучателя И.К. IBAN BG54BPBI7923**********. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката следната лихва: за първите 18 месеца – 0 %; за периода от 19 месеца до изтичане на крайния срок на издължаване – лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.437 % процентни пункта. За референтен лихвен процент се ползва лихвения индекс шестмесечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика определена съгласно чл. 3, ал.

2 и сл. от договора. Излага се още, че по силата на чл. 5 от договора годишния процент на разходите е 2.83 %, а общата сума дължима от кредитополучателя е 117 740.31 лв., изчислена към момента на сключване на договора. Крайният срок за погасяване на кредита е уреден в чл. 7 от договора, като е предвидено погасяването да стане за 156 месеца. По силата на чл. 8 било уговорено кредитополучателят да ползва гратисен период, по време на който дължи само лихви върху усвоената и непогасена част от главницата по кредита. В чл.

9 е постигнато съгласие относно погасителния план, като е уговорено, че кредитополучателят дължи равни месечни вноски, включващи лихва и главница до пълното погасяване на главницата по кредита: 155 бр. вноски, платими на 2-ро число от месеца, в размер от втората вноска до 18-та фиксирана вноска - по 750 лв., а след това – по 750.97 лв., плюс една последна изравнителна вноска с падеж на датата, когато изтича кредита и в размер съобразно оставащия към тази дата размер на главницата. Видно от чл. 21, ал. 1 от договора е уговорено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 6 от договора кредитополучателя заплаща на банката такси, комисионни и разноски, свързани с кредита, както следва: месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по кредит обезпечен с ипотека - 3.50 лв.; активиране/деактивиране на пакет SMS известяване по жилищно ипотечни кредити – 5 лв. и годишен абонамент за пакет SMS известяване – 5 лв. Съгласно чл. 13, т. 3 кредитополучателят се е задължил да отговаря и за разноските свързани с оценка, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното 3 обезпечение. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците – кредитополучатели, те са изпаднали в забава и поради неплащане на погасителна вноска с падеж 02.07.2019 г., на основание чл. 22 от договора и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, „Юробанк България“АД е обявила цялото задължение в общ размер на 80 195.05 лв., от които 76 434.44 лв. - главница; 3 448.25 лв. - лихви; 200 лв. просрочени такси, както и за сумата 112.36 лв. - неуточнени, за незабавно изискуемо, като кредитополучателите са уведомени с нотариални покани рег. № 3722, том 1, № 142/28.05.2020 г. и нотариална покана № 3734, том 1, № 143/28.05.2020 г.

Прави се искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумите от 76 434.44 лв. – главница по договор за банков кредит HL 85113 от 24.08.2017 г.; 3 485.03 лв. договорна лихва за редовен кредит за периода 02.07.2019 г. - 16.07.2020 г.; 1 304.93 лв. – договорна лихва за просрочена главница за периода 03.06.2019 г. - 10.08.2020 г.; 220.26 лв. – такси, начислени през периода 02.07.2019 г. - 02.07.2020 г.; 160.22 лв. – имуществени застраховки и 300 лв.- нотариални такси. Претендират се разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от И.

А. К., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. ********, вх. А, ет. 1, ап. 1 и Р. Л. Т., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, *********, чрез адв. М.А. от АК – Плевен – особен, в който ответниците са оспорили предявения иск като неоснователен. Възразява се, че клаузите на чл. 1, чл. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 до ал. 9 вкл., чл. 5, ал. 1 от договора за кредит са неравноправни, а от там и нищожни, на основание чл. 143, т.

10 и т. 12 от ЗЗП.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.08.2017 г. между „Юробанк България“ АД (кредитор) и И. А. К. и Р. Л. Т.

(кредитополучатели) - ответниците (солидарни длъжници), e сключен Договор за банков кредит HL 85113/24.08.2017 г., по силата на който на И. А. К. и Р. Л. Т. е предоставен кредит в размер на 98 632 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по Договор за кредит в швейцарски франкове HL 42873/2008 г., сключен между банката и кредитополучателя, а кредитополучателите се задължили да погасяват ползвания кредит, в сроковете и при условията на договора (чл. 1, ал. 1 и чл. 13, т. 1). Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора кредитополучателите отговаряли солидарно.

Уговорено било, че кредитополучателя дължи на банката следната лихва: за първите 18 месеца – 0 %; за периода от 19 месеца до изтичане на крайния срок на издължаване – лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.437 % процентни пункта. За референтен лихвен процент се ползва лихвения индекс шестмесечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика определена съгласно чл. 3, ал.

2 и сл. от договора. Уговорено е, че годишния процент на разходите е 2.83 %, а общата сума дължима от кредитополучателя е 117 740.31 лв., изчислена към момента на сключване на договора (чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1), при просрочие и предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължали обезщетение за времето на забавата върху посочените суми в 4 размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет (чл.

4), такси, комисионни и разноски, свързани с кредита, както следва: месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по кредит обезпечен с ипотека - 3.50 лв.; активиране/деактивиране на пакет SMS известяване по жилищно ипотечни кредити – 5 лв. и годишен абонамент за пакет SMS известяване – 5 лв. (чл. 6, ал. 1). Крайният срок за погасяване на кредита бил 156 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка (чл. 7), като кредитополучателят ползва гратисен период, по време на който дължи само лихви върху усвоената и непогасена част от главницата по кредита (чл. 8). Постигнато е съгласие относно погасителния план, като е уговорено, че кредитополучателят дължи равни месечни вноски, включващи лихва и главница до пълното погасяване на главницата по кредита: 155 бр. вноски, платими на 2-ро число от месеца, в размер от втората вноска до 18та фиксирана вноска - по 750 лв., а след това – по 750.97 лв., плюс една последна изравнителна вноска с падеж на датата, когато изтича кредита и в размер съобразно оставащия към тази дата размер на главницата (чл. 9). Страните договорили (чл. 21, ал. 1), че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски от кредита, банката имала право да обяви изцяло или частично предсрочно изискуем, а според чл. 21, ал. 2 от договора и в посочените там хипотези.