Решение № 3577 от 28.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17568/2025
- Вид
- Решение № 3577
- Подписан
- 28.09.2026
- В сила
- 28.09.2026
- Състав
- АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 21, ал. 8, пр. 1 · Закон за пощенските услуги
- чл. 68 · Закон за пощенските услуги
- чл. 95, ал. 1 · Закон за пощенските услуги
- чл. 95а, ал. 1, т. 4 · Закон за пощенските услуги
- чл. 96, ал. 1 · Закон за пощенските услуги
- чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3577 гр. София, 28.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110217568 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на търговско дружество „***“ АД, ЕИК ***, представлявано от Л. С., изпълнителен директор, срещу наказателно постановление № 42/17.10.2025 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на дружеството, на основание чл. 105в, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), е наложена имуществена имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лева за административно нарушение по чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ.
В жалбата са релевират доводи, свързани с липсата на извършване на вмененото за осъществено нарушение. В конкретика се посочва неглижиране на обстоятелството, че устройството, разположено на общо и достъпно за потребителите място, не е работило по обективни причини – поради липсата на интернет връзка, което твърдение дружествотожалбоподател е обезпечило с необходимите доказателства. Изрично се сочи, че проверката, описана в приложения по делото констативен протокол, е касаела осведомяване във връзка с настъпили промени в цените на услугите, предлагани от „***“ АД, без проверяващите да са уточнили кои Общи условия на договора с потребителите не са поставени на видно и достъпно място в пощенската станция – обект на инцидентната проверка. Ангажират се аргументи в посока своевременното осведомяване на всички потребители за обективната невъзможност да бъдат обслужени от служител в офиса. Навеждат се доводи за това, че описаната ситуация представлява извънредно по своя характер обстоятелство, повлияно от външни за дружеството-жалбоподател фактори, които са изисквали съдействие и от трети страни за своевременното отстраняване на проблема и възобновяване на работния процес.
Атакува се направената от контролните органи и възпроизведена в АУАН констатация касателно липсата на поставени на видно и достъпно място в офиса Общи условия на 1 договора с потребителите. В този смисъл се твърди наличието на специално обособена зона в офиса, предназначена за запознаване на потребителите с Общите условия и тарифите на санкционираното лице, в качеството му на пощенски оператор. Релевира са наличието на маса с поставен върху нея таблет и указателен надпис, видим за потребителя, който гласи „Открий услуги, тарифи и общи условия. Всичко на едно място“. На следващо място, позовавайки се на текста на вменената за нарушена разпоредба, се инвокират доводи, свързани с отсъствието на изискване Общите условия да бъдат изложени на хартиен носител или да са записани в паметта на електронното устройство. В тази връзка отново се поставя акцент върху обстоятелството, че към момента на проверката изискваната информация не е била временно достъпна поради липсата на активна интернет връзка, следствие от липсата на електричество при част от мрежовите устройства по трасето. Инвокират се аргументи в посока на това, че дружеството-жалбоподател, съобразявайки внедряването на екологични решения при предоставянето на пощенски услуги, е следвало политика по максимално дигитализиране на предоставяните универсални пощенски услуги на електронен носител и съответно свеждане на хартиените носители на документи до минимум. Изрично се сочи, че последното се удостоверява от отправното от пощенския оператор запитване до КРС и съответно получения от Комисията отговор в смисъл, че няма пречка общите условия да бъдат дигитализирани по посочения в запитването начин – посредством таблет, поставен на масата за клиенти, във всеки офис на Еконт. Сочи се, че в АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението и че е налице порок при съставяне на АУАН във връзка с присъствието на свидетели при съставянето на същия. По-нататък в жалбата се релевира, че в процесния санкционен акт липсва ясно и конкретно описание на извършеното нарушение и не става ясно в какво е обвинено дружеството-жалбоподател. В тази връзка се посочва, че в АУАН и НП липсват доказателства за наличие на нарушение и фактическата обстановка не е изяснена. Твърди се, че административнонаказващият орган не е изследвал авторството на нарушението, а извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на тези доводи жалбоподателят моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно - да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното заседание по делото дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М. и адв. С.-Т.. Последните апелират за отмяна на НП като незаконосъобразно поради наличието на редица нарушения на процесуалните правила и непрецизно събрания от наказващия орган доказателствен материал. В съдебна зала се сочат аргументи за отмяна, идентични с наведените в жалбата. Претендират се разноски.
В същото съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П. и юрк. Д.. Същите молят съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като сочат, че от събраните материали по делото се доказва че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение като не е поставило на видно и общодостъпно място общите условия на договор с потребителите на пощенската 2 услуга. В допълнение се излагат съображения в посока на това, че поставеното устройство не е работело. По отношение на приложения снимков материал сочат, че се касае до въпрос за достъпност и видимост на устройството. Излагат доводи за неприлагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН към настоящия случай. Юрисконсулт П. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. свидетелите О. К. и И. Т. Х., в качеството им на държавни инспектори при Комисията за регулиране на съобщенията, в присъствието на Г. Г. – младши администратор в „***“ ЕООД и представител на Еконт, извършили проверка в офис на „***“ АД, находящ се в гр. ***. Проверката била инициирана вследствие на получен сигнал за увеличение цените на всички пощенски и куриерски услуги, по повод на който проверяващите получили разпореждане за извършване на проверка по отношение обявяване и излагане на новите ценоразписи на видно и достъпно място в случайни офиси на Еконт. Непосредствено преди проверката посочените свидетели се представили за клиенти, желаещи да изпратят пратка до Гърция, като помолили служителя в офиса да им изчисли цената на привидно поисканата пощенска услуга. В отговор на молбата им служителите в офиса ги уведомили, че поради липса на интернет връзка към момента не могат да ги обслужат, като същото било съобщено и на други клиенти в офиса. Въпреки това проверяващите К. и Х. помолили да им кажат ориентировъчна цена на услугата, като в същото време попитали и къде се намират общите условия на договора с потребителите. Служителят от Еконт, който ги обслужвал заявил, че в момента не могат да видят и съответно достъпят до някакви ценоразписи, тъй като намиращото се на видно и достъпно място в офиса електронно устройство е свързано с интернет, какъвто към онзи момент не е имало, предвид възникнала липса на електричество при част от мрежовите устройства по трасето в периода от 09:31 часа на *** г. до 15:00 часа на същата дата. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № СОК-033/*** г., като в него било посочено, че в офиса не е имало поставен на видно и достъпно място за потребителите ценоразпис на предоставяните услуги, че липсвали поставени на видно и достъпно място и Общи условия на договора с потребителите, както и забранените за поставяне предмети и вещества в международните пратки. Впоследствие, след като проверяващите органи на КРС се легитимирали и поискали да се запознаят с Общите условия на договора с потребителите, такива не им били осигурени нито на електронен, нито на хартиен носител.
Въз основа на така посочените фактически констатации, на 15.05.2025 г. св. О. К. съставила против „***“ АД акт за установяване на административно нарушение № С022/15.05.2025 г. В процесния акт било отразено, че дружеството-жалбоподател е извършило административно нарушение по чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ, като на *** г. в указания по-горе офис не били поставени на видно и достъпно място общите условия на договора с потребители на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, 3 предоставяна от „***“ АД. Според актосъставителя К., същите не били достъпни на електронното устройство, поставено на видно и достъпно място в помещението, като едновременно с това липсвали екземпляри на хартиен и/или друг носител, от които да бъде възможно потребителят да получи информация за тяхното съдържание.
Процесният акт бил съставен в присъствието на св. И. Х. и упълномощен представител на нарушителя - П. М. М.. Препис от АУАН бил връчен на последния в деня на съставяне на акта.
Въз основа на съставения АУАН, на 17.10.2025 г. при идентични изводи от фактическа и правна страна, лицето И. Д. председател на Комисията за регулиране на съобщенията, издал обжалваното наказателно постановление. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 14.11.2025 г., а на 27.11.2025 г. била подадена жалба срещу издадения санкционен акт.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от депозираните в съдебна зала показания на свидетеля - актосъставител О. К., както и от останалите писмени доказателства, приобщени по делото - документи и снимки от извършената проверка.
Въз основа на писмените и веществените доказателства, преценени заедно и поотделно, се обуславя извод, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл.
68 от ЗПУ, но не и Т. по чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ. Съдът кредитира наличните писмени доказателства, намиращи се по кориците на делото, доколкото същите са вътрешно непротиворечиви и еднопосочни.
По отношение на показанията на свидетеля О. К., съдът кредитира частично същите касателно изнесените данни за повода на проверката, датата и мястото на извършване на същата, и датата и мястото на съставяне на процесния АУАН. Разгледани в посочения аспект гласните доказателствени средства се подкрепят от останалите доказателствени източници по делото, като по отношение на указаните обстоятелства същите се явяват носители на релевантна информация. В останалата им част, а именно относно направените констатации от проверката, показанията на свидетеля К. не се подкрепят, а напротив, същите се опровергават от приобщените писмени доказателства. Съобщеното от нея в съдебна зала противоречи на съдържанието на изготвения от същата констативен протокол за извършената проверка. Особено открояващи и съществени са разминаванията по отношение на констатираното естество на нарушението, посочено в констативния протокол и очертаното Т. в съставения впоследствие АУАН. Предвид това, съдът възприема като изолирана и неподкрепена от останалия писмен доказателствен материал тази част от показанията на свидетеля К..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано за това лице, срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима.
4
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации, обективирани в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Разпечатката съдържа 25 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b619ae7-15f3-4396-adb8-bf5dc01956d5